СЛУЖБОМЕР

четвъртък, август 08, 2019

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

КНИГАТА ДАНИИЛ

Модинският свещеник Мататия и неговия син Юда, който имал революционното прозвище Макавей, което ще рече Чук, не били просто фанатици.

Те били ръководители на добре организирана община, вдъхновена от току-що обнародвано пророчество: пророчество за Страшния съд, за Смъртен, който ще седне на престол от дясната страна на Господ, и за неговите привърженици, светците, които ще овладеят завинаги царството.

Това пророчество сега се съдържа в 7-та глана на Книга Даниил. Тя представлява Апокалипсис, което ще рече – разказ за края на света и за Страшния съд.

Апокалипсисите са ни познати като разновидност на християнската литература и на холивудския трилър, но първият апокалипсис в историята е именно Книга Даниил, а по-точно нейната 7-ма глава. Всичките Апокалипсиси на света са произлезли от 7-ма глава на Книга Даниил, както руската литература – от „Шинел“ на Гогол.

Всичко в тази 7-ма глава се случва за първи път: като започнем от термините, които се употребяват там, и завършим с метафорите, които се използват.

Във видението си Даниил вижда четири царства, които се сменят последователно: вавилонското, мидийското, персийското и гръцкото. Всичките четири царства са в образите на четири чудовища. По-нататък всички Апокалипсиси ще изобразяват царствата във вид на чудовища и тази характерна черта за Апокалипсисите води началото си именно от Даниил.

Даниил вижда също така единадесет царе на гръцкото царство. Всичките тези единадесет царе имат вид на единадесет „рога“. По-нататък всичките Апокалипсиси ще изобразяват индивидуалните владетели във вид на рога върху главата на царството звяр и тази характерна черта също води началото си от Даниил.

Единадесетият рог е Антиох IV Епифан, bête noire (обект на омраза – бел. П. Н.) за юдейските въстаници, и този рог „имаше очи, като човешки очи, и уста, които говореха надменно“ (Даниил, 7:8).

Всичките рогати зверове се надигат от морето.

Това не е случайно. Както вече видяхме, морето се асоциира устойчиво в Древния Изток с чудовище, с хаос или с политически враг, които биват убити от Бог или Свещен цар, за да се установи световен ред: морета са Тиамат, Ям и Левиатан. В Книга Даниил, като в ханаанските митове, предшестващи монотеистичните реформи през VIII–V в. пр. н. е., срещаме отново морско чудовище, което е равностойно на политическите врагове, но актът на унищожаването му от Бога не е отнесен към миналото, а към бъдещето. Божият свят не е сътворен, това трябва да стане тепърва.

Както във всичките по-нататъшни Апокалипсиси, и тук значението на зверовете, рогата и Човешкия син се обяснява от Божи ангел.

В наше време, когато ангелите са станали под път и над път, когато ни гледат от таваните на всички църкви и от рафтовете на всички магазини за сувенири, присъствието на ангел като гид на Даниил не ни учудва изобщо. Но в класическия юдаизъм то няма прецедент. Ще напомним, че в Жреческия кодекс, една от главните съставни части на Тората, изобщо не се споменава за ангели. Там няма също така говорещи животни, антропоморфен бог и пророчески сънища. В животоописанията на Давид и Соломон няма нито един ангел. Няма ангели и в книгите Ездра и Неемия.

Това ни кара да отбележим, че садукеите не са обичали ангелите. Ангелите подкопавали идеята за единобожието и били фактически забранени – също като Небесното воинство и Съвета на боговете, чиито членове би трябвало да бъдат.

И ето че сега – в Книга Даниил – ангелите стават отново действащи лица в библейската история и се отличават с голяма приказливост.

Двете главни действащи лица в Даниил, глава 7, са свръхестествени персонажи. Първият от тях е Всевишният бог.

Този Всевишен носи арамейската титла атик йомин, която на гръцки език била преведена с извънредно неуспешното словосъчетание „ Παλαιός των Нµερών“, което ще рече Стар по дни. Често го срещаме така в преводите. В действителност правилният превод е, разбира се, Баща на дните, Предвечен.

„Предвечният“, Уилям Блейк
Титлата „атик йомин“, или Баща на дните, Предвечен, с която Книга Даниил удостоява Бога, съответства по-скоро на ханаанската титла на върховния бог на мирозданието Ел. А излязлото от морето Чудовище, с което в Книга Даниил се сражава Човешкият син, за когото в небесата е поставен втори престол, напомня удивително Морското чудовище, Ям, с което в угаритските митове се сражава младият бог Баал, синът на Ел.

„Видях още, че бяха поставени престоли и Преднечният седна; облеклото Му беше бяло като сняг и косите Му – като чиста вълна; престолът Му – огнен пламък, колелата Му – пламтящ огън. Огнена река изтичаше и минаваше пред Него. Милион бяха тези, които Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди – тези, които стояха пред Него. Съдиите седнаха и разтвориха книгите“ (Даниил, 7:9-10).

Предвечният съди зверовете, които са излезли от морето, и ги предава на огъня.

Но още по-интересен е вторият персонаж, когото вижда Даниил. Той е наречен бар енош (буквално „Човешки син“), което в превод от арамейски език означава просто „човек“, „смъртен“. Но това не е обикновен смъртен. Това е някой, който има облик на Смъртен. Това е СМЪРТЕН с капслок.

„След това видях в нощните видения: ето сред небесните облаци идваше Един, подобен на Човешки Син, стигна до Предвечния и му беше предложен. На Него бяха дадени сила, слава и царска власт, за да Му служат всички народи и племена от всички езици. Неговата сила е вечна и непреходна и царската Му власт никога няма да изчезне (Даниил, 7:13-14).

Този Човешки син/Смъртен се въздигнал на небето и седнал на престол до Предвечния. Престолите са два. Книга Даниил отбелязва специално това. „Поставени бяха престоли“ (Даниил, 7:9) – се казва в нея.

Тук е време да напомним, че в ортодоксалния юдаизъм на небето има само един престол. Това е престолът на Господ на войските, неговата летяща колесница, Меркава, с огнени колелета, с шестокрили серафими и сапфирен престол, която вижда в небето над себе си Езекиил (Езекиил, 1:1-27).

Затова двата престола, които стоят на небето у Даниил, 7:9, по-късно водели равините до отчаяние. Талмудът е запазил една от многобройните дискусии по този повод.

„Как да обясним „Поставени бяха престоли“? Единият е бил за Него [Бога], другият за Давид: така учел рави Акива. Което възмутило рави Йосе: „Акива, колко дълго ще оскверняваш шехината? По-скоро единият престол е бил за правосъдие, а другият за милосърдие...“ А рави Елеазар бен Азария казал... едното е престол, а другото подставка: престолът е за сядане, а подставката за краката Му“ [1].

Въпреки цялото остроумие в трактовката на рави Елеазар, трудно можем да не се съгласим с това, че право имал, разбира се, рави Акива. Вторият престол бил за подобния на Смъртен, който произлизал от Смъртни.

Но ние можем да стигнем и по-далече от рави Акива. Въпросът е в това, че рави Акива не е чел угаритския цикъл за подвизите на бог Баал. Но ние можем да го прочетем. И тогава виждаме нещо необичайно: възрастният бог с бяла брада в Книга Даниил изглежда съвсем като възрастния бог Ел в угаритските текстове и плюс това има същата титла - „Баща на дните“ [2].

Пред нас няма нищо друго освен сцена от съвет на боговете. Виждаме древния старец Ел, Предвечния Баща на дните, и младия Господ, победил морското чудовище Ям и смъртта [3].

Именно затова този млад Господ идва „сред небесни облаци“, както се полага на бога на бурята, който се разхожда с облачна колесница [4]. И именно затова този подобен да Смъртен, който се е възнесъл на небето, не е бил доведен до Предвечния, както пише в Синодалния превод, а при по-точен превод е бил поставен, предложен като жертва [5].

Благодарение на един много важен детайл можем да датираме точно седма глава от Книга Даниил. Въпросът е в това, че авторът на пророчествата вече знае за политиката на тотална елинизация, провеждана от Антиох Епифан. Но не знае още за оскверняването на Храма. Това оскверняване станало през 167 г. пр. н. е. и ние можем да предположим смело, че именно пророчеството на Даниил, открито навреме, както вече често се е случвало, в свещената книга, е вдъхновило за военни действия съратниците на Мататия и на неговия син Юда Чука.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. b Sanhedrin, 38b.

2. Frank Moore Cross. Canaanite Myth, p. 16.

3. J. A. Emerton. The Origin of the Son of Man Imagery, The Journal of Theological Studies, 9 (1958), p. 225–242.

4. Frank Moore Cross. Указ. соч., 17.

5. Margaret Barker. Temple Mysticism An Introduction (London: Society for Promoting Christian Knowledge, 2011, p. 150.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.