СЛУЖБОМЕР

вторник, май 28, 2019

Работодател ми бави заплатата?! Напускам!

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Теодора Доненчева – студентка по "Право" в СУ "Св. Климент Охридски".

Работя от доста години като стругар в едно предприятие. Всичко винаги е било наред, но последните месеци работодателят ми забавя заплатата – понякога с 1-2 дни, понякога с 10. Този месец обаче чашата преля, тъй като получих трудовото си възнаграждение с 2 седмици закъснение и забавих вноската си по кредита, както и плащането на всички сметки. Какво мога да направя? Как да се защитя и мога ли да напусна? А ще получа ли някакви пари след това?

Кога се плаща заплатата?

Заплатата е нещо, което се договаря още при сключването на трудовия договор между мен като работник/служител и работодателя. Начинът ѝ на заплащане също е плод на наши уговорки. Ако не сме предвидили нещо специално (например в договора сме вписали, че ще си получавам заплатата най-късно на пето число всеки месец), работодателят трябва да ми плаща авансово или окончателно всеки месец на един или два пъти.

А когато плащането закъснее?

Най-важното задължение на работодателя ми е именно да ми заплати трудовото възнаграждение.. Съответно, ако той не го спази, аз мога да реагирам, за да защитя правата си. Важно! Няма значение с каква продължителност е забавянето, достатъчен е един ден, за да е накърнен интересът ми. Може да се е забавило както авансовото, така и окончателното плащане. Щом вече не получавам възнаграждението за труда си, законодателят ми е дал възможност да се освободя от тази работа. Мога да прекратя трудовия си договор без предизвестие. Трябва да подам само писмено заявление до работодателя си, с което го уведомявам, че прекратявам трудовото правоотношение на конкретното основание.

И все пак ще получа ли някакви пари?

Разбира се! В случая освен че мога да напусна работата, където така или иначе не ми плащат, ще получа и обезщетение, което да компенсира поне част от вредите, които съм понесъл. Ако трудовият ми договор е бил безсрочен, имам право на брутното си възнаграждение за периода на предизвестието, ако прекратявах трудовия си договор с предизвестие (него го уговаряме още при сключването на договора). (например при предизвестие от 2 месеца и заплата 600 лв., обезщетението ми възлиза на 1200лв.). Това обаче не значи че ще работя след уведомяването на работодателя за прекратяването на договора ми. Още по-добре. Няма да работя, но въпреки това ще си получа парите, които така или иначе ми се полагат и при прекратяването с предизвестие. Ако пък съм работил по срочен договор, обезщетението ми зависи от действителните вреди, настъпили за мен – а именно това, че оставам без прехрана и евентуални забавяния на плащания на сметки, кредити и т.н. например. Те се изчисляват в зависимост от това колко време съм без работа и колко е била заплатата ми. Срокът, за който ми се изплащат, няма как да е по-дълъг от остатъка от времето, през което е трябвало да работя. (Например ако съм сключил договор за 9 месеца и съм работил 4, то обезщетението ще е за останалите 5). Най-хубавото е, че ще мога да получа и обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2018 г.

А ако шефът ми даде част от заплатата?

Ако изпълнявам добросъвестно трудовите си задължения, то поне 60% от заплатата ми са гарантирани, но не по-малко от минималната работна заплата. (Ако нормално получавам 800 лв., то ще ми се изплатят 60% от 800 лв., т.е. 480 лв. Но минималната заплата за страната е 510 лв, така че трябва да получа поне 510 лв.). Остатъкът пак ми се дължи, но вече с лихва. В практиката има разногласия по въпроса дали изплащането само на 60% от възнаграждението е достатъчно, за да парира упражняването на правото ми да напусна, защото парите ми се бавят. От една страна, всяко забавяне е основание да напусна, от друга пък, тази норма сякаш препятства това ми право. Във всеки случай по-добре да не оставям нещата така и да потърся защита на правата си, отколкото с прекалено изчакване да допринеса за установяване на порочна практика в изплащането на трудовите възнаграждения от работодателя ми.

Мога ли да се обърна към съда?

Да! Това е най-сигурният начин за защита на правата ми. Моят проблем представлява трудов спор и мога да предявя иск за изплащане на дължимите ми обезщетения. Хубаво е обаче да предявя претенциите си възможно най-бързо, тъй като съм ограничен със срок от 3 години, след което правата ми ще се погасят. Той тече от деня, в който е трябвало да си получа заплатата. Не бива да се притеснявам от това, че въвличането в съдебен спор ще ми коства много. Производството е безплатно за мен. Улеснен съм още и от това, че мога да предявя иска по мястото, където обичайно полагам труда си, т.е. ако работя в офиса в Ямбол на софийска фирма, ще мога да го предявя и пред Ямболския съд

Не бива да се колебая, а трябва веднага да защитя правата си!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.