"Жокер“ на Тод Филипс

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Най-големият враг на Батман получава биография и вдъхновява Готъм за революция.

Един от най-големите злодеи според версията на многобройните рейтинги – Жокер – беше персонаж без история. Нито неговото реално име, нито произходът му бяха известни. Нова интерпретация на героя беше представена във филма „Жокер“ на Тод Филипс, показан на 76-тия Венециански кинофестивал.

Първият комикс за Батман, сражаващ се с тъмните сили, се появява в края на 30-те години на миналия век. Тогава „се ражда“ и най-големият враг на свръхгероя - Жокер. В средата на 60-те години излиза първата киноверсия на комикса. През 80-годишната история на проекта Жокер нито веднъж не е главен герой.“ Детето“ на най-влиятелното издание на комикси DC Comics няма и ясен психологически портрет. Жокер е представян като любител на шеги от рода на убийства и терористични актове, провокатор и разпространител на паники.

Смята се, че той е бил или гангстер, или комедиен актьор. Веднъж заедно със съучастници решава да ограби фабрика за карти. Батман, призван да предотврати престъплението, стряска престъпника и той пада в киселина. Спасил се по чудо, героят губи разсъдъка си, но придобива невъзприемчивост към всички видове отрови, външността на клоун с вечна усмивка и своето свръхоръжие - отровата на Жокер, разрушаваща нервната система, предизвикваща конвулсии и неподлежащ на контрол смях, който може да продължи до момента на смъртта.

Събитията се развиват в Готъм - измислен град, създаден по подобие на Ню Йорк и Чикаго. Всичките злодеи, обезвредени от Батман, се озовават в лечебницата „Елизабет Аркам“ за душевноболни престъпници. Жокер нееднократно и без особени трудности успява и сам да бяга от „Аркам“, и други злодеи да освобождава.

Във филма на Тод Филипс Жокер придобива име и биография, от която става ясно защо един човек, първоначално тих и смирен, се превръща в безпощаден убиец.

Той се казва Артър Флек, мечтае за кариерата на комедиен актьор, а междувременно работи като клоун ту в детска болница, ту в рекламата. Възрастта му не е известна, но изглежда като изтощен отруден 40-годишен мъж. Страдайки от психическо разстройство, той избухва в неконтролируем смях по време на стресови ситуации.

Артър живее с престарялата си болна майка, която, според разказите, е учела сина си винаги да се усмихва и го наричала Хепи (Щастливец, англ.).

Като всички обикновени жители на Готъм, Артър мечтае за щастлив и спокоен живот, за успех и благополучие. Но получава само удари и насмешки. Случайни хора - от подрастващи хулигани до представителни чиновници - бият Флек без очевидни причини, от баналното желание да излеят своята агресия, използвайки неговата беззащитност. Провокира ги, разбира се, и смехът на Артър. Озверелите хора не вярват, че смехът може да е признак на болест, а не на подигравка.

В града има криза, няма работа, орязва се финансирането на социалните програми и Артър се лишава от възможността да получи квалифицирана психиатрична помощ. В резултат от това неговата болест се задълбочава.

Артър понася смирено ударите на съдбата. Веднъж го набиват момчета-хулигани и тогава негов колега-клоун му дава револвер 38-ми калибър. Подаръкът е съпроводен с ободряващи думи в духа на „ако не се съпротивляваме, тези зверове съвсем ще му отпуснат края“.

Инициацията на Жокер - първото убийство - става в метрото: трима чиновници, които закачат една девойка, чуват внезапно истеричния смях на Артър. При започналия бой Флек използва за първи път оръжие. Новината за убиеца с маската на Жокер се разнася из града. Коментарите на властите на фона на кризата в Готъм предизвикват протести и стачки. Все повече и повече хора с маски на клоуни излизат на улицата, искат промени, подобряване на живота, права. Жокер, довчера неизвестен никому, незабележим, психически нездрав актьор, става лице на протеста.

Но за да се освободи окончателно от страха и да придобие вяра в себе си, Жокер трябва да узнае историята на своето семейство, тайната на своето раждане и, разбира се, да извърши няколко жестоки убийства.

В блестящ монолог, обясняващ природата на агресията както на самия Жокер, така и на протестиращите маси, Артър Флек посочва бездушието на хората и системата, безчовечното отношение към „треперещите същества“. „Вие решавате какво е добро и какво е лошо. И вие казвате кое е смешно, а кое не е“ - обвинява Жокер „правоимащите“. Отговорността за бунтга той възлага на тези, които със своите действия са го провокирали. И макр че самият Жокер отрича да има интерес към политиката, на финала бушуващата тълпа го възвеличава.

Бихме могли да кажем, че „Жокер“ е най-добрият филм на Тод Филипс, в който Хоакин Финикс реализира най-добрата своя роля.