Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 48

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

76

Телеграма на Али Саиб паша от 14 декември 1872 [1]

Препоръчаният от комитета в Белград до комитета в Браила и оттам изпратен насам да участва в работите на Ловчанския комитет дяковчанец Димитър, който е посещавал село по село българите, подканял ги да въстанат с оръжие в ръка срещу държавата, събирал пари от хората, които могъл да вкара в комитета, и ги предавал на Ловчанския комитет, е един от подбудителите към въстание и… [следва в доклада].

Доклад до негово величество [2]

Приложената тук телеграма се получи и прочете в Министерския съвет. Въпросният Димитър е един от водачите на подстрекателите към бунт. Той доброволно е признал, че умишлено е убил дякона-архиерейски наместник в Ловеч, че нападнал с оръжие и ограбил държавните пратки от Орхание за София. Иска се незабавно изпълнение на смъртна присъда.

Правилно е смъртната присъда да се изпълни, след като съдебният отдел при Висшия съвет по правосъдието разгледа съдебните решения и книжа и се произнесе по тях. Но трябва да се вземат предвид нуждите на времето и мястото, които изискват, без губене на време, да бъдат наказани подбудителите към бунт и ония, които турят в изпълнение бунтовническите намерения и решения на организационния комитет. Това ще послужи и за пример на другите, тъй като споменатият и така е признал престъпленията си. Но, както реши н. в. султанът.

29 шеввал 1289 [18 декември 1872] година.

ДБИ, т. IV, с. 22

77

Препис от протокол № 5, представен от специалната комисия на н. пр. великия везир [3]

Заловени и арестувани са в Град Орхание 10 души [4], които се обвиняват, че са участвали в образувания комитет, за бунтуване на България, разкрит по време на издирванията във връзка с обира на изпратената от Орхание за София хазна. Разследвани са първоначално по места, после в окръжния център от специална комисия, съставена от окръжния съвет и окръжния съд, а накрай те бяха разпитани поединично и пред нашата комисия. Разграничи се и се прецени същественото в техните показания, вида на произлизащото, според тия показания, престъпление и размера на наказанието, определено за всеки един престъпник.

И така, от разпита на Божил земеделеца, един от арестуваните и разследвани лица, който доброволно направи самопризнания, се установи, както следва:

Преди девет месеца, по внушение на другаря му Велчо касапина, постъпил в революционната организация, образувана за бунтуване на населението срещу Османската държава, и то да ѝ служи с физически труд, тъй като не е бил в състояние да внесе парична помощ, и при условие, че ще изпълнява дадените му заповеди. По време, когато Димитър е извършил убийството на дякона-наместник на ловчанския владика, за когото се установило, че узнал комитетската тайна и че щял да я съобщи на властта, той, пийнал малко повечко, и подучен от Васила, взел от Гаврииловия хан коня на Димитра и го чакал при запустялата градина. След като се гръмнало, Димитър дошъл бързо при него, възседнал коня, а той, предупреден да напусне веднага мястото, избягал у дома си. По тоя начин станал помагач при убийството на дякона.

В деня, в който е била нападната от 12 души къщата на Николчо Арнаудов в Етрополе, с цел последният да бъде сплашен, и той, въоръжен, бил заедно с нападателите. А като е носил умишлено хляб и ядене на лицата, избрани от Тетевен за обира на изпратената за София хазна, извършен от името на комитета с цел да се купи оръжие, той с това е станал ятак на въпросните разбойници.

От показанията и признанията на Велчо касапина, другар на гореспоменатия, се установи следното:

И Велчо се поставил в служба на речения бунтовнически комитет по внушение на председателя на Орханийския комитет – Гавриил, и то при условие, като беден, да му служи с физически труд. Носил писма в хана на Цветка от Правец. Когато се видяло, че не ще бъде възможно да изкарат дякона-владишки наместник в полето, но че ще могат да го убият по пътя от хана за дома му, заедно с Васил Наков показали на Димитра място за засада по пътя, отдето щял да мине. А после, като получил по Панталонджията [5] известие, изпратено от Гавриила, Васил Накова и даскал Васила, че дяконът щял да тръгне към 3 часа, съобщил го на Димитра, с което е помогнал за извършване на убийството. Същият участвал, заедно с другаря си Божил, и в Етрополското нападение. А при обира на хазната, пак заедно с Божила, умишлено носил хляб и ядене, а също така, по указание на касиера Марин, отишъл при разбойниците, за да им съобщи, че хазната ще тръгне, с което, значи, станал ятак на нападателите. И, най-сетне, той е укрил комитетски книжа.

Когато бе разпитан даскал Васил, друг един от арестуваните, той призна следното:

Отишъл с другарите си по работа в Тетевен. Когато седнал там с изворчани в едно кафене, по нареждане на Васил гложенеца била доведена една група от 40–50 души и по настояване на Дякон Левски те влезли в комитета. Две седмици по-късно, Дякон Левски и Димитър, като преспали една нощ в Орхание, в един и същи хан, на следния ден заминали и двамата заедно за София. Когато се върнали обратно, под натиск и заплашване от тяхна страна, даскал Васил приел да стане писар на Димитра. След три седмици получил писмо да се приготви и, когато пристигнал бунтовническият главатар Димитър от Дяково, който докарал един кон и за него, тръгнал да обикаля заедно с Димитра в качеството си на негов писар. Най-напред, като отивали за София, те се отбили в селото Саранци [6] и престояли два дни в къщата на дядо Стамен под предлог, че си загубили тескеретата за пътуване и за носене на оръжие. После през селото Враждебна отишли в София. Продължавайки от София, те се отбили в село Желява, в къщата на Тоне, а оттам в село Негушево, в къщата на дядо Гешо, а оттам – в село Чеканчево, в къщата на един поп, името на който не знаел. След като положили усилия да убедят Тоне, Гешо и попа, които не се съгласявали да приемат бунтовническите книжа и не искали да слушат за комитети, те се завърнали в Орхание. Два дни престояли там и устроили събрание. После, като събрали известна сума пари от комитетите в Правец, Осиковица, Видраре, Етрополе, Извор и Тетевен, села в Орханийска каза, те се отбили в селото Сопот, Ловчанска каза, разположено на пътя за Ловеч. Устроили и там бунтовническо събрание и заминали за Ловеч. В Ловеч Димитър отседнал в хана на Меджидика [7], а даскал Васил – в къщата на дядо Станча. Понеже още не му се давало пълно доверие, не е можал да се срещне с никого от Ловчанския комитет. На четвъртия ден, уведомен чрез сина на ханджията, срещнал се с Димитра извън града и, както по-преди, като престоявали по една нощ в селата Сопот, Тетевен, Извор, Видраре, Ябланица, Брусен, Лопян, Етрополе, Осиковица и Правец, отишли в Орхание. От Орхание, като обиколили за трети път пак някои села, стигнали в София. Оттам, като споходили селата, в които дотогава духовете били подготвени за въстание, и като събрали пари, завърнали се в Орхание. Срещу парите, които вземали, Васил издавал временни разписки, които щели да бъдат заменени впоследствие с разписки, издадени от Централния комитет, името и мястото на който той не знаел. Като отишли да обиколят за четвърти път орханийските села, поради убийството на Ангел Кънчев в Русе и подозренията на властта, предали парите и книжата, които Димитър носел, на Васил гложенеца. Понеже се получило писмо от Дякон Левски от Ловеч – Димитър да отиде и престои известно време в Пловдив, последният заминал за предписаното му място, а той [Васил] отишъл в Орхание. След като престоял един месец в Орхание, отишъл в село Извор, за да учителства. Той не бил писал никакви други писма, освен отговора, който веднъж написал на едно писмо от Ловеч, с което се нареждало Димитър да замине отсреща [Влашко]. Понеже бил зает само със записване имената на далите пари и с издаване на разписките им, не му платили обещаната в началото писарска заплата от 300 гроша месечно. Той призна, че в деня на убийството на владишкия наместник случайно се срещнал с Димитра и се научил от него. Даскал Васил описа външния ход на въстаническите приготовления, но той отрече да е знаел, макар че, естествено, трябвало е да знаел защо се е водила кореспонденцията и какво е било нейното съдържание.

От разпита и признанията на Васил бояджията, също така един от задържаните, се установи на кратко следното:

Тоя човек, след като бил убеждаван непосредствено от Дякон Левски и Димитра в Гаврииловия хан и му бил разяснен уставът, влязъл в комитета като негов член. Той не знае нищо относно нападението в Етрополе. А за убийството на дякона узнал един ден след произшествието, когато се завърнал в Орхание. Когато се намирал в къщата си в Тетевен, повикан чрез жената на Дочо Мръвков, той се срещнал с Димитра, при което тоя, без да го уведомява, открито му поръчал, когато отиде в Орхание, да каже на касиера Марин да не забравя онова, което му бил поръчал в Челопечанския манастир, да му го съобщи по Велча. Васил придружил Кабакчиева и едно заптие, които носели парите от Тетевен за Орхание, и вървял заедно с тях до хана на Цветка от Правец. На следния ден, поради умора, той се разделил с Кабакчиева [и заптието], взел кобилата на Цветка и пристигнал самичък в Орхание след тях. Като предал „поръчката“ на Марина, запитал го какво означава тя, и разбрал, че когато хазната тръгне от Орхание за София, ще трябва да се съобщи на Димитра и че тя щяла да бъде обрана от тях за в полза на комитета. В деня, в който хазната потеглила, сутринта касиерът Марин отишъл в кафенето и със знак с глава дал да се разбере, че хазната тръгва. Велчо отишъл да уведоми хората, организирани да извършат обира.

Председател на тяхната бунтовническа организация е бил ханджията Гавриил, а споменатия Марин и даскал Васил са били писари. Той [Васил бояджията] присъствал на всяко събрание, понеже бил задължен да бъде винаги там. При все че за всичко, каквото се вършело, бил уведомяван от страна на Гавриила, той не заемал място в малкия съвет, наречен комитет. Васил призна, че е участвал в бунта в това си качество и че е знаел всичко, каквото се е вършило, но той поиска да извърти, в смисъл да отрече членуването си в малкия съвет [комитет], както и предварителните разговори и съвещания по убийството на Дякона.

Христо терзията, друг един от задържаните, разправи при разпита на кратко следното:

Когато Гавриил и Васил бояджията го повикали в хана и му предложили да се запише в комитета, той, страхувайки се, не се съгласил. Отбивайки се в дюкяна му, те му заявили, че ако обади на някого, ще бъде убит. Поради заплахата, че ще бъде убит, замълчал. Доста време след това Димитър пак го извикал в хана на Гавриила. И понеже на тоя било възложено да убие дякона-владишки наместник, за улеснение поискал от Христа да изведе някакси дякона в полето. Той обаче отговорил, че не ще му бъде възможно да стори това, и си отишъл в къщи. Същия ден вечерта отишъл в хана на Брънчев и, когато се хранел, дошъл Велчо да разузнава за дякона. Христо, като се осведомил от чирака на ханджията, съобщил на Велча, че владишкият наместник бил в хана.

С тия си показания Христо се стреми да отрече участието си в бунта. На въпроса за причините за убийството на дякона отговори, че било намерено за необходимо той да бъде очистен, за да не съобщи на властта, тъй като се чуло, че щял да издаде комитета. Макар и да твърди, че не приел да влезе в бунтовническия комитет и си бил отишъл в дюкяна, решението на Димитра да го повика и да му предложи да стане оръдие в подготовката убийството на дякона, както и самопризнанието му, че същата вечер, когато му било направено от Димитра това ужасно предложение, той отишъл в хана уж да вечеря и дал сведения на Велча, показват, че той говори така, за да се отърве.

Друг един от тия хора, Димитър бояджията, разправи при разпита следното:

Знаел за бунта и неговата цел и се срещал с някои хора в Гаврииловия хан. От него били взети 150 гроша и той влязъл в бунтовническата организация, наречена комитет. Като се разбрало от едно съобщение, получено от Етрополския комитет, че Арнаудов от Етрополе не искал да даде обещаните 50 лири, група въоръжени лица, наедно с Димитра, отишли да извършат нападение в къщата му, за да го сплашат. Заедно с тях отишъл в Етрополе и Димитър бояджията. Поради това че, като неграмотен, не влизал в „малкия комитет“, той не знаел за другите действия [на организацията].

Друг от същата група – кожухарят Стоян Стаменов, разпитан, заяви следното:

Понеже в Гаврииловия хан били изказани заплашителни предупреждения, той дал като помощ 100 гроша и повече не ходил [на събра- ние в хана]. Но когато, след арестуването на Васил бояджията, бащата на тоя, Петър, му занесъл една тенекия с вредни книжа, от страх не посмял да ги скрие, но позволил това да направи неговият чирак. Относно другите произшествия не знаел нищо.

При разпита, който бе извършен на арестувания Гавриил ханджията, последният заяви:

Знаейки революционните цели, с които е бил основан комитетът, той, посредством лицето Дякон Левски, влязъл в него заедно с другарите си Васил бояджията, споменат по-горе, даскал Васил, Васил Наков и касиера Марин. Той знаел отнапред за подготвянето и изпращането от Орхание на трима души – споменатия вече Божил, Велчо и Мито, за да извършат Етрополското нападение, знаел и че владишкият наместник ще бъде убит. Нея нощ [когато бил убит Паисий] Димитър бил отседнал в неговия хан. При все че, според описанието на Васил Наков [8], конят бил взет от неговия хан и изпратен на Димитра чрез Божила, тогава не му било казано, че дяконът ще бъде убит, а уж сутринта чул това от Васил Наков. Той се стремеше да ограничи престъплението си само с това, че е знаел [за убийството]. Обаче призна, че е бил председател на изпълнителния комитет. А преди оная нощ, когато околийският управител претърсил хана му и откарал в затвора даскал Васила [9], там са се водили няколко дни съвещания за убийството на дякона и за обира на хазната. После куриерът Божил, който призна, че е бил под неговите заповеди, и Велчо са носили хляб и ядене на хайдутите. В неговия хан е бил образуван комитетът. Всичко това не само че опровергава твърдението му, какво той не знаел за обира на хазната, но, напротив, разкри го като главен организатор.

Признанието, което задържаният Марин направи при разпита му, се състои на кратко в следното:

Преди една година, когато бил на работа в службата си, Васил бояджията го повикал в своята стая и му дал да прочете един лист, който извадил из едно дърво, прилично на масур. Той като разбрал, че е някаква лоша работа, не искал да го чете. Но през великденските пости бил пак убеждаван и заплашван и накрай от него били взети 300 гроша и бил зачислен в бунтовническата организация, целта и характера на която познавал. Известно време след постъпването [в комитета], когато отишъл на посещение в Челопечанския манастир, по поръка на Велча касапина, той се срещнал с Димитра. Когато последният направил грозното предложение да бъде обрана хазната, пък и после, когато пак му било съобщено чрез Васила и Велча по този въпрос, той не се съгласил. Едва по-късно, когато получил за трети път заплашително известие от Тетевен чрез Васил бояджията, той [Марин] съобщил, че [хазната] ще по- тегли след една седмица. Поради това, че отрича да са му били обещани 100 лири и да е давал знак с глава на Васила в кафенето за потеглянето на хазната, бяха призовани Васил и Велчо. Когато бе устроена очна ставка, Васил разправи, че не е видял касиера Марин да дава знак. И Велчо не е видял това, само че Васил бил му казал: „Иди, съобщи на Марина да даде знак с глава!“ А Марин повтори, че Васил бояджията няколко пъти го питал за хазната, но той не бил давал знак.

Петър Цаков, бащата на Васил бояджията, разправи при раз- пита следното:

По-рано не знаел нищо за комитета и за въстанието. Но един ден човек на Гавриила му донесъл в една тенекия книжа и му казал: „Щях да ти дам на Стоян кожухаря, но не можах да го намеря. Като дойде, дайте му ги!“ Като не знаел кое какво е, взел книжата и, когато Стоян дошъл, той му ги предал. Относно другите произшествия не знаел нищо. Тогава му се припомни, какво в предишния му разпит той беше признал, че знае за комитета и за убийството на дякона, както и че хазната ще бъде нападната, Ще се закупи оръжие и ще се воюва с държавата, но че не бил взел участие. Но сега той отрече да е участвал и да е знаел нещо, заявявайки, че по време на тогавашния му разпит присъствал Димитър, който го насилил да казва. И той бил признал това от глупост, мислейки, че е за добро.

И тъй, от изложените по-горе в резюме показания и от съдържа- нието на наличните следствени документи се установи, че чрез вода- ча на бунта, Дякон Левски, комитетската дейност се разпростряла и в града Орхание; че освен помощна организация [10], образувана от някои лица за повдигане населението на въоръжено въстание срещу властта на султана, чрез отделен изпълнителен комитет, съставен от тримата души – Гавриил Генчев, Васил бояджията и Васил Наков, били подгот- вени и проведени действията и мерките за Етрополското нападение, за убийството на дякона и обира на хазната за в полза на комитета.

Тъй като в чл. 58 на. императорския наказателен закон е казано:

„Когато между някои лица се сключи заговор с цел да се извърши един от бунтовете, упоменати в чл, чл. 55 и 56, и освен че се уговори извършването на решения в тоя заговор бунт, но и са предприети някои действия и мерки за подготовка на изпълнението му, без обаче бунтът да е осъществен на дело, участващите в заговора се наказват със заточение до живот.

Но, ако при един подобен заговор не е проявено никакво предприемане на действия или приготовления за подготовката на изпълнението му, а само е уговорено и е взето решение за неговото извършване, в такъв случай участващите в тоя заговор се наказват с временно заточение в крепост.

А когато някой направи предложение за устройване на заговор, за да се извърши едно от престъпленията, упоменати в указаните два члена, но то не бъде прието, направилият такова предложение се наказва със затвор от една до три години.“

На основание на това, присъди се:

Съгласно алинея 1, арестуваните Гавриил Генчев и Васил бояджията, които образували изпълнителния комитет, да бъдат изпратени на заточение до живот.

Съгласно алинея 2, даскал Васил, който служил като писар на бунтовническия главатар Димитър, и касиерът Марин, който съобщил за тръгването на хазната, се осъждат по на 10 години заточение в крепост. Христо шивачът, Димитър бояджията, Стоян кожухарят и Петър бояджията, които само знаели за работите и давали помощи, да бъдат заточени в крепост по за 3 години.

В допълнението към чл. 62 на императорския закон е казано, че ония, които укриват разбойници, знаейки, че са такива, се наказват с временен строг тъмничен затвор. Съгласно същото това допълнение на закона, Божил, който влязъл в комитета като комитетски куриер, помогнал при убийството на дякона и станал ятак на обирачите на хазната, както и Велчо, да се накажат с по 10 години строг тъмничен затвор.

Попадащият под същия член на закона Васил Наков, който е сега в неизвестност, щом бъде заловен, да се накаже според престъплението му, което ще бъде установено.

Осмеляваме се да молим за височайше ираде за наказанието им, според както вече изложихме, а именно: Гавриил Генчев и Васил бояджията – със заточение на някое място извън Румили; даскал Васил и касиерът Марин – на 10 години заточение в крепост; Христо шивачът, Димитър бояджията, Стоян кожухарят и Петър бояджията – на три години заточение в крепост; Божил и Велчо – на 10 години строг тъмничен затвор. На вашите заповеди! [11]

1 януари 1288 [1873] година.

[Подписали]: Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Салим, Саадуллах, хаджи Мано, Пешо Тодоров, Мито.

[Бележка на гърба]: От София – 779.

О.О., инв. 688/1950

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Телеграмата на Али Саиб паша от 14 декември 1872 и „Докладът“ до султана са преведени от Панчо Дорев. Препечатваме ги тук за пълнота, без да сме ги сверили с оригиналите, тъй като те липсват между Доревите документи, съхранявани в БАН.

2. Докладът до султана ще да е направен от великия везир. Смъртната присъда на Димитър общи, произнесена на 14 декември, е била изпълнена на 15 януари 1873 година в София.

3. Всички заключителни протоколи на специалната комисия са били представени на великия везир за одобрение.

4. Арестуваните и съдени 10 души орханийци са: Гавриил Генчев Брънчев, Васил Петров, Васил Братанов Бошаранов, Марин Николов, Христо Цвятков Гашевски. Димитър (Мито) Петков Бояджията, Стоян Стаменов Цагарски, Петър Цаков (баща на Васил Петров), Бо- жил Генчев и Велчо Йотов Шунтов.

5. „Панталонджията“ е шивачът Христо Цвятков.

6. Турското име на Саранци е „Ташкесен“.

7. Хана на Моца Меджидийката (а не „Меджидика“!).

8. Срещу преведения израз „според описанието на Васил Наков“ в тур. текст стои: „Васил Наконун тарифийле“. Вероятно в ориг. вместо „тариф“ = „описание“ е стояла друга дума, тъй като Васил Наков не е заловен и следователно не може да опише случката пред съда.

9. „Даскал Васил“ е Васил Бошаранов. Неговото арестуване в „Шарения хан“ е описано подробно от Заимов (пос. съч., стр. 187–188).

10. С „помощна организация“ е преведен турският израз „нане джемиети“.

11. Гавриил Генчев Брънчев и Васил Петров били заточени в Диарбекир, дето последният починал на 5 септември 1873. Брънчев избягал от Диарбекир на 25 юни 1876, след Освобождението се завърнал а България и заемал разни финансови служби в Орханийско. Бошаранов, Христо Цвятков, Марин Николов, Димитър Петков, Стоян Стаменов и Петър Цаков били заточени в Диарбекир, а Божил Генчев и Велчо Шунтов – в мините при Аргана. Всички са доживели Освобождението на България.