Уроци по атеизъм

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 5. Предмет от гардероба

Мисля, че има смисъл да си поговорим подробно за един предмет, който беше донесен в Русия в края на 2011 година. Според убеждението на вярващите това е, ако не се лъжа, пояс или някаква друга част от гардероба на една от богините [1]. Всички видяхме многокилометричните опашки, наблюдавахме истерията по всички канали на телевизията, във всички вестници и изобщо навсякъде, където беше възможно.

И ето какво искам да кажа. Ако някой смята, че станалото в Москва, а също така в шестнадесетте други града на Русия в продължение на четиридесетдневните гастроли на този предмет е тържество на вярата, този човек вероятно греши.

По-скоро това беше тържество на рекламата и на великолепните пиар технологии, защото истерията, както помните, се нагнетяваше и нагнетяваше с всеки изминал ден.

В резултат от това имаме някакви цифри, които също неизвестно защо се приемат, че са тържество на религиозната идея.

Става въпрос за три милиона вярващи. За три милиона, които изразиха към този предмет покорност, които се обърнаха към него с молби.

Но това, обърнете внимание, е в шестнадесет града за четиридесет дена, плюс това при такова истерично нажежаване на рекламата.

Да повярваме на цифрата на църковните дейци и да приемем за даденост, че да се поклонят на предмета от гардероба са дошли три милиона души. Та, имайки тези три милиона, ние имаме точно тази тъжна, печална цифра, която посочва ВЦИОМ [2], когато оценява така наречените реално вярващи в Русия.

Иначе казано – около 3%. От сто и четиридесет милиона това ще бъде даже още по-малко, но, хайде, да дадем на църковните дейци 1,5 %, просто от добро отношение.

Както обаче знаем, за да се демонстрира такъв мащаб на посещаемост, в повечето случаи не е необходима никаква вяра. В тази цифра изобщо няма нищо монументално.

В края на 2011 година почина лидерът на Северна Корея и тълпите бях още по-големи – без всякакъв примес на религиозност.

И си мисля, че ако през 90-те години на миналия век, в дните на славата на Анатолий Михайлович Кашпировский, на гражданите на Русия бяха предложили да докоснат някаква част от неговото тяло, за да се излекуват от разни болести, и го бяха поставили в някое здание, щеше да се събере още по-впечатляваща опашка.

Даже не говорим за опашките пред „Макдоналдс“ в дните на неговото откриване. И после, нима сте забравили какво ставаше пред Мавзолея в продължение не на някакви си четиридесет дена, а на почти петдесет години? Така че масовостта в действителност не означава нищо.

Ще оставим зад кадър този момент, че, ако не се лъжа, организатор на гастролите на споменатия предмет беше някакъв гръцки религиозен деец и едновременно с това търговски агент, вече осъждан за мошеничество или поне намиращ се под следствие за мошеничество.

Да обсъдим по-добре възникналата след гастролите своеобразна представа, че визитата е оздравила необичайно атмосферата в страната, повишила е чудодейно равнището на вежливост, спокойствие и доброта на гражданите на Русия. Като обърнем внимание на простия факт, че в продължение на четиридесет дена в шестнадесет града на много хора, които не разделяха възторга по отношение на предмета от гардероба на богинята, им бяха създадени сериозни трудности.

За обслужването и сигурността на опашките бяха отделени и изхарчени значителни държавни средства. Няма значение за какво – и за извозване на биологичните тоалетни, които опашките постоянно пълнеха. И за многобройните милиционерски кордони, за отцепление, за охрана, за работа на „Спешна помощ“, за работа на службите за безопасност.

В общи линии, бяха хвърлени много пари и труд.

А качеството на живота на огромно количество хора през тези дни се влоши съществено – за сметка на спирането на движението, за сметка на образувалите се задръствания, за сметка на невъзможността да се добереш до дома си.

И обърнете внимание: никой – нито представителите на Руската православна църква, нито така наречените вярващи, които би трябвало да са достигнали необикновено просветление в морален смисъл, стоейки на опашката – никой даже не помисли да се извини на гражданите за всичките неудобства, които им бяха причинени.

Аз разбирам, че това е дреболия. Но твърде характерна дреболия.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Става дума за така нареченият честен пояс на Пресвета Богородица.

2 Център за изследване на обществетого мнение в Русия.