Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 40

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Нов разпит на Васил Дякон Левски

7 януари1873

– Мехмед Дервишоглу Кърджалъ е име на кой комитет?

– Трябва да е името на Тетевенския комитет.

– Кой беше председателят или първият за града Тетевен, познаваш ли го лично?

– Наредено беше личностите [скрити зад] тия имена да не се познават, председателството и другите длъжности се разпределяха между тях. Аз не можех да се бъркам в определянето на длъжностите, отнасящи се до делото.

– Не знаеш ли имената на хората, които си виждал?

– Ако ги видя лично може би зная имената им, но не си ги спомням.

– Не е възможно в една такава тайна работа да не се знаят имена. Разбира се, ще да знаеш поне едно.

– Имаше един даскал, той се занимаваше с тия работи.

– Когато ходи в Тетевен, устрои ли събрание и чете ли наредбите [1]?

– Да, ходих, събрание стана веднъж в училището и един-два пъти в хана. Аз наистина четох наредбите, но наредби те [си] имаха отпреди и след малко време започнаха да кореспондират направо с Букурещкия централен комитет. По едно време ние се скарахме с Димитра Дяковчанина [и] аз оставих тетевенската работа разнебитена. Какво стана сетне – не зная.

– Преди да се скарате, кой организира в началото Тетевенския комитет и кой доведе Димитра Дяковчанина в Тетевен, това питаме ние. Ние питаме за събитията преди вашата разпра с Димитра и за самата нея.

– Причината за нашето скарване с Димитра беше, че той не искаше да даде сметка за събраните от комитетите пари, комитетите бяха станали негови собствени.

Въпроси към хаджи Станьо и Петко Милев от Тетевен в присъствието на Дякон Левски

– Познавате ли човека, който седи насреща ви?

– Познаваме го, Дякон Левски е.

– В по-раншния си разпит вие казахте: „Дякон Левски дойде, събра ни и ни прочете наредбите, той ни покани да влезем в комитетската работа и ни заплаши, [и] ние се записахме в комитета.“ Дяконът казва: „Аз прочетох наредбите, но те бяха в комитета отпреди.“ Какво ще кажете вие?

– Преди ние не знаехме такъв комитет. Една нощ той дойде, стоя в село около половин час, прочете ни наредбите и ни запозна с комитета. Той дори заплаши хаджи Станя: „Ако ти не влезеш в комитета, ние сме назначили хора от Плевен и Ловеч, те ще те преследват като сянка и ще те убият.“ Аз дадох дори и пет лири.

– Дяконе Левски, ето тия ти казват в лицето, какво ще речеш ти сега?

– Аз наистина отидох нощем и му казах: „Ако ти издадеш нещо на властта, според постановленията на устава ще те убият“, но не съм го заплашвал с револвер в ръка.

– Преди малко ти каза, че дори не познаваш и лицето му, а сега си спомняш и разговора, който си водил с него. Откажи се от криенето на работата и кажи самата истина!

– Аз зная хората, пред които съм чел наредбите, обаче кой е влязъл след мене [в комитета] – не зная, поради това не мога да изброя имената им.

Въпроси към Марко Йончев, хаджи Ивановите синове – Станчо и Станьо и даскал Иван [2] в присъствието на Дякона

– Познавате ли човека, който седи насреща ви?

– Знаем го, познаваме го, Дякон Левски е.

– В миналия си разпит вие казвахте: „Дякон Левски дойде, чете наредбите, заплаши ни, обясни ми за комитета и ни записа в него.“ А Дякон Левски казва: „Аз наистина четох наредбите, обаче те са образували комитет преди мене.“ Какво ще кажете вие?

– Преди ние не знаехме [що е това] комитет. Казахме вече преди: Дяконът дойде първия път, после прочете наредбите в училището [и] образува комитета. След това той дойде веднъж или два пъти.

[Подписал]: Даскал Иван

– Ние пък го видяхме само веднъж, не знаехме нито комитет нито друго нещо. Той донесе един вестник и ни вкара в комитета.

[Подписал]: Марко Иончев

– Той дойде един ден в нашия хан и свика събрание. Бил образувал нашия комитет при предишното си идване, това ние не знаем. Те после правиха събрание в нашия хан.

[Подписали]: Станчо, Станьо

– А бе, Левски, разбира се ти познаваш комитетските хора, но продължаваш да отричаш. Ти видя вече; искаш ли да доведем насреща ти сто и петдесет души, за да ти кажат [същото]?

– Аз се срещах с много хора. Тъй като не зная кой е влизал в комитета и кой не, имена не мога да кажа. Ако ги видя лично, познавам ги, [но] не мога да зная имената. Тетевенският даскал беше препоръчан от Ваньо терзията, сега, чудна работа, той не знае нищо.

– Кажи кой беше комитетът Сюлейман Дауд и кои познаваш от тях?

– Име на Изворският комитет е. От тоя комитет аз познавам Димитра [3], Герго Стойков и Марин Попов. Подробности по техните длъжности обаче не зная. Щом пристигнеше в комитета нова наредба, аз бях длъжен да я съобщя и съблюдавам, [но] съвсем нямах сведения кой е постъпил в комитета и кой не.

– Кой е комитетът Хасан Касъм и кои познаваш от тях?

– Име е на един комитет, не си спомням. У мене имаше един тефтер, в него беше записано, и тоя тефтер остана в Ловеч.

Въпроси към даскал Васил [4] в присъствието на Дякона

– Познаваш ли тоя човек, който седи насреща ти?

– Да, познавам го, Дякон Левски е.

– Къде се срещнахте с него и каква работа вършеше Дяконът?

– Както обясних подробно в първия си разпит, когато ходих по частна работа в Тетевен, там видях Дякона. Той четеше пред комитета книжата и ни покани да влезем в комитета. Ние се уплашихме. Той ни каза: „Ако искате, влезте в тая работа, ако не искате, не влизайте, обаче чухте, ако кажете някому, ще ви убият.“ След двадесет дни, той дойде в Орхание в моя дом [5]. Виждах го два пъти.

[Подписал]: Д а с к а л [Васил]

Въпроси пак към Левски

– Кого познаваш от Видрарския комитет?

– Познавам даскал Васил, поп Георги и даскал Илия [6]. Когато се събрахме в училището, аз им дадох необходимите наставления какво да правят.

– Кои познаваш от Ловчанския комитет?

– Познавам един кафеджия, Марин [7], и един висок човек, името му не зная.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 В турския текст стои думата „талимат“, която спокойно може да се преведе с „наредба“ вместо „наредби“. Касае се за „Наредба на Работниците за Освобождението на Българският Народ“, т. е. проектоустава на Левски.

2 Даскал Иван е Иван Лилов Фурнаджиев.

3 Димитър е Димитър Крачунов.

4 Даскал Васил е Васил Бошаранов.

5 Погрешно е отпечатано „дом“, вместо „хан“. Бошаранов, преди да стане учител в Тетевен, е държал хан в Орхание.

6 Касае се за Васил Цвятков Пупешков, поп Георги Тутмаников и даскал Илия Костов Гюндюзов.

7 Кафеджията Марин е Марин поп Луканов.