Нобелови лауреати – 1959 година

Филип Ноул-Бейкър (Philip Noel-Baker)

1 ноември 1889 г. – 8 октомври 1982 г.

Нобелова награда за мир

(За дългогодишната му, предана работа за международния мир и сътрудничество.)

Английският пацифист и дипломат Филип Джон Ноул-Бейкър е роден в Лондон в семейството на канадци, което има още шест деца. Фамилията си Бейкър променя през 1923 г., след женитбата си с Айрин Ноул. Баща му, Джозеф Алън Бейкър, е командирован в Лондон, за да открие там отдел на семейната инженерна фирма и остава в глада завинаги. Джозеф и съпругата му Елизабет са квакери и участват активно в обществения живот. Постепенно Джозеф започва да се интересува от политиката и става член на съвета на Лондонското графство, какъвто остава в продължение на единадесет години, а през 1905 г. е избран за член на камарата на общините от името на либералната партия. Ноул-Бейкър израства в семейство, в което политическата активност се съчетава органично с традиционния квакерски пацифизъм.

Като получава средно образование в училището „Бътхем“ в Йорк, Ноул-Бейкър учи в колежа „Хевърфорд в Пенсилвания (САЩ) и в Кралския колеж (Кеймбридж, Англия), където има отлични оценки по история и икономика (1910-1912 г.). Изключителен атлет, той ръководи Кеймбриджкия атлетически клуб в продължение на две години, участва в Олимпийските игри през 1912, 1920, 1924 и 1928 г., като през 1920 г. получава сребърен медал за бягане на 1500 метра.

През 1913 г. Ноул-Бейкър получава степента магистър и става заместник-директор на колежа „Ръскин“ в Оксфорд. Заради квакерските си отношения към войната, по време на Първата световна война организира и ръководи полева болница. Намира се в центъра на военните действия във Франция, награден е за храброст. По-късно става адютант в британска санитарна част на територията на Италия и е удостоен с Военен кръст и британския сребърен медал „За воинска доблест“. Ноул-Бейкър се жени за Айрин Ноул през 1915 г., синът им Франсис се ражда през 1920 г.

След войната Ноул-Бейкър помага на Робърт Сесил по време на Парижката мирна конференция, където двамата защитават проекта за създаване на Обществото на народите. В секретариата на Обществото става помощник на генералния секретар. До 1922 г. е тясно свързан с норвежкия учен и хуманист Фритьоф Нансен, който печели международна известност с помощта си на бежанците по време на войната.

През 1924 г. Ноул-Бейкър става професор по международни отношения в Лондонския университет. Тогава прави първия си опит да попадне в редовете на законодателите, като се кандидатира от името на лейбъристката партия в консервативния Бирмингамски , но претърпява поражение: четири години по-късно става депутат от окръг Ковънтри.

През 1926 г. Ноул-Бейкър публикува две книги: „Обществото на народите в действие“ („The League of Nations at Work“) и „Разоръжаване“ („Disarmament“), които му донасят широка известност като специалист по разоръжаването. В състава на британската делегация присъства на десетата асамблея на Обществото на народите. Ноул-Бейкър е секретар на Артър Хендерсън, министър на външните работи и председател на Световната конференция по разоръжаването, която се провежда в Женева през 1932 г.

След напускането на лейбъристката партия от Р. Макдоналд Ноул-Бейкър губи през 1931 г. мястото си в парламента. Но след пет години е избран отново в окръг Дерби и остава член на парламента до пенсионирането си през 1970 г. Обезпокоен от нарастващата войнственост на Бенито Мусолини и на Адолф Хитлер през 30-те години, Ноул-Бейкър одобрява санкциите срещу Италия в отговор на агресията в Етиопия, критикува своето правителство за снизходителното му отношение към Хитлер, по-късно подкрепя решително Уинстън Чърчил, който призовава за съпротива срещу фашистката заплаха.

Като парламентарен секретар в министерството на военния транспорт в коалиционното правителство на Чърчил Ноул-Бейкър води работите на военното министерство в камарата на общините. Когато през 1942 г. лейбъристите формират правителство, той става министър и като такъв ръководи британската делегация в състава на изпълнителния комитет към подготвителната комисия на Организацията на обединените нации (ООН), по-късно е член на подкомитета, който разработва дневния ред на Асамблеята на ООН. Ноул-Бейкър членува също така в редица комитети на организацията.

Въпреки натоварената работа в ООН Ноул-Бейкър запазва активността си в британското правителство; през 1946 г. е избран за председател на лейбъристката партия. Като министър участва непосредствено в преговорите за предоставяне на независимост на Индия. Когато консерваторите се връщат на власт през 1951 г., Ноул-Бейкър взема активно участие в дебатите, водени в камарата на общините по въпросите на международната политика. Не изоставя и своята кампания за разоръжаване. Книгата му „Надпревара във въоръжаването: програма за световно разоръжаване“ („The Arms Race: A Program for World Disarmament“, 1958 г.) съдържа изчерпателен анализ на историята на преговорите за разоръжаване, а също така редица практически предложения.

След получаването на Нобеловата награда Ноул-Бейкър продължава да работи в името на мира. Като напуска камарата на общините на 80 години, той заявява: „Докато здравето и силите ми позволяват, възнамерявам да правя всичко, за да смущавам сладкия сън на тези, които позволяват да продължава надпреварата във въоръжаването“. Ноул-Бейкър се изказва решително срещу войната във Виетнам. През 1977 г. е удостоен с пожизнено перство и получава титлата барон Дерби. Умира в Лондон ва деветдесет и две години.

Превод от руски: Павел Б. Николов