СЛУЖБОМЕР

сряда, май 29, 2019

Уроци по атеизъм. № 14 Коментари към нашумелия молебен

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 14. Коментари към нашумелия молебен

Що се отнася до нашумелия молебен в така наречения храм на така наречения Христос и така наречения Спасител (като безбожник имам право на такива формулировки), мога да кажа, че според мене проблемът е до голяма степен преувеличен.

Доколкото можах да схвана, тези момичета са вярващи – просто се помолиха малко екзотично и необичайно. Но за нас няма никаква разлика дали едни странно облечени хора пеят и танцуват или други странно облечени хора пеят и танцуват. Освен това, както разбирате, в нашия речник няма думи като „кощунство“, каквито обичат да ни навират в очите днешните брадоносци и служители на култа. Тези речеви конструкции са за нас напълно неразбираеми и неизвестни, ние не сме длъжни да знаем какво означават и как трябва да ги разбираме. Това са изцяло проблеми на църквата. Нито в един законодателен акт, нито в един документ няма подобно понятие и ние, повтарям, не сме длъжни да го знаем, а и не искаме.

Относно съдържателната част на мероприятието, проведено от вярващите момичета (както разбирам, християнки, защото се обръщат към определена богиня с определени молби), ще отбележа, че по степента на своя екстремизъм – ако оценяваме нещата от тази позиция – тя отстъпва значително на текстовете, които звучат при щатните мероприятия в подобни молитвени домове.

Пънк молебенът „Богородице, Дево, прогони Путин“ на групата „Pussy Riot“, за който говори Невзоров


Да си припомним, че на практика всички старозаветни четения, множество паремии и множество песнопения не само са изградени от пропаганда на расовата, религиозната и националната изключителност на древноеврейския народ, но и съдържат пределно преки екстремистки призиви да се убива – по специално в тях се казва, че малките деца на друг народ трябва да се хващат за краката и да се разбиват главите им о камъните.

Не съм голословен. Достатъчно е да си спомним 136-ти псалм (в някои преводи е 137-ми – бел. П. Н.), наречен „При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме“. Именно в този псалм се намира откъсът, за който говоря в случая. Той звучи така: „О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен е онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила! Блажен е онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!“ Това, ако се съди по всичко, е обръщение към някоя млада вавилонянка, която е станала наскоро майка.

Така че по повод на екстремизма навярно служителите на култа от Руската православна секта не би трябвало да бързат и не би трябвало изобщо да засягат тази тема. Както се знае, този, който живее в стъклена къща, не трябва да хвърля камъни. Мисля, че ако се направят съответни проучвания на техните текстове и се премахнат от богослужението цели фрагменти като екстремистки, на тях ще им бъде много горчиво и обидно – защото са свикнали с хода на своята служба.

Какво видяхме в тази история ние?

Всичко, за което ставаше дума до тази секунда, нас, безбожниците, честно казано, не ни засяга. Ние за пореден път видяхме в тази история преки, документални и много интересни свидетелства за Христос. Защото Евангелието, както и други произведения на ранното фентъзи като Бхагавадгита, „Сказания за Гилгамеш и Енкиду“ или Бардо Тодол (превежда се като „Тибетска книга на мъртвите“), не е документ. Тези произведения не трябва да се разглеждат сериозно и към тях също така не трябва да се отнасяме сериозно. Но след като се опитват да ни внушат, че всичко това, което казват християните, е напълно реално, нека в такъв случай да видим какво за нас е документално свидетелство за Христос. Аз вече говорих за това, но не е грях да го напомним.

Известно е, че главният герой на тяхната митология, непосредствено Христос, казва: „Където двама или трима се съберат в Мое име, там Аз съм сред тях“ – като документира с това простия факт, че той е отговорен за всяко действие на християните и че всяко действие на християните е свидетелство за него. Ние, разбира се, можем да разтворим забележителната книга „Малеус Малефикарум“ („Чук за вещиците“) – много християнски наставления как трябва да се проследяват, разкриват, улавят, измъчват по различен начин и унищожават жените, заподозрени във връзки с дявала. Тази книга била дълго време бестселър и много поколения християни векове наред се ръководели от нейните наставления и постановки.

Можем да кажем, че злобата и дебелащината на телевизионните попове са също пряко свидетелство за Христос. Това са негови ученици, негови служители. Можем да кажем, че за нас документални свидетелства за Христос са доносите, които обичат да пишат християните до прокуратурата, до милицията – навсякъде, където може да се напише донос, вече лежи нещо от обидени или оскърбени християни. Но защо да отиваме толкова далече? Историята с молебена и момичетата ни даде ново свидетелство за Христос. Специално за мене ми го разпечатаха от Интернет.

Хора, това наистина е нещо невероятно. Такова количество злоба, омраза и агресия сигурно не е сънувал никой атеист, никой, даже най-професионалния и злобен простак. Най-малкото, което се предлага да бъде направено с момичетата, е да бъдат остригани до голо, да бъдат изхвърлени на студа, да им се отрежат ръцете, да им се натъпчат микрофоните в гърлата, да се дадат за една нощ на охранителите на храма или да бъдат пребити с лопати. Някакъв побъркан търговец на кефир направо, открито обявява награда за телефоните и адресите на гражданките на Руската федерация, вероятно за да огласи тези телефони, адреси и други лични данни.

Ето това нажежаване на свирепостта е за нас най-доброто свидетелство за Христос. Плюс това си струва да отбележим, че главният герой на тази история, който теоретически би трябвало да бъде оскърбен най-много – техният бог – мълчи. Във всеки случай не сме чули изобщо някоя от участничките в представлението да е сразена от паралич или поне да е хванала диария. Бог мълчи. Заради него по неизвестна причина действа цялата тази фанатично злобна и агресивна публика, която ни демонстрира истинското лице на християнството и това, което може да се случи, ако на тези хора им се даде малко повече свобода и власт.

Между другото, ако се върнем към забележителната история с основите на православната култура, родителите, които още се съмняват дали да пуснат децата си на тези уроци, трябва да се замислят. Ако ви се струва, че заедно с основите на православната култура вашите деца няма да бъдат научени на това, което видяхме по отношение на нещастните скандални момичета, много се лъжете – именно на това ще ги научат. Защото тези, които са написали наставленията за убиване с лопати, за рязане на ръце и за напъхване на микрофони в гърлото, са вярващи хора, християни. Това е техният стил, техният почерк. И това, ако се съди по всичко, е и тяхната същност.


(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.