Нобелови лауреати – 1957 година

Александър Тод (Alexander Todd)

2 октомври 1907 г. – 10 януари 1997 г.

Нобелова награда за химия, 1957 г.

(За работата му върху нуклеотидите и нуклуотидните коензими.)

Шотландският химик Александър Робъртъс Тод е роден в семейството на бизнесмена Александър Тод и Джийн (Леури) Тод в Глазгоу. Глазгоу е градът, където преминава детството и юношеството на бъдещия учен. Там той учи в училището на Алън Глен. Постъпва в университета и го завършва през 1929 г., като получава степента бакалавър в областта на органичната химия. След кратък период, през който придобива изследователски навици, Тод става аспирант в университета във Франкфурт на Майн (Германия), където учи органична химия. Там през 1931 г. му присъждат докторска степен за дисертация, посветена на химията на жлъчните киселини. След това Тод продължава заниманията си в Оксфордския университет, вече като аспирант на Робърт Робинсън.

В лабораториите на Робинсън Тод проучва антоцианите (естествени пигменти, на които се дължи червеният, синият и виолетовият цвят на растенията), особено пигментите на цвета на розата, слезта, здравеца, метличината и игликата. По това време химическата структура и химическият състав на хлорофила и антоцианите предизвикват значителен интерес. Изследват ги Рихард Вилщетер и други учени. През 1933 г. Тод получава докторска степен от Оксфордския университет за работата му върху синтеза на пигментите на цветовете. Робинсън го учи, че синтезът и разлагането на органичните съединения са не само допълнителен метод за анализ на химическите структури, но и начин да се обвържат структурите с биологическите функции на веществото.

През 1933 г. Тод се връща в Шотландия и започва да работи в Единбургския университет като асистент в катедрата по медицинска химия. Там в сътрудничество с Джордж Баргър изследва химическата структура на витамин B₁ (тиамина) като главен компонент в храната на човека. Липсата на тиамин може да предизвика заболяване на нервните клетки, известно като авитаминоза. В системата на ензимите (ферментите) тиаминът действа като коензим (част от ензима, необходима за храносмилането и ферментацията) , който осигурява окисляването на въглеводородите. В лабораторията на Баргър Тод синтезира тиамин в кристален вид и неговата технология започва скоро да се използва в английската фармацивтична промишленост за широкомащабно производство на витамин B₁. През 1939 г. Тод започва да чете лекции по биохимия в Листеровския университет за профилактична медицина в Лондон. Като продължава да проучва витамините, той съсредоточава вниманието си върху върху витамин Е (токоферола) и витамин B₁₂ (цианкобаламина). Токоферолът е витамин, разтварящ се в мазнини, антиокислител, който има тенденциите да стабилизира биологичните обвивки, особено тези, които съдържат полиненаситени мастни киселини. Витамин B₁₂ е коензим, който е необходим за нормалното развитие на червените кръвни клетки. Недостигът на витамин B₁₂ предизвиква злокачествено малокръвие. Докато работи в Листеровския институт, Тод установява химическата структура на витамин B₁₂. Той проучва също така лечебните свойства на Cannabis sativa (марихуаната).

През 1938 г. Тод приема предложението да заеме мястото на професор по химия и директор на химическите лаборатории в Манчестърския университет. По същото време той е професор в Калифорнийския технологичен институт, където ходи да чете лекции и да дава консултации. В Манчестър Тод завършва своето изследване върху витамин Е и Cannabis sativa. През 1942 г. е избран за член на Лондонското кралско дружество, а две години по-късно става професор по органична химия в Кеймбриджкия университет. Член е също така на университетския Крайст колидж. В ръцете на Тод е съсредоточен контролът по организирането и развитието на университетската химическа лаборатория, което е и негова мечта: отговорността и властта се допълват, отговорността без власт е безполезна.

През 1942 г. Тод започва да изследва нуклеиновите киселини и нуклеотидните коензими. С един от своите сътрудници той хвърля светлина върху важните особености на химическата структура и реакционните механизми на нуклеиновите киселини. Те синтезират също така два важни нуклеотида: флавинадениндинуклеотида (ФАД) и аденозинтрифосфорната киселина (АТФ). ФАД е коензим, участващ в биологичните окислително-възстановителни реакции. А при хидролизата на фосфатните групи АТФ отделя значително количество енергия, която се използва за биохимични реакции в живите клетки. В резултат от работата, извършена от Тод и неговите колеги през 40-50-те години, а също така от изследванията, осъществени през 50-те години от Джеймс Д. Уотсън и Френсис Крик, структурите на рибонуклеиновата (РНК) и дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) най-сетне са установени.

През 1962 г. Тод става пер и получава титлата барон на Тръмпинтън. През следващата година оглавява Крайст колидж и съдейства за създаването към Кеймбриджкия университет на Чърчил колидж.

През 1937 г. Тод се жени за Елисън Сара Дейл. Семейството има син и две дъщери.

Тод е удостоен с много награди. Сред тях: медала Лавоазие на Френското химическо дружество (1948 г.), медала Дейви (1049 г.) и Кралския медал (1955 г.) на Лондонското кралско дружество, медала Лонгстаф на Британското химическо дружество (1963 г.), медала Копли на Лондонското кралско дружество (1970 г.) и златния медал Ломоносов на Академията на науките на СССР (1979 г.). От 1950 до 1973 г. ученият е разпоредител на фонда „Нафил“, който финансира научни изследвания във Великобритания, през 1952 г. е назначен за председател на правителствения Консултативен съвет на Великобритания за научна политика, а от 1975 до 1980 г. е президент на Лондонското кралско дружество. Тод е член на много други професионални дружества, има присъдени почетни степени от университетите в Дърам, Лондон, Глазгоу, Уорик, Киев, Париж, Мичиган и Страсбург, а също така от Харвард, Тафтс, Оксфорд и Кейбридж.

Превод от руски: Павел Б. Николов