Карл VI

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Безумец или младенец на престола е мечта за придворната камарила. Когато монархът не е способен да управлява страната, елитът поема с готовност тази функция върху себе си. В началото на XV век недееспособността на Карл VI довежда Франция до гражданска война.

Бъдещия крал на Франция Карл VI е роден в разгара на Стогодишната война. Поради което, планирайки съдбата на своя син, неговият баща Карл V се грижел повече не за здравето и образованието на наследника, а за търсене на съюзници. Още в ранното си детство дофинът бил венчан за Елизабет, дъщеря на Баварския херцог. Малкият Карл осиротял на дванадесет години и от негово име управлявали чичовците му. На седемнадесет години се оженил за Елизабет - не по любов , напълно по волята на покойния си баща. В чест на кралската сватба в Париж започнали тържества, които продължили седем години. С помощта на фойерверки и гуляи народът забравял за новините от фронта, където нещата за Франция не вървели успешно.

Марка с профила на КарлVI

Непрекъснатата върволица от тържества подкопала и без това крехкото здраве на юношата. През август 1392 година той изпаднал в първия си пристъп на безумие: въобразил си, че заобикалящите го придворни са диви животни и ги сечал с меча си, докато не го счупил. Като полежал в несвяст няколко дена, Карл като че ли се оправил, но половин година по-късно, след нещастен случай и пожар по време на карнавал, безумието му избухнало с нова сила. Кралят бродел по коридорите на Лувъра, виейки като див звяр, без да може да разсъждава и да познае жена си, което обаче не ѝ пречело да ражда със завидна регулярност наследници. Кралската двойка имала дванадесет деца.

Делата на Франция започнал да управлява братът на краля Луи Орлеански. Това право било оспорено от Жан Безстрашния, могъщ херцог на Бургундия. Схватките между двамата велможи завършили през 1407 година с убийството на Луи. Това станало причина за гражданската война между арманяките и бургиньоните, която разтърсвала Франция в продължение на четвърт век.

Кралят гледал всичко това от дълбините на своето безумие. Като монарх управлявала жена му. Под нейно ръководство през 1420 година Карл сключил с англичаните мирен договор в Троа, който фактически означавал загуба на войната. Според документа за наследник на френската корона се обявявал Хенри V, който се оженил за най-малката дъщеря на Карл и Елизабет. Техният най-голям син, бъдещият Карл VII, бил отстранен от престола заради някакво „злодеяние“. Само неочакваната смърт на Хенри V през 1422 година спасила Франция от разруха.

Карл VI надживял своя зет само с няколко месеца. Той умрял от малария, изоставен от всички, освен от няколко предани слуги. Последните му думи били: „Давам всичко на моите дъщери… Ах да, забравих, че кралят на Франция не разполага с нищо…“