ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

Превземането на Ерусалимския храм и разчленяването на Юдея не довели до мир. А напротив - точно така, както и превземането на президентския дворец в Кабул от съветските специални части не означаваше край, а началото на партизанска война.

Първи започнал такава война Александър, синът на Аристобул Хасмоней, който избягал от римски плен и „преминал начело на през страната, убивайки всички римляни, които му се изпречели на пътя“ [1]. Скоро към него се присъединил самият Аристобул, а след пленяването на Аристобул и екзекутирането на Александър главатар на метежниците станал някой си Питолай [2].

Но нас ни интересува сега едно друго въстание, което избухнало извънредно успешно – а именно, когато в Рим започнала гражданска война и на умиращата република не ѝ било до своето източни сателити.

Петнадесет години след превземането на Храма, през 48 г. пр. н. е., докато Цезар и Помпей си изяснявали отношенията, в Галилея, в покрайнините на Сирия, се появил предводителят Езекия [3], който „начело на огромен отряд нападал областите, граничещи със Сирия“ [4].

Римският лоялист Йосиф Флавий нарича Езекия „разбойник“, точно така, както официалната руска преса нарича кавказките джихадисти „разбойници“. „Йосифон“ - средновековна компилация на основата на Йосиф Флавий, е доста по-малко достоверен и по-късен източник, но затова пък не е сдържан от лоялност към римляните и нарича Езекия „храбър млад човек, при когото се стичали всички обидени“ [5]. Начело на войската си Езекия нахлул в римската Сирия и започнал да опустошава методично провинцията. Като Юда Чука той водел херем - свещена война срещу неверниците.

На Секст, наместника на Сирия, по това време не му било до еврейските джихадисти: той бил братовчед на Цезар и бил зает с метежите сред собствените си войски. Но на помощ на Секст Цезар точно навреме се притекъл Антипатър. Той изпратил срещу Езекия своя двадесет и пет годишен син Ирод. Ирод „нападнал неочаквано Езекия и неговите хора, когато се връщали с плячка от Сирия, и бил щедро награден с подаръци от сирийския наместник“ [6].

Родът на този тайнствен Езекия ще играе огромна роля в нашето повествование.

След смъртта на Ирод потомъкът на Езекия, Юда, се провъзгласил за цар, а след десет години основал „четвъртата секта“. Синовете на Юда, Симон и Яков, били разпънати по времето на прокуратора Тиберий Александър. Още един негов потомък, Менахем, станал главен подбудител на Юдейската война.

Но още по-необикновена от тази – посмъртна – кариера била реакцията, която убийството на Езекия предизвикало в Ерусалим.

А именно: ерусалимският Синедрион, с други думи – висшият законодателен и съдебен орган на Юдея, съставен от най-знатните ѝ хора и религиозни авторитети – нейният Сенат и Върховен съд – поискал Ирод да бъде обвинен, че е екзекутирал Езекия без разрешението на Синедриона.

Ирод се явил на заседанието на Синедриона с въоръжена свита и с препоръчително писмо от наместника Секст Цезар. Писмото не помогнало: той се спасил от смъртно наказание само защото избягал през същата нощ от Ерусалим. Скоро Ирод купил от благосклонния към него Секст длъжността наместник в Келесирия.

Този епизод, който ни е известен, за съжаление, само от Йосиф Флавий – колкото впечатляващ, толкова и недостоверен източник, - ни хвърля, след внимателното му разглеждане, в пълно изумление. Какъв е този разбойник, заради чието убийство Върховният съд на страната е готов да екзекутира победоносния син на всемогъщия военен водач? Как е станало така, че привържениците на разбойника са имали мнозинство в Синедриона и са можели да влияят даже на първосвещеника Хиркан? [7]

Как се е получило така, че даже майките на убитите от Езекия „напомняли ежедневно в храма на царя и народа, че Ирод трябва да бъде съден от Синедриона“? [8]

Кой е бил този предводител Езекия?

От кой род е произлизал?

Кои са били неговите привърженици в Синедриона и в Ерусалим?

Искам да направя едно просто предложение.

Аз мисля, че предводителят Езекия е произлизал или поне в крайна сметка е претендирал, че произлиза от дома на Давид.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 14, 6, 2.

2. Иосиф Флавий. Посоч. съч., 14, 7, 3.

3. В руския превод на Флавий предводителят се нарича „Иезекия“. Тук употребяваме формата „Езекия“, за да подчертаем, че носи същото име като праведния цар Езекия. Името му е напълно давидово. Понеже в оригинала и царят, и предводителят се наричат „Хизкия(х)у“, и двата варианта са еднакво далечни от оригиналния.

4. Пак там, 14, 9, 2.

5. The Wonderful and Most Deplorable History of the Later Times of the Jews: with the destruction of the city of Jerusalem. Which history begins where the Holy Scriptures do end, London, 1706, p. 42.

6. Пак там.

7. Иосиф Флавий. Иудейская война, 1, 10, 6.

8. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 14, 9, 4.