ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН.

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН

Вавилонското завоевание било гибелно за Юдея като държава, но се оказало благотворно за юдаизма като религия.

Партията на монотеистите била в опозиция на последните „езически“ царе и затова се оказала „пета колона“ за Вавилон. Нейният лидер Еремия стигнал дори толкова далече, че нарекъл Навуходоносор, разрушителя на Първия храм, избраник на Господ. Той обещал гибел на всички негови противници и пророкувал от името на Яхве: “И сега дадох всички тия земи в ръката на слугата Си Навуходоносора, вавилонския цар; тоже и полските зверове дадох нему за да му слугуват“ (Еремия, 27:6).

Не е чудно, че след такива политически пророчества именно протежето на Еремия било назначено за наместник в опустошената Юдея, а при вавилонския двор монотеистите се ползвали с привилегировано положение. Чрез тези колаборационисти вавилонците контролирали еврейската община. Формално тя била оглавявана от представител на Давидовия дом, бившия цар Ехония, освободен от тъмницата (4 Царе, 25:27).

Владичеството на вавилонците, между другото, не продължило дълго. През 539 година, четиридесет години след разоряването на Храма, Вавилон паднал, завоюван от царя на персите Кир. А след още 20 години, във втората година от управлението на Дарий (тоест около 520 г. пр. н. е.), за персийски наместник в Юдея бил назначен някой си Зоровавел, потомък на цар Давид.

Зоровавел се върнал в Юдея с четиридесет и две хиляди преселници, с първосвещеника Исус и с двама придворни пророци, Захария и Агей. По това време в Персия течала гражданска война и страната се разпаднала на части. Съдейки по всичко, Зоровавел се възползвал от смутното време, за да вдигне метеж.

Във всеки случай Захария и Агей го обявили за Месия, иначе казано - за Помазаник и цар, и му обещали победа над „престолите на царствата“ (Агей, 2:22).

Пророчеството не излязло много успешно. Победа над престолите на царствата съвсем не постигнал Зоровавел, а персиецът Дарий. Ние не знаем какво се е случило след това с Месията от Давидовия род, но можем да предположим, че го е постигнал бърз и безславен край [85].

Персийският цар Дарий (години на управление 522-486 пр. н. е.)

През втората година от управлението на персийския цар Дарий пряк потомък на цар Давид, Зоровавел, се върнал в Ерусалим и започнал строителството на Втория храм. По това време в Персия имало гражданска война и Зоровавел, ако съдим по всичко, се възползвал от нея, за да се обяви чрез своите придворни пророци за цар. След победата на Дарий не чуваме нищо за Зоровавел. От тази минута властта на Давидовия род над юдеите представа и над тях започват да властва колективна теокрация, която след това получава името „садукеи“.

Съдейки по всичко, персите са си направили изводи от неуспешния опит да назначат наследник от дома на Давид за наместник в Юдея и следващите важни за нашия разказ хора, заминали да ръководят провинцията, нямали никакво отношение към Давидовия дом.

Един от тези хора се казвал Неемия. Той заслужил длъжността си с това, че бил виночерпец на цар Артаксеркс. Неемия дошъл в провинцията седемдесет години след Зоровавел, около 445 г. пр. н. е. Малко преди него в Юдея дошъл писар на име Ездра, потомък на първосвещеника Садок.

Писарят Ездра, средновековна миниатюра, Codex Amiatinus. Около 716 г., Флоренция.

ностен монотеист, писарят Ездра дошъл в Ерусалим с голяма група преселници около 457 г. пр. н. е. Скоро след него дошъл и новият персийски наместник Неемия. Неемия нямал никакво отношение към Давидовия род, затова пък служел като виночерпец на цар Артаксеркс. Със себе си Ездра донесъл текст, който фактически бил съвременната редакция на Тората. Ричард Елиът Фридман смята, че тази редакция е била направена лично от Ездра.

Ездра и Неемия били шокирани от положението на нещата, което намерили в родината си. Оказало се, че върналите се преди тях продължавали да грешат със страшна сила срещу бога. Те не спазвали съботата, общували с чужденци и даже вземали за жени дъщерите им.

Ездра имал със себе си два документа. Един от тях било писмо от цар Артаксеркс, което му давало право да съди, глобява, вкарва в затвора и даже да екзекутира тези, които не изпълняват Тората (Ездра, 7:26). Другият документ бил текст, който Ездра представил като именно въпросната Тора. Както предполага Ричард Елиът Фридман, текстът, който Ездра донесъл, бил окончателната редакция на Тората.

А Редактор на нейните съставни части бил самият Ездра [86].

Една от най-удивителните загадки, свързани с книгите на Ездра и Неемия, разказващи за тази втора алия – е въпросът какво се е случило с предишната алия, която оглавил потомък от Давидовия дом. Книгите заобикалят неговата съдба с пълно мълчание и ние току-що предположихме защо.

Затова пък внимателното им прочитане може да даде отговор на друг въпрос: защо Неемия и Ездра били така шокирани от нечестивите бракове на автохтонното население.

Работата е в това, че първият, който бил принуден да се откаже с позор от чуждоплеменните жени, бил първосвещеникът Елиашив, потомък на първосвещеника, който довел със себе си Зоровавел. Той се сродил с някой си амонитянин Товия и даже му отделил място за живеене в Храма (Неемия, 13:5).

Трудно би било да си представим как именно Ездра и Неемия са се борили с този позор, ако го нямаше предписанието, щастливо намерено от тях във Второзаконието.

„В същия ден, като четяха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонитяните и моавитяните не трябваше никога да влизат в Божието общество“ (Неемия, 13:1).

Поради това първосвещеникът Елиашив се лишил с трясък от мястото си, а амонитянинът Товия бил изхвърлен от храма с всичките си принадлежности.

Разбираемо е защо, предписанието, толкова щастливо намерено в този критичен момент, засягало амонитяните: то дало възможност да се направи малка административна революция.

Но какво общо имали с това моавитяните?

Вероятно отговорът е там, че в такъв вид предписанието биело не само по първосвещеника Елиашив, но и по Давидовия дом. Защото цар Давид е бил потомък на моавитянка (Рут, 4:22). А внукът му Ровоам (прародител на Зоровавел и Ехония) е бил син на амонитянка (3 Царе, 14:21).

Така щастливо намереният цитат правел не само първосвещеника Елиашив, но и целия Давидов дом нечистокръвни юдеи, непригодни да управляват избрания народ. Те никога, в никое поколение не само че не можели да го ръководят, но и не можели да бъдат част от него!

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Leroy Waterman. The Camouflaged Purge of Three Messianic Conspirators, Journal of Near Eastern Studies, 13, no. 2 (Apr., 1954): p. 73–78.

2 Richard Elliot Friedman. Who Wrote The Bible? p. 218.