СЛУЖБОМЕР

петък, май 31, 2019

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 43

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Христо ханджията [1]

8 януари1873

– Как ти е името, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?

– Христо, на баща ми – Цоньо, ловчанец съм, държа хан в Къкрина, на двадесет и пет-двадесет шест години съм. От седем месеца съм ханджия в Къкрина. Преди се занимавах с кожарство в Ловеч, кръчмарувах малко време край Ловеч.

– Кога се срещна с Дякон Левски и как стана запознанството ви?

– Срещнах се с него през нощта, когато го заловиха. Нея нощ той дойде заедно с моя роднина Никола бакърджията, когото познавам.

– Когато беше кръчмар край Ловеч, Дяконът не идваше ли в кръчмата ти?

– Не е идвал никога.

– Дяконът е бил толкова време в Ловеч, може ли да казваш, че не знаеш?

– Не съм го виждал, не зная.

– Дяконът казва, че когато ти си бил кръчмар край Ловеч, той идвал няколко пъти в кръчмата ти [и е] нощувал там.

– Там не е само моят дюкян, там има четири-пет дюкяна, може да е ходил в кръчмата на другиго.

– Дяконът казва дори: „Известно време не бях виждал тоя човек, видях го тоя път в Къкрина.“

– Нека казва, не го познавам.

Въпроси към Дидьо Пеев в присъствие [на Христо]

– Познаваш ли човека, който седи насреща ти?

– Виждал съм го в Ловеч, но какъв е – не зная.

– Не си ли носил на Дякона писмо в кръчмата на тогова, край Ловеч?

– Виждах го само в Ловеч в Мариновото кафене, но в кръчмата на тогова писмо на Дякона не съм носил.

[Подписал]: Дидьо Пеев

[Въпроси към Христо]

– Как дойде Дяконът в твоя хан и защо те задържаха? Щом ти не се познаваш с Дякона и не си му бил другар, щяха ли да те задържат?

– Втората вечер на коледа, към десет часа [2], те дойдоха заедно с Ни- кола бакърджията [и] отседнаха в моя хан. Аз казах на вуйчо ми Вълчо [3]: „Ако идеш в Ловеч, вземи коня на баща ми“, и си заминах. Когато отивах, аз накарах Никола бакърджията да заключи вратата. Когато се върнах, чух един пушечен изстрел [и] видях, [че] заловили Дякона. „Къде беше?“ ме запита Хюсеин бинбашията. Аз [му] казах. Сетне те ми казаха: „Заключи хана и ела!“ Вземаха ме заедно с Никола [и] ни изпратиха в Ловеч, оттам в Търново, [а] оттам тука. В тая работа аз никак не влизам и нямам нищо общо с нея.

– Не попита ли ти Никола – кой е тоя човек и къде се е намерил с него?

– Попитах го, и той ми каза, [че] бил Петко търновецът, срещнал го из пътя.

– Откога се занимава Никола с бакърджийство?

– Никола от малък, заедно с брата си Станьо, е бакърджия в Ловеч.

– Няма ли Никола друг прякор?

– Казват го Никола Цвятков.

[Подписал]: Христо ханджията

Разпит на Никола бакърджията [4]

12 януари 1873

– Името ти, името на баща ти, откъде си, какво работиш, на колко си години?

– Никола, на баща ми Цвятко, ловчанец съм, занимавам се с бакърджийство и съм на двадесет години.

– Откога се занимаваш с бакърджийство?

– Майстор съм от около три и половина години, преди бях бакърджийски чирак.

– Откога познаваш Васил Дякон Левски, с когото сте отивали заедно в Къкрина?

– Преди не го познавах. Тръгнах от Ловеч, отивайки в Търново да купя бакър. По пътя на един час от Ловеч, аз стигнах до моста „Пази мост“. Дяконът идваше през пътеката отсреща ми; оттатък идеше едно заптие. „Кой е тоя човек?“ ме попита [заптието]. „Не зная“, казах аз. Сетне заптието попита него, какво са разговаряли – не зная. Аз отминах. После, вървейки полека-полека, да имаше след един час, той [т. е. Левски] пак ме застигна. Аз го попитах: „Откъде си?“ Той ми каза: „Търновец съм, да вървим заедно!“ Стана ми спътник. „Къде ще спиш?“ - ме попита той. Аз казах: „В Къкрина имам един роднина, там [ще спя]”. След това той дойде заедно с мене [и] отседна в Христовия хан. Христо, аз и Дяконът, и тримата, спахме в една стая. Призори Христо ме вдигна [и] рече: „Аз отивам в къщата на вуйчо ми за коня.“ Аз заключих след него. После дошли заптиетата и заловили тогова [Левски], той искал да избяга, но те го хванали веднага. Сетне забраха и нас заедно [с него] и ни отведоха.

– Какво говорихте с Дякона по пътя от Ловеч до Къкрина и когато дойдохте в Къкрина, в хана?

– По пътя не говорихме нищо, той само каза: „Търновец съм, отивам в Търново.“ В хана влизаше и излизаше [и ме] попита само: „Не си ли ходил никак в Търново?“

– Ти не го ли попита: „Откъде си, що си, с какво се занимаваш, какво ще правиш в Търново, откъде идеш?“

– Той ми каза само: „Името ми е Петко, търновец съм.“

– Ти казваш, че тоя човек излязъл измежду лозята, не го ли попита ти?: откъде идваш от тая страна?

– Попитах го, той ми каза: „Идвам от тъдява.“

– Имаше ли у него оръжие?

– Той имал два шестака, преди обаче аз не ги видях, видях ги после.

– Когато дойдоха заптиетата, ти къде беше?

– Аз спях, не [ги] чух. После дойде ханджията, заудря по вратата [и] аз станах тогава.

[Подписал]: Никола Цвятков

Зададените въпроси и отговори и показанията на споменатия Христо и Никола са записани в наше присъствие.

25 зилкаде [1 ] 239 [13 януари 1873] година.

Разпит на поп Стефан [5] от село Голям Извор

13 януари 1873

– Как ти е името, как е името на баща ти, откъде си, какво работиш, на колко си години?

– Стефан, баща ми – Дико, изворчанин съм, от една година свещеничествам, на двадесет и седем години съм.

– Какво работеше преди една година?

– Преди дюлгерствах и учителствах.

– Къде се учи и ходил ли си в чужбина? – Учих се в Извор, в чужбина не съм ходил.

– Познаваш ли мухтара Димитър. Ти си заклевал тоя човек, защо и в какво го закле?

– Димитра познавам, обаче аз не съм заклевал тоя човек.

– Заклевал си го да не говори никому за образувания комитет за бунтуване на българското население.

– Аз си гледам свещеничеството, нямам абсолютно [никакви] сведения за такава работа.

– В черквата, в която се намираш [6], има ли друг, освен тебе?

– Освен мене има трима свещеници.

– Защо не се говори за други свещеници, защо се говори така за тебе?

– Аз съм беден човек, гледам си своята работа, защо говорят така за мене – не зная.

– Ако Димитър дойде и ти каже в лицето, ти какво ще кажеш?

– Аз не съм направил нищо, ако той, за да запази себе си, иска да изгори и мене, ще каже може би.

През време на очната ставка на поп Стефан с мухтара Димитър последният каза, че, след като му е дадена отровата, Марин Попов го завел заедно с Герго Стойков в къщата на поп Стефан. Поп Стефан отказа да го е заклел да не говори никому за комитета, [и] че той няма сведения за такава работа, Герго Стойков и Марин Попов заявиха, че не са водили Димитра в къщата на поп Стефана и нямат сведения относно заклеването му от поп Стефана.

[Подписали]: поп Стефан, мухтар Димитър, Герго Стойков Марин Попов.

Зададените въпроси и отговори, показанията и очната ставка на поп Стефана се протоколираха по-горе в наше присъствие.

25 зилкаде [12] 89 [13 януари 1873] година.

Разпит на тетевенеца Тихол Маринов

13 януари 1873

– Как ти е името, откъде си, какво работиш, на колко си години?

– Тихол, на баща ми Марин, тетевенец съм, занимавам се с бояджийство, на четиридесет и пет години съм.

– Какъв ти е хаджи Станьо?

– Мой зет е.

– Вие сте се събирали в къщата на хаджи Станя и сте правили събрания, какво се съвещавахте?

– Аз никога не съм бил, не зная.

– Как казваш „не зная“, [когато] бунтовническият комитет е правил събрания и ти си бил там, има [хора], които знаят!

– Аз такова събрание и комитет не зная.

– Хаджи Станьо е твой роднина, ако това събрание стане в неговата къща, [може ли] да се вярва, че ти не знаеш?

– Аз нямам абсолютно [никакви] сведения за такава работа.

– Ако дойдат [хора], които знаят, и ти кажат в лицето, какво ще кажеш ти?

– Ако кажат, за да ме вкарат в беда, какво да кажа?

Когато се извърши очната ставка на Тихол Маринов с Марко Йончев от Тетевен, даскал Иван, Иван хекимина [7], Лальо Пеев и синовете на хаджи Иван – Станьо и Станчо, от тия Марко Йончев и даскал Иван казаха, че в началото не е ставало дума за комитета, че веднъж бил на събрание, че Тихол Маринов е дал за читалището или училището пари, и че веднъж бил на събрание, и че ако е бил на събранието, когато Левски чел вестник, на друго събрание не е бил.

Иван хекиминът и Лальо Пеев пък казаха, че не знаят дали Тихол е постъпил [в комитета]. Че не знаят Тихол Маринов да е постъпвал в комитета казаха още Станчо и Станьо.

25 зилкаде [12] 89 [13 януари 1873] година.

Подписали: Тихол Маринов, даскал Иван, Марко Йончев, хеким Иван, Лальо Пеев, Станчо, Станьо. Зададените въпроси и отговори, показанията и очната ставка на споменатия Тихол се протоколираха по-горе в наше присъствие.

25 зилкаде [12]89 [13 януари 1873] година.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Христо Ханджията е Христо Цонев Латинеца, съдържателят на Къкринското ханче, член на комитета в Ловеч още от основаването му (Д-р П Стоянов, пос. съч, стр. 15).

2. 10 часа турско време отговаря на 16 ч. след обед.

3. Вълчо Сяров Каранейков, собственик на Къкринското ханче.

4. Никола Цвятков Казанджията.

5. Поп Стефан, член на Изворския комитет.

6. Вместо „в черквата, в която се намираш“, трябва да са каже – „в която служиш“.

7. Даскал Иван е Иван Фурнаджиев; Иван Хекимина е доктор Иван Ибришимов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.