ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН, РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ, САДУКЕИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ

Теокрацията развращава, а абсолютната теокрация развращава абсолютно. Римските папи по времето на Ренесанса, сред деца и любовници, живеещи в изобилие, заобиколени от антични статуи и разкошни картини, изобразяващи разголени нимфи, приличали слабо на суровите бащи на църквата от времето на св. Антоний. „Бог ни е дал папството, затова да му се насладим“ - мълвял папа Лъв Х Медичи. Същото в средата на II в. пр. н. е. можели да кажат и потомците на Садок.

Персийското владичество над Юдея продължило малко повече от двеста години. През 332 г. пр. н. е. царството на Ахеменидите паднало под натиска на войските на Александър Македонски. Скоро Александър починал; царството му се разпаднало на враждуващи части и Юдея, която в продължение на двеста години била персийска провинция, изведнъж се оказала гранична територия и предмет на спор между потомците на Селевк и Птоломей. Повече от столетие Юдея била провинция на Египет и се върнала при Селевкидите едва към 200 г. пр. н. е.

Александър Македонски (356–323 г. пр. н. е.).
Александър Македонски изиграл огромна роля за съдбата на евреите. Ерусалим отворил пред него вратите си без бой. Първосвещеникът Ядуй, ръководен от своевременен пророчески сън, излязъл да го посрещне начело на ликуващия народ; не е изключено Александър да е бил провъзгласен от него за Божи избраник. Във всеки случай, той бил допуснат в Храма и извършил там жертвоприношение, което било категорично забранено за неевреи, и множество евреи се присъединили към неговата армия. Новата еврейска диаспора, появила се след елинското завоевание, била изцяло монотеистична и именно след Александър мечтата за Месията получила всеобщ размах

Войните не протекли за юдеите безследно. Птоломей Сотер преселил в Египет няколко десетки хиляди пленени евреи. Това не били вече предишните преселници. Те били твърдокаменни монотеисти от епохата на Втория храм. Именно през елинистичната епоха юдейският монотеизъм, оформил се във Вавилония, започнал да се разпространява по целия елинистичен свят, а месианизмът на евреите приел всеобщ характер.

През цялото това време нацията била ръководена от потомците на Садок - бъдещите садукеи. Те трябвало да поддържат сложния баланс и, пълзейки в Антиохия пред елините, да се борят с чуждоземното идолопоклонничество в Ерусалим. Балансът се спазвал лошо и към началото на II в. пр. н. е. теократичната върхушка в Юдея стремително се еленизирала.

В началото на царстването на Антиох IV Епифан (175–164 г. пр. н. е.) Язон (преименувал се така по елински маниер от Ешуа), брат на действащия първосвещеник, купил от царя първосвещеническото място за 590 сребърни таланта, а заедно с това помолил да се предоставят на Ерусалим правата на елински град. Градското самоуправление по това време означавало преди всичко консервиране на властта в ръцете на състоятелните хора и Язон може би се е грижел преди всичко за изгодите на своя кръг. В Ерусалим се появили гимназии и палестри и фанатично настроените свещеници гледали с ужас, като моллите в Иран, как голите потомци на Финес и Садок се занимават с мятане на копия.

Антиох IV Епифан (години на управление 175-165 г. пр. н. е.)
Селевкидският цар Антиох IV Епифан решил да сложи край на омръзналия му юдейски култ и забранил обрязването и жертвите за Яхве. В отговор последвало въстанието на Юда Макавей, в резултат от което Юдея получила независимост, а първосвещениците от рода на Садок като ръководители на нацията били сменени от Хасмонеите - потомците на Юда Макавей.

Културната интеграция достигнала до там, че садукеят Язон давал пари за жертви на Херакъл (Херкулес), принасяни по времето на езическите игри. Но скоро направил faux pas - изпращайки на Антиох поредния подкуп, не отишъл да го занесе сам, а натоварил с тази задача друг мастит потомък на Садок с името Менелай (обърнете внимание на още едно гръцко име), който връчил на царя парите като свои и купил с тях титлата на първосвещеник.

Първото, за което употребил своята титла Менелай, било кражба. Той откраднал от Храма някакво злато - може би за покриване на разходите; изобличилият го Хоний (предишният първосвещеник, чийто пост купил Язон) бил убит, а юдеите, които обвинили Менелай за престъплението, били екзекутирани като бунтовници.

Лишилият се от топлото си място Язон избягал при амонитяните (с други думи - в днешна Йордания) и като се възползвал от войната на Антиох с Египет, нахлул с вербувана от него паплач в Ерусалим, грабейки и убивайки. От това се вижда, че Язон е забравил старанията на своя прародител Ездра, който пазел грижливо народа от контакти с амонитянина Товия.

Вбесеният Антиох приел случилото за въстание. Царят завзел Ерусалим, експроприирал от Храма хиляда и осемстотин таланта, което попълнило значително хазната му, а едновременно с това решила да свърши веднъж завинаги с омръзналите му юдейски суеверия. Той забранил обрязването и съботата, посветил Ерусалимския храм на Зевс, „а на Дионисиевия празник (евреите) трябвало да участват с венци от бръшлян в тържественото шествие в чест на Дионисий“ (2 Макавеи, 6:7).

Познавайки отблизо Язон и Менелай, царят не се съмнявал в успеха на своята реформа. И наистина - двамата достойни първосвещеници били мултикултурни и толерантни хора, срамуващи се искрено от невежествената ксенофобия на своя народ. Ако линията на Язон и Менелай беше успяла, още през II в. пр. н. е. Ерусалим е щял да стане втора Александрия, юдеите щяха да се претопят без остатък в безбрежния океан на елинизма и еврейският монотеизъм щеше да остане само като забавна бележка в историята, известна само на специалистите, както е случаят с почитането на единствения бог Залмоксис от тракийското племе гети.

Царят забравил, че освен управляващите потомци на Садок има и редови свещеници, различаващи се от своите просветени събратя точно по това, по което се различават фанатичните ирански молли от просветените министри на последния ирански шах.

Въстанието започнало в град Модин. Местният свещеник Мататия, като видял свой съплеменник да принася жертва на идол, „се изпълнил с ревност към Закона, тялото му потреперило и - пламнал от ярост, се втурнал към него и го съсякъл върху жертвеника“ (1 Макавеи, 2:24).

След това с петимата си синове, ревнуващи за закона (1 Макавеи, 2:27), Мататия се скрил в пустинята и започнал там пълномащабен джихад, който довел на власт династията на Хасмонеите.