ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН.

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ

Прегрешенията на свещеника Елиашив не се ограничавали от роднинските му връзки с амонитяните. Книга Неемия споменава и друго негово позорно деяние: оженил внуците си за дъщерите на Санавалат Хоронит (Неемия, 13:28).

Кой бил Санавалат Хоронит? И защо, като дошъл, новият наместник на персийската провинция Юдея започнал най-напред да мери статута си с него?

Санавалат Хоронит не бил някой друг, а сатрапът на съседната персийска провинция Самария, иначе казано – на бившето царство Израил.

Персийското царство било организирано по феодален образец. Неговите сатрапи, също като по-късните европейски графове и херцози, били формално назначавани от царя, но в действителност водели често пъти полуавтономно съществуване. Понякога сатрапите даже воювали помежду си. Често на персийския цар му било толкова трудно да свали от длъжността му някой сатрап, колкото на краля на Франция през XII в. да свали от длъжност Нормандския херцог. Санавалат бил именно такъв наследствен сатрап. Родът му управлявал Самария чак до времето на Александър Велики.

Един от най-древните свещени центрове на Израил, както помним, бил град Сихем. Именно край Сихем издигнал олтар на Господ Авраам, когато дошъл за първи път в Обетованата земя. Там издигнал олтар и Яков. Именно в Сихем Исус Навин заровил скрижалите на закона „под дъба, който е близо при Господното светилище“ и именно над Сихем, на планината Гевал, към 1200 година пр. н. е. бил построен гигантски олтар на Яхве, чието строителство съвпада по време с появата на първите еврейски селища. Именно Сихем направил първа своя столица първият цар на Израил Еровоам.

Та сатрапът на Самария Санавалат Хоронит не просто бил естествен съперник на сатрапа на Юдея, бившия виночерпец на Неемия. В средата на V в. пр. н. е. той започнал да строи храм на Яхве над Сихем, на планината Гаризим. Археологът Ицхак Магин, който разкопава този храм вече четвърт век, смята, че Санавалат е започнал да го строи още преди идването на Неемия, което станало през 445 г. пр. н. е. [1]

Наистина, като се има предвид сравнителната неточност на археологическите датировки, е много трудно да разберем кое е станало по-напред: идването на Неемия в Ерусалим или началото на строителството на храма в Сихем. Но тези две събития били неразделно свързани помежду си. Едното от тях било следствие от другото.

Работата е в това, че тези евреи, които принасяли жертви на Яхве в храма на планината, били обявени от ерусалимската теокрация за самаряни.

Самаряните говорели на същия език, също спазвали съботата и Пасхата и даже имали почти същата Тора, но техният ритуален център не бил Ерусалим, а Сихем. Те се смятали за чистокръвни евреи. Но последователите на Ездра не ги смятали за евреи.

Каква била последователността на събитията?

Можем да предположим, че царският виночерпец Неемия, новият наместник на персийската провинция Ехуд, се е скарал заради своите амбиции със своя самарянски съсед и след това Санавалат е започнал да строи храм в Сихем.

Можем също така да предположим, че е станало точно обратното: сатрапът на Самария Санавалат е консолидирал евреите около своята столица в Сихем и се е сродил с ерусалимския първосвещеник с цел да консолидира, под свое ръководство, Юдея и Израил.

В такъв случай идването на Неемия не е било случайно съвпадение, а резултат от контрамерки, предприети от централното правителство срещу прекалено амбициозния Санавалат. Както вече казахме, Персийското царство било рохко и слабоуправляемо и жестокостта на централното управление в него се компенсирала от пълното неподчинение на феодалните покрайнини. Артаксеркс не можел или не искал да отзове Санавалат, но изпратил в провинция Юдея представител на фанатична партия, която да блокира обединението.

Така че писарят Ездра и виночерпецът Неемия решили блестящо проблема, стоящ пред персийския цар. Идеята за обединение на севера и юга била погребана веднага. Саваналат Хоронит бил изгонен от храма. И тъй като последователите на Ездра не можели да нарекат тези, които спазват Тората, езичници, заклеймили ги като самаряни [2].

И така, реформите на Ездра, продиктувани от Господ, съвсем случайно ударили преди всичко по тези, които ръководели юдеите до появата на Ездра и Неемия.

Враждата на Ездра и Неемия с техните противници винаги преминавала по строго административна линия. Те неизменно помитали по пътя си всички административни съперници и всеки път извършеното се обяснявало успешно с намерени в Тората думи. Никога до това време Бог не бил толкова внимателен към личните административни амбиции на дребни чиновници от Персийското царство. И никога дребната административна борба нямала толкова катастрофални последици: именно в резултат от нея автохтонното население на Израил било разжалвано от евреи на самаряни.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Yitzhak Magen, Bells, Pendants, Snakes and Stones, A Samaritan temple to the Lord on Mt. Gerizim, Biblical Archaeology Review, 36:6 November/December 2010.

2 Точната дата на строителството на Храма на планината Гаризим е една от най-важните дати в историята на евреите. Нейното значение не може да се пренебрегне. Както вече казахме, евреите и самаряните имат, като не смятаме незначителните разлики, една и съща Тора. Това означава, че Тората се появява в своя днешен вид още преди разделянето на евреите и самаряните, иначе казано – преди строежа на Храма на планината Гаризим. Ако строежът му наистина е започнал в средата на V в. пр. н. е., тогава хипотезата на Ричард Елиът Фридман, че окончателен редактор на Тората е Ездра, не може да бъде вярна. В такъв случай Тората е била редактирана малко по-рано, а редакторската работа на Ездра се ограничила до няколко вмъкнати абзаца, например цитирания по-горе – за амонитяните и моавитяните. Във всеки случай фактът, че Храмът на планината Гаризим е започнал да се строи през V в. пр. н. е., съвсем дискредитира модните „минималистки“ теории, твърдящи, че Тората е написана окончателно едва ли не през III–II в. пр. н. е.