неделя, август 18, 2019

Нобелови лауреати – 1959 година

Филип Ноул-Бейкър (Philip Noel-Baker)

1 ноември 1889 г. – 8 октомври 1982 г.

Нобелова награда за мир

(За дългогодишната му, предана работа за международния мир и сътрудничество.)

Английският пацифист и дипломат Филип Джон Ноул-Бейкър е роден в Лондон в семейството на канадци, което има още шест деца. Фамилията си Бейкър променя през 1923 г., след женитбата си с Айрин Ноул. Баща му, Джозеф Алън Бейкър, е командирован в Лондон, за да открие там отдел на семейната инженерна фирма и остава в глада завинаги. Джозеф и съпругата му Елизабет са квакери и участват активно в обществения живот. Постепенно Джозеф започва да се интересува от политиката и става член на съвета на Лондонското графство, какъвто остава в продължение на единадесет години, а през 1905 г. е избран за член на камарата на общините от името на либералната партия. Ноул-Бейкър израства в семейство, в което политическата активност се съчетава органично с традиционния квакерски пацифизъм.

Като получава средно образование в училището „Бътхем“ в Йорк, Ноул-Бейкър учи в колежа „Хевърфорд в Пенсилвания (САЩ) и в Кралския колеж (Кеймбридж, Англия), където има отлични оценки по история и икономика (1910-1912 г.). Изключителен атлет, той ръководи Кеймбриджкия атлетически клуб в продължение на две години, участва в Олимпийските игри през 1912, 1920, 1924 и 1928 г., като през 1920 г. получава сребърен медал за бягане на 1500 метра.

През 1913 г. Ноул-Бейкър получава степента магистър и става заместник-директор на колежа „Ръскин“ в Оксфорд. Заради квакерските си отношения към войната, по време на Първата световна война организира и ръководи полева болница. Намира се в центъра на военните действия във Франция, награден е за храброст. По-късно става адютант в британска санитарна част на територията на Италия и е удостоен с Военен кръст и британския сребърен медал „За воинска доблест“. Ноул-Бейкър се жени за Айрин Ноул през 1915 г., синът им Франсис се ражда през 1920 г.

След войната Ноул-Бейкър помага на Робърт Сесил по време на Парижката мирна конференция, където двамата защитават проекта за създаване на Обществото на народите. В секретариата на Обществото става помощник на генералния секретар. До 1922 г. е тясно свързан с норвежкия учен и хуманист Фритьоф Нансен, който печели международна известност с помощта си на бежанците по време на войната.

През 1924 г. Ноул-Бейкър става професор по международни отношения в Лондонския университет. Тогава прави първия си опит да попадне в редовете на законодателите, като се кандидатира от името на лейбъристката партия в консервативния Бирмингамски , но претърпява поражение: четири години по-късно става депутат от окръг Ковънтри.

През 1926 г. Ноул-Бейкър публикува две книги: „Обществото на народите в действие“ („The League of Nations at Work“) и „Разоръжаване“ („Disarmament“), които му донасят широка известност като специалист по разоръжаването. В състава на британската делегация присъства на десетата асамблея на Обществото на народите. Ноул-Бейкър е секретар на Артър Хендерсън, министър на външните работи и председател на Световната конференция по разоръжаването, която се провежда в Женева през 1932 г.

След напускането на лейбъристката партия от Р. Макдоналд Ноул-Бейкър губи през 1931 г. мястото си в парламента. Но след пет години е избран отново в окръг Дерби и остава член на парламента до пенсионирането си през 1970 г. Обезпокоен от нарастващата войнственост на Бенито Мусолини и на Адолф Хитлер през 30-те години, Ноул-Бейкър одобрява санкциите срещу Италия в отговор на агресията в Етиопия, критикува своето правителство за снизходителното му отношение към Хитлер, по-късно подкрепя решително Уинстън Чърчил, който призовава за съпротива срещу фашистката заплаха.

Като парламентарен секретар в министерството на военния транспорт в коалиционното правителство на Чърчил Ноул-Бейкър води работите на военното министерство в камарата на общините. Когато през 1942 г. лейбъристите формират правителство, той става министър и като такъв ръководи британската делегация в състава на изпълнителния комитет към подготвителната комисия на Организацията на обединените нации (ООН), по-късно е член на подкомитета, който разработва дневния ред на Асамблеята на ООН. Ноул-Бейкър членува също така в редица комитети на организацията.

Въпреки натоварената работа в ООН Ноул-Бейкър запазва активността си в британското правителство; през 1946 г. е избран за председател на лейбъристката партия. Като министър участва непосредствено в преговорите за предоставяне на независимост на Индия. Когато консерваторите се връщат на власт през 1951 г., Ноул-Бейкър взема активно участие в дебатите, водени в камарата на общините по въпросите на международната политика. Не изоставя и своята кампания за разоръжаване. Книгата му „Надпревара във въоръжаването: програма за световно разоръжаване“ („The Arms Race: A Program for World Disarmament“, 1958 г.) съдържа изчерпателен анализ на историята на преговорите за разоръжаване, а също така редица практически предложения.

След получаването на Нобеловата награда Ноул-Бейкър продължава да работи в името на мира. Като напуска камарата на общините на 80 години, той заявява: „Докато здравето и силите ми позволяват, възнамерявам да правя всичко, за да смущавам сладкия сън на тези, които позволяват да продължава надпреварата във въоръжаването“. Ноул-Бейкър се изказва решително срещу войната във Виетнам. През 1977 г. е удостоен с пожизнено перство и получава титлата барон Дерби. Умира в Лондон ва деветдесет и две години.

Превод от руски: Павел Б. Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.