Уроци по атеизъм. № 29

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 29. Критерии за вяра

Днес в Русия религията се е превърнала в сериозен проблем, нажежаващ и разкъсващ обществото. Краищата на този разкол не заздравяват, не образуват белег, не се затварят, а стават все по-зеещи, все по-гнойни. И въпросът вероятно се състои преди всичко в това, че до ден днешен няма точно и юридическо премерено, пък и въобще ясно обяснение какво представлява вярващият човек.

Човекът, който казва, че е вярващ, поставя себе си в някакво изключително положение по отношение на всички останали. Той декларира преди всичко своята инаквост, своята различност, като по този начин предявява претенции за някакви отделни права. Именно затова разбирането какво представлява в действителност вярващият, иначе казано – човекът, който претендира за особено трепетно отношение към неговите чувства, е много важен проблем.

Работата е в това, че по формален признак, по признака на заявлението, по употребата на екзотична лексика или по признака на участието в несложни театрални представления като литургията е напълно невъзможно да се определи дали един човек е вярващ или невярващ. Малко ли хора казват какво ли не за себе си. Що се отнася до причастието или непричастието, трябва да знаете, че още през 1871 година на Световния конгрес по антропология в Болоня блестящият учен Карл Фогт анализира обреда на християнското причастие и свежда произхода му до древните канибалски култове. С него се съгласяват значителни антрополози като Едуард Бърнет Тайлър, Люсиен Леви-Брюл, Шарл Летурно и всички останали. Иначе казано – по този признак също не може да се съди.

Та има ли някакъв абсолютно ясен признак дали един човек е вярващ, или не е? Когато човекът казва, че е вярващ, той претендира за много неща, а в днешна Русия, която е ориентирана към определен вид преференции за вярващите, той претендира и за освобождаване от данъци, и за особено положение, и за особено отношение към неговите така наречени чувства. Долу-горе като това някой да дойде при вас на улицата и да ви каже: „Знаете ли, аз съм син на Карлсон“, или: „Аз съм марсианец“. Но човекът, който казва, че е син на Карлсон, винаги може да бъде помолен да покаже свидетелството си за раждане или поне снимка от семейния албум с баща му. А „марсианеца“ можем да попитаме ласкаво дали няма случайно в джоба си парче почва от повърхността на Червената планета.

Тук нещата са по-сложни. Но има тест, който самите вярващи са длъжни най-напред да признаят за безусловен. След като навлизаме в облостта на свръхестественото, вероятно ще бъде уместно да говорим за него. Естествено е, че нашите атеистични, научни, материалистични тестове ще бъдат приети от вярващите за признаци на зли духове, сатаната и т. н. Но има проверка, от която те не могат да се измъкнат и която, както показва моята полемична практика, работи добре в повечето от дискусиите с християни – защото след нейното прилагане хората, които се наричат вярващи, по принцип не могат да кажат нищо повече. Нейната методика се намира в книгата, която е за вярващите най-първи и най-важен авторитет – иначе казано, намира се в така нареченото Евангелие.

Там основателят на тяхната религия и ръководителят на тяхната организация – защото глава на църквата не е все пак Гундяев или даже римският папа, а съвсем друго същество – е посочил съвсем ясен критерий кой човек може да се смята за вярващ, а кой не е вярващ. Имам предвид глава 17 на Евангелие от Матей, стих 20: „Истината ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зрънце, ще наредите на тази планина: „Премести се оттук там!“ – и тя ще се премести. И нищо няма да бъде невъзможно за вас“.

Този най-прост критерии за наличие или липса на вяра не е предложен от зли атеисти. Не съм го измислил аз и даже не е измислен от барон Холбах. Той е деклариран ясно и еднозначно от ръководителя и основателя на християнската вяра, който съвсем явно е направил този параметър задължителен. Затова на човека, който се смята за вярващ, трябва да зададете въпроса дали може да издържи простия тест за преместване на планини.

Даже не казвам, че в глава 16 на Евангелие от Марк се споменава още един тест, но той се отнася за изцеляване на смъртно болни чрез докосване с ръце, а също така за хващане с голи ръце на отровни змии, така че ще останем засега при варианта, описан от Матей. По правило така наречените вярващи не могат да преминат успешно през простия тест. При което, когато ги питаме могат ли да местят планини, ние не вършим нищо безтактно. Ако човек иска да се нарича например майстор на спорта, той е длъжен да отговаря на някакви критерии и е длъжен да покрие определен норматив, за да получи съответната значка. По същия начин вярващо, според Евангелието, строго по неговите догми и канони може да се нарече само това същество, което е способно да мести ако не планини, то поне купчини строителни отпадъци или някакви други струпвания на дребни или едри предмети, съсредоточени върху плоска повърхност.

Ако това не може да стане, няма за какво да говорим. Към такива хора трябва да се отнасяме само като към носители на определена идеология и нищо повече. А идеологията вече не изисква някаква деликатност от страна на нейните критици и не е такъв сакрален и безусловно уважаван обект, за какъвто неизвестно защо се смята религиозната вяра. Така много неща стават разбираеми и се появява възможността всяко нещо да се постави на мястото му – например в разговор за рязането на кръстове, така наречените крестоповали (неологизъм, влязъл в руски език, след като активистки на украинското движение „Femen“ отрязват в центъра на Киев през 1912 година голям дървен православен кръст за поклонение и намират в това свое деяние много последователи – бел. П. Н.).

Крестоповал (буквално – събаряне на кръст) от активистки на „Femen“

Работата е в това, че тук въпросът е поставен абсолютно неправилно. Може ли да се режат кръстове, не може ли да се режат кръстове – такъв въпрос не съществува. Има друг: защо символите на една идеология носителите на тази идеология поставят там, където им се прииска, без съгласието на всички останали граждани на Руската федерация, които също, да речем така, използват местата, където са поставени тези символи? При това мнозина възприемат тази идеология като чужда, неразбираема и символизираща невежество, злоба, масови убийства и всичко останало, което е характерно за християнството.

Разберете, Русия е комунална квартира (или комуналка – руско жилище, в което живеят няколко семейства или отделни хора, използвайки обща кухня, тоалетна и баня – бел. П. Н.) и в нея има представители на всичко, което е възможно. И ако продължим аналогията с комуналката, да си представим за минута, че една от жените, живеещи в тази квартира, използвайки факта, че е интимно близка с домоуправителя, изведнъж решава да си суши сутиените там, където си поиска, а не където предписват правилата на комуналката, или да поставя примуса си на всяко едно място, включително и в помещенията за общо ползване. В такъв случай е напълно естествено да се очаква, че някой сутиен рано или късно ще бъде накъсан и хвърлен в тоалетната чиния от отмъстителните съседи, а на примуса ще натрошат стъклариите и ще сложат в керосина дявал знае какво.

Когато стигнем до разбирането, че нямаме пред себе си религиозна вяра, а преди всичко и само идеология, ръцете ни до известна степен се оказват развързани – разбира се, в полемичен смисъл и строго в рамките на закона. Освен това, както показва моят опит, именно този метод работи по правило стопроцентово.

(Следва)