Уроци по атеизъм. № 23

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 23. За защитата от християнските ценности

Дойде време да поговорим за християнските ценности. Днес виждаме с каква страст се опитват да ни извадят от дясното поле на Библията – свещената книга за християните, да я лишат от всякаква експертиза за екстремизъм, за пропаганда на омраза, за пропаганда на убийства, за религиозна и расова нетърпимост. Заедно с това трябва да знаем, че тази книга е за вярващите фундамент, главен учител, тя полага основите на техния мироглед и наистина да бъде извадена от човешкото ежедневие сигурно ще бъде крайно болезнено. Същевременно ни обясняват през цялото време, че Библията учи на доброта, търпимост, снизходителност и нежност между хората. Но при една проверка всичко това се оказва лъжа. Някога обещах да организирам малки библейски четения. Сега, във връзка с днешната възбуда по повод на Библията, имаме всички основания да направим това. Нека да видим на какво в действителност учи Библията, какви основи полага тя във вярващия човек.

Да се обърнем към Стария завет – към Книга Числа.

Трябва да помним, че главно действащо лице в Книга Числа е Мойсей – един от най-великите християнски светци и подвижници, основатели и първооснователи. Не случайно неговите думи се смятат за транслация на божията воля и трябва да се възприемат изключително като еталон, като образец, като фундамент на морала, за който обичат да говорят християните. Нека се поинтересуваме какво предлага Мойсей.

След един от походите на израилската войска в земята на мадиамските царе юдеите довеждат при Мойсей тълпа пленници. Ето каква пише в глава 31: „…и взеха цялата плячка, която бяха заграбили – хора и добитък. След това представиха пленените и заграбената плячка пред Мойсей, пред свещеника Елеазар… Мойсей, свещеникът Елеазар и всички предводители на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана. Тогава Мойсей се разгневи на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се бяха върнали от военния поход“.

Знаете ли какво попитал Мойсей, когато видял тълпата пленници? „Защо оставихте всички жени?... …убийте сега всички деца от мъжки пол, убийте всяка жена, познала мъж в леглото му. А всички момичета, които не са познали мъж в леглото му, оставете живи за себе си“. Да не видим тук пряка пропаганда на педофилия е доста трудно при цялото ни желание. Но може би това е едно-единствено място?

Нека погледнем не по-малко свещената и популярна книга от Стария завет – така наречената Книга Изход.

Ето какво предава бог посредством Мойсей: “ Той им нареди: „Така говори Господ, Бог Израилев: Всеки да препаше своя меч на бедрата си! Минете навсякъде през лагера от врата до врата и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки сънародника си“.

Това трябвало да се направи като отмъщение за колебания по религиозни въпроси. Което също е фундамент. Призивите за убийства, призивите за омраза, призивите за нетърпимост по отношение на най-малкия религиозен въпрос са на всяка страница. Но как предпочитат да убиват библейските герои? Какъв начин именно е най-изгоден за техния бог? Това се вижда добре при пророк Давид, който пленил жителите на град Рава: „Народа, който беше вътре, изведе и го положи под триони, под железни уреди за вършитба, под железни брадви и ги хвърли в пещите за печене на тухли. Така постъпи с всички амонитски градове. След това Давид се завърна с цялата си войска в Йерусалим“. Подобни фрагменти са прекалено много. Ето книгата на пророк Езекиил: „Старец, младеж, девойка, деца и жени предайте на унищожение… И те започнаха от стареите, които бяха пред храма. Тогава им каза: „Осквернете храма и изпълнете дворовете с убити. Излезте!“ Така те излязоха и поразиха целия град“.

Това е пак същият фундамент, същата основа на християнството, при която омразата по религиозен признак е най-висока добродетел и строго култивирано качество. По отношение на тази основа и действията на инквизицията, и действията на Руската църква за унищожаване на старообрядците, молоканите и атеистите или на каквито и да е други инакомислещи приличат на самодейност. Ясно е, че това не е нещо измислено, не е белег на порочността на конкретни хора, а следване на вероучението. И тази свирепост, тази пропаганда на омраза, на религиозна нетърпимост, пропаганда за убиване по религиозен признак се среща в Библията навсякъде. Повярвайте, това, което цитирах тук, е нищожна част. На всяка страница има призиви да се унищожават чужди храмове, да се събарят чужди изваяния, да се изсичат чужди свещени горички. Да, разбира се, тук религията е издигната до абсолют и заради този абсолют трябва да се принесе в жертва всичко.

От това става ясно, че християнството не може да бъде друго. Че пак ви лъжат, когато ви разказват, че бог е любов, бог е търпимост, бог е милосърдие. Вземете Библията, тя сега е широко разпространена на пазара, и се убедете, че всичките цитирани от мене примера не са моя фантазия.

В общи линии най-много потиска лъжата на всяка крачка. Не много отдавна лауреатът на наградата „Сребърен галош“ (антинаграда на московското радио „Сребърен дъжд“ за най-съмнителни постижения в шоу бизнеса – бел. П. Н.) Владимир Гундяев (патриарх Кирил – бел. П. Н.) много проникновено, в духа на добър актьор от старата школа на Каратигин, обясняваше, че Руската църква никога не е използвала насилие по духовни въпроси, никога не е имало насилствени кръщения и насилствено покръстване. Но материалите от забележителното изследване на Карлхайнц Дешнер „Криминална история на християнството“ ни показват с каква степен на страстта си християните винаги са разпространявали своята вяра именно с насилие, с огън и меч, с мъчения и убийства.

Впрочем, Дешнер се позовава в основни линии на няколко отдалечени във времето примери. Нека отворим академичното изследване на Пол Верт „Очерци върху историята на религиозното разнообразие на Руската империя“ и да видим какво е очаквало народите на царска Русия, които поради своята малочисленост и беззащитност пред наказателната машина на официалната духовност са били принудени да поемат върху себе си ударите на тази духовност и на тези идеали. Верт цитира например напълно конкретен случай, един от многото стотици, за насилственото покръстване на марийците, като за документална основа са му послужили жалбите на тези хора.

Първата жалба започва със заявление за това, че в селото, наречено Вереск алмаш, дошъл за разправа окръжният началник. Няколко семейства се съгласили да се покръстят под заплаха за рекрут (принудително вземане в армията – бел. П. Н.) или изселване, но останалите отказали да сменят вярата си. Тогава, по думите на жалващите се, хората на Блударов – окръжния началник – започнали да бият жестоко и да изтезават старшите на семействата, така че едни от авторите на жалбата бил кръстен в безчувствено състояние, припаднал от побоите. Така били кръстени почти петстотин души в един купел, при което хората даже не събличали дрехите си. Освен това част от марийците били затворени под стража в къщите и баните си без храна, където седели по две-три денонощия, докато не се съгласят да се покръстят.

В своите показания до временния губернатор Македонский марийците описали как ги биели с ръце, с камшици, с тояги, как ги тъпчели с крака до припадък и как ги държали в букаи и окови. С една дума, жалващите се подчертавали изключителната жестокост на областното началство. И своя страх описали, обяснявайки, че нямало какво друго да правят, освен да приемат кръщенето.

Пак лъжа. Лъжа за Библията, лъжа за дреболии като скъпите часовници и вилите, лъжа за някаква благодат, лицемерна лъжа за духовността, за нежността и за акуратността към чувствата на другите хора. В действителност няма нищо подобно. Виждаме свирепо сектантско мислене, което засега само показва своя нрав, което засега не е пуснато на свобода изцяло и окончателно. А какво може да направи то, когато получи свобода, когато получи всичките преференции и възможности да се разпорежда с човешките съдби, виждаме много добре от тези примери, които посочих тук.