СЛУЖБОМЕР

четвъртък, май 30, 2019

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ

И така, по своето състояние през VIII в. пр. н. е. северният Израил бил много по-могъщ и по-богат от южната Юдея.

Двете царства, естествено, се покланяли на Яхве; всички опити за отстъпничество от Яхве се наказвали жестоко и когато цар Ахав решил да въведе в Израил култа към Баал (вероятно към Баал Хадад), отговорът бил яхвисткото въстание начело с пророк Илия.

Но това поклонение пред Яхве се градяло принципно на други основи. То включвало в себе си поклонението пред Яхве и неговата ашера; то не знаело забрана за изображенията, затова пък знаело небесното войнство и съвета на боговете, то предвиждало съществуването на свещени горички, идоли, стълбове и хълмове. То включвало в себе си царя като син и въплъщение на Яхве и култа към могъщи вълшебници, които, подобно на пророк Илия, умеели да докарват суша и огън и даже да се възнасят живи на небето. Не е изключено тези вълшебници да са можели да виждат лицето на Яхве и в резултат на това самите те да са ставали свръхестествени същества.

При това двете царства се различавали силно в икономическо отношение.

Когато богатите и процъфтяващи царе на Израил от дома на Омрия строели своите фантастични градове – с насипни тераси, с шесткамерни врати, с изкуствени водопроводни системи, пронизващи дебелите скали – Ерусалим си оставал провинциално градче, бедна столица на силно изостаналата Юдея.

Това процъфтяване погубило Израил. През VIII в. най-могъща държава в Близкия Изток била Асирия. Като всички останали близкоизточни държави от времето на Саргон Асирия практикувала това, което може да се нарече политика на контролиран геноцид. Всяко царство, което се оказвало в зоната на нейното геополитическо влияние, или се превръщало в плащащо данъци, или се подлагало на тотално разграбване: градовете се унищожавали, а населението – занаятчии, тъкачи, каменоделци – всички, които можели да послужат за държавни роби, се откарвали в метрополията (освен тези, разбира се, които измирали по пътя).

През 722 г. пр. н. е. подобна участ постигнала и Израил; изостаналата Юдея, която по това време се управлявала от цар Езекия, избягнала унищожението най-напред благодарение на своята инвестиционна непривлекателност. Войната срещу Юдея просто не си струвала усилията.

След разоряването на Израил населението на Юдея нараснало за кратко време няколко пъти. Населението на Ерусалим, колебаещо се дотогава в предела на двадесет-тридесет хиляди, достигнало изведнъж 120 хиляди души. Там се появили изведнъж изкусни занаятчии и планински майстори, които били способни да издълбаят дълбоко в камъка същите водопроводи, които били издълбани в северните Самария и Мегидо. Мъничкото градче Лахиш се превърнало в голям административен център, заобиколен от здрава стена. Броят на селищата от всякакъв тип в Юдея нараснал значително и надхвърлил три стотици [1].

Откъде се взело цялото това население?

Израел Франкелщайн основателно предполага, че това са били бежанци от Израил и че те са донесли заедно със себе си невиждан ръст на брутния вътрешен продукт, популационен натиск и страшната омраза на отчаяни хора, които са видели как пред очите им чужденци горят градовете им и разбиват главите на младенците о камъните.

Цар Езекия трябвало да избира: да се покори на асирийците или да ги предизвика и това предизвикателство означавало капитална реорганизация на неговата патриархална и мъничка държава. То означавало невиждана централизация на силите и невиждано напрежение на ресурсите.

Никога до това време цар на Юдея ни бил употребявал толкова ресурси за война; никога не бил правил това така централизирано. Именно в този момент по цялото царство се появяват гигантски складове: делвите, намиращи се в тях, били запечатани лично с печата на Езекия: скарабей и кратък надпис lmlk, означаващ „принадлежи на царя“ [2]. Ерусалим бил заобиколен с нова стена; в скалата бил пробит водопровод, позволяващ на намиращия се извън града извор Гихон да се излива в подземно Силоамско езеро. Работата протичала с такова изкуство, че двете бригади майстори, които пробили тунела във варовика, излезли почти една срещу друга, а разликата в равнищата на извора и езерото била само тридесет сантиметра.

Печатът на Езекия

Намерен през 2015 г. при разкопките на Офла, в подножието на южната стена на храма. Царят на Юдея Езекия (управлявал през 729-687 г. пр. н. е.) бил първият монотеистичен реформатор на Юдея. Религиозната реформа при него се съчетавала с жестока централизация на властта в името на съпротивата срещу тогавашната свръхдържава на Древния Изток – Асирия.

Паралелно с военната централизация протичала и религиозна централизация. Ерусалимският Храм бил обявен за единственото място, където могат да се принасят жертви на Яхве. Царят изпратил на Ефрем и Манасия (с други думи – в падналия Израил) покана да отпразнуват Пасхата в Ерусалим и много отчаяни, огладнели мъже, останали без земя и семейства, приели с удоволствие неговото предложение.

За тези хора бил организиран разкошен пир. За тях заклали две хиляди телета и двадесет хиляди глави дребен добитък. След края на пира участващите в него отишли „по юдовите градове и изпотрошиха кумирите, насякоха ашерите и събориха високите места и жертвениците из целия Юда и Вениамин, а също и в Ефрем и Манасия“ (2 Летописи, 31:1).

Иначе казано, Езекия събрал от всичките краища на земята отчаяни и озлобени бежанци, нахранил ги до насита и направил от тях щурмови отряд от хунвейбини, които унищожили заради него децентрализираните олтари.

Това била първата празнувана в Ерусалим Пасха, обявена, разбира се, за възстановяване на древния обичай (2 Летописи, 30:26).

Централизацията на държавата чрез централизация на религиозния култ била първата важна част от реформата на Езекия.

Втора важна част от тази реформа станало създаването на свещеническа бюрокрация. До това време жертви на Яхве се принасяли където и да е и от когото и да е. В Дан жертви принасяли потомците на Мойсей. Във Ветил жреците вероятно не са били даже левити [3]. В Библията жертви на Господ принасят, между другото, Авраам, Мойсей, Самуил, Саул, Авесалом, син на Давид, и пророк Илия от Тесвия, за които точно можем да бъдем уверени, че не са били потомци на Аарон.

Но в Ерусалимския храм жертви на Господ принасяли именно потомците на Аарон. Сега, когато Езекия предписал да се принасят жертви само в храма, те автоматично получили монопол върху тях, във връзка с което тяхното материално положение нарастнало силно. „Откакто започнаха да донасят възвишаемите приноси в Господния дом, ние сме яли до насита“ (2 Летописи, 31:10) – заявил на Езекия свещеникът Азария.

С един изящен бюрократичен жест цар Езекия създал влиятелна група по интереси, чиито доходи и най-вече статут зависели именно от централизацията на култа към Яхве.

Тази група по интереси изпитвала не малка конкуренция от страна на другите избягали в Юдея жреци на Яхве и тази конкуренция била забранена от Езекия официално.

Той разделил потомците на Левиевото коляно, към което се отнасял и Мойсей, и неговият брат Аарон, на коени (свещеници) и обикновени левити. Езекия дал монопол да принасят жертви на Яхве само коените - потомците на Аарон. Всички останали потомци на Левиевото коляно се превърнали от жреци в храмова прислуга. Те имали правото за цепят дърва, да мият подовете и да пеят в хора. Езекия направил списък на коените и левитите „според всичките им домове, жените им и синовете им, и дъщерите им“. (2 Летописи, 31:18).

Потомците на Аарон, които до неотдавна били принудени да се конкурират на пазара на ритуалните услуги с голямо множество населени местенца, богове и богини, изведнъж се оказали притежатели на монопол. Потомците на Мойсей, които се лишили от светилището в Дан след асирийското нашествие, трябвало или да живеят гладни, или да станат по списък левити и да получават издръжка от царя в замяна на това, че подкрепят неговия курс.

Какво още направил цар Езекия, първостроителят на тоталитарния монотеизъм?

Той направил още едно важно нещо.

Той поръчал (или благословил) написването на Р – Жреческия кодекс.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Israel Finkelstein, The Bible Unearthed, Simon and Schuster, 2001, p. 235.

2 Пак там, p. 257.

3 Richard Elliot Friedman, Who Wrote the Bible? p. 74.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.