Уроци по атеизъм. № 28

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 28. Православието в училище: какво да казваме на децата

И все пак това се случи. Религията нахлу в училищата. Възниква въпросът: какво да се прави?

Изборът всъщност е прост. Разбира се, желателно е да се противопоставяме чрез демонстриране на пределно твърда родителска позиция и да изискваме да се изолира детето от религиозната пропаганда. И обърнете внимание – поповете са необикновено хитри. Тяхната интервенция в училищата не винаги се нарича непременно ОПК – Основи на православната култура (учебен предмет – бел. П. Н.). Ако се съди по писмата, които получавам, тази интервенция е маскирана много често едва ли не като краезнание, но въпреки това си остава опит за религиозна пропаганда, монументално запечатана пряко в учебниците. Например в подмосковските училища има учебник, който се казва „Духовно краезнание на Подмосковието“, придружен от всичките безкрайни свещички, иконки, бабички и кърпи за глава. Но аз повтарям: необходимо е да се противопоставяме. И, както показва опитът, другата страна е готова в общи линии да трепне и веднага да направи компромиси, да прояви страхливост и да прехвърли вината върху висшестоящите организации, така че - може да се води борба.

Ако не можете да се борите с някакви причини, тогава ви предстои разговор непосредствено с детето. Трябва да му кажете честно, че неговото развитие и неговото бъдеще до голяма степен се принасят в жертва на теоретическата доходност на една странна организация, която се нарича Руска православна църква. Тъй като никакво друго обяснение за въвеждането на религиозно знание в училищата, освен желанието да се осигурят две-три поколения купувачи на свещи, не съществува, то и ние вероятно би трябвало да бъдем пределно откровени. На детето трябва да се обясни, че педагозите също могат да бъдат глупави, че те също могат да бъдат користни и че те могат да не разбират това, което преподават.

Разбира се, при това ще се наложи да се пожертва както авторитета на отделния педагог, така и на цялото училище като обществена институция, защото, внушавайки недоверие към един учител, вие безусловно подкопавате авторитета на училището. Но какво пък, нека училището получи това, което е заслужило – защото, пускайки след стените си религията, то влиза в конфликт не само с развитието на цивилизацията и науката, но просто и с човешката нормалност. То влиза в конфликт и с още хиляди велики сенки. Тези сенки приживе са били хора с пределно разяждащо остроумие, и да се мисли, че изпод мрамора на своите гробници няма да се доберат до днешните плахи шкраби – както наричали някога учителите (през 20-те и началото на 30-те години на миналия век – бел. П. Н.) – би било пределно наивно. Ще се доберат. И това, което е приготвила световната култура за едно такова смехотворно съсловие като служителите на култа, сега ще се насочи и към училището.

Разбира се, това е един вид жертвоприношение. Но то е необходимо, ако искате да запазите нормалния мироглед и нормалното състояние на своето дете – а училището трябва да плати за удивителната си покорност, с която е пуснало религията сред стените си, и да разбере, че в покорността има не само преимущества, но и недостатъци, и да се запознае с тези недостатъци. Трябва търпеливо и внимателно да обясните на детето, че православието в действителност няма пряко отношение към руската култура. Защото руската култура е толкова конфликтна, толкова многосъставна, многослойна и многосложна, че към нея не може да се приложи никакво обозначение – нито православно, нито атеистично, - но фактът на обикновеното числено представителство в тази култура на такива хора като Иван Сергеевич Тургенев, Александр Иванович Херцен, Висарион Григоревич Белинский, Дмитрий Иванович Писарев, Николай Александрович Добролюбов, Леон Абгарович Орбели, Осип Емилович Манделщам и Михаил Афанасевич Булгаков говори сам по себе си.

Иначе казано, руската култура може и да не е атеистична, но със сигурност не е и православна, а изобщо със световната култура православието няма никакъв допир, намирайки се с по-голямата ѝ част в откровен конфликт, защото всички въздишки за религиозността на някои учени не струват пукната пара. Ако сър Исак Нютон, който е арианин, беше запознал православните със своите представи за света и религията, от него вероятно в същия миг нямаше да остане и пепел. Православието, в обикновеното разбиране за него, е нечия религия. Изобщо, когато говорим за която и да е религия, трябва на първо място да си зададем въпроса: чия е тя? Какви хора са я изповядвали. И тук с огромно и трагично недоумение си изясняваме, че православието е било религия на робите – защото по-голямата част от населението на Русия се е състояло или от крепостни, или от хора, намиращи се в друга, не по-малко унизителна и тежка форма на робство. Нещо повече, тук с пълно право можем да кажем, че хората, изповядващи тази религия, са ни демонстрирали с пълна сила образци на неолитно мислене.

Даже в ХХ век руските селяни влезли, запазвайки в себе си чертите на въпросното първобитно неолитно мислене. Болезнено е да признаем това, но по-добре е да се казва истината. Работата е в това, че покрай всякакви литературно-художествени красоти има такива безусловни документи като например архива на княз Вячеслав Николаевич Тенишев. Княз Тенишев бил патриот, влюбен в Русия, но и много трезво мислещ човек. И по едно време решил да състави всеобемна енциклопедия на руския живот – наел няколкостотин кореспонденти и тези кореспонденти във всичките губернии на Руската империя записвали не само етнографските особености на шевиците, на дърворезбата, на плетенето на дантели и на строежа на къщи, но и образци от мирогледа на тогавашните руски хора.

И сега можем да видим в записки от 1911 година – долу-горе тогава, когато Сантяго Рамон и Кахал получава Нобелова награда за изследванията си на нервната система – съобщение, че например напикаване се лекува, като се одере кожата на сврака и се сложи на главата. А нежелана бременност може да се предотврати, като се смеси собствената менструална кръв с вода от седем извора и сместа се изпие. Има и един още по-любопитен начин – също в архива на Тенишев, - практикуван и във Владимирска, и в Санкт-Петербургска губерния: „Със същата цел хвърлят в жарта на банята ризата от първата нощ и изрязват от ризата петната от месечните пречиствания, изгарят ги, пепелта размесват с вода и пият. Особено сигурно действа това средство, когато се прилага в църквата, докато пее детски хор. Това е реалността.

Да си спомним, че руските благородници, след като Пьотр I им предоставя минимална свобода, масонствали поголовно, занимавали се със спиритизъм, месмеризъм и теософстване. От другата страна на барикадата царствали дарвинизмът, чистият атеизъм и някакво преусложнено търсене на бога, което почти никога не било свързано с православието – в основни линии истината се търсела или в католицизма, или в кирхерианската мистична египтология.

Както вече казах, не може да се постави руската култура под каквото и да е определение, не ѝ подхожда нито един термин. И ние виждаме, че кумирите на руската младеж се сменяли един след друг: рушителят на православието и католикофил Пьотр Яковлевич Чаадаев отстъпил място на блестящия атеист Писарев, той на Пьотр Алексеевич Кропоткин, но никога сред тези кумири нямало официални философи. Руските благородници си спомняли за Дева Мария, четейки порнографската „Гаврилиада“ или редове за това как последният руски цар ще бъде удушен с червата на последния поп. Естествено, покрай прогресивния имало и православен полюс, защитаван от закона, но двата полюса се намирали винаги в толкова остър конфликт, че най-добре би могла да го характеризира реакцията на религиозния белетрист Фьодор Михайлович Достоевский срещу произведенията на Иван Михайлович Сеченов. Произведенията на Сеченов, които поставили основите на неврофизиологията не само за руската школа, но практически и за всички западни школи, са направили за човечеството вероятно много повече, отколкото творенията на всички писатели по света. И щом излязло едно само произведение на Иван Михайлович, Достоевския веднага започнал да плюе отрова, наричайки физиолога в писмата си „необразован, невеж човек, малко знаещ“, добавяйки: С научните си изводи той е по-скоро вреден, отколкото полезен“.

У служителите на култа остава за оправдание, че се насажда религия в училищата, само един, на пръв поглед относително разумен аргумент – възпитаването на децата в така наречената нравственост. Но нравите на тази организация даже в най-добрите ѝ времена православният цар Иван IV характеризирал, обръщайки се към духовниците така: “Вие сте говеда. Вие сте по-лоши от говеда“. Организацията, чиито членове са се прославили с алкохолизъм, разврат и алчност, които са станали герои на много вицове и басни, неизвестно защо е решила, че именно тя трябва да учи на нравственост.

Тази приватизация на нравствеността от поповете е уморителна по същността си, защото пълен комплект от нравственост в нейния рафиниран, лесен за усвояване вид се съдържа практически във всяко произведение на световната литература. При това този комплект от необходима нравственост не е обременен по правило от необходимостта да изровиш пода с челото си и да целуваш боядисани дъски или ръцете на дебели мъже.

Обяснявайки на детето диващината да се преподава религия в училище, може да използвате още един силен аргумент. Може да му обясните, че човек или знае законите за развитието на света и истината за произхода на света, включително и теорията за еволюцията на първо място, или е православен. Иначе казано – трябва да го накарате да разбере, че хората стават православни не защото имат някакви особени знания, а защото не знаят най-елементарни неща. Между другото, при необходимост и ако се появи подходяща ситуация, може спокойно да притиснете преподавателя по Основи на православната култура, като го помолите пред детето за следното най-просто нещо. Нека с нагледни средства да ви обясни какво е дивергенция или конвергенция или да ви разкаже за хомологичността на костите у примитивните риби и човека. Това, че ще го накарате да се намери в небрано лозе, е гарантирано.

Наистина, това не е никак лесна задача за родителите. И на родителите ще им бъде полезно да попрочетат и Томас Хенри Хъксли, и Дийвид Атънбъроу, и Ричард Докинс, и много други. Хуманитаристиката, на която са ги учили във факултетите, че сиренето произлиза от баницата, ще им влияе тежко, но, виждате ли, заради детето може да се направят и такива жертви. Когато се критикува теорията за еволюцията, трябва да умеем да обясним, че тази теория се критикува от хора, които или изобщо не я разбират, или знаят от цялата теория за еволюцията едно-единствено изречение, което в действителност няма към нея никакво отношение.

Тук ще ви помогнат не малко книгите. Добрата литература днес е много. И аз подозирам, че процесът на спасение на вашето дете от упадъка и подготовката на неговото мислене за истинските знания ще ви даде и на вас възможността да научите много, да се развиете и да укрепнете в разбирането на прелестта на истинския, нормален, научен, ясен и трезв мироглед. И към всичко, повтарям, се отнасяйте критично – даже към моите думи.

(Следва)