Уроци по атеизъм. № 30

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28, УРОК 29.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 30. Краят на света в детайли

Колкото по наближаваше 21 декември 2012 година, толкова по-силно се усещаше общественият оптимизъм по повод на бъдещото унищожаване както на човечеството, така и на планетата като цяло – известно е, че унищожаването беше планирано да стане точно на тази дата. За края на света всички говореха единствено със сладострастно потриване на ръцете. Публиката беше, както се казва, в очакване. Този оптимизъм беше напълно разбираем – за мнозина именно краят на света би могъл да се превърне в единствено решение на личните и обществените проблеми. Тревожеше само странната надутост, която демонстрираше по въпроса Руската православна църква. Както се изясни, тя имаше за това всички основания.

Работата е там, че средствата за масова информация мълчаха престъпно по много важни въпроси за наближаващата катастрофа, в резултат от което у населението се формираше неоправдано приятна и оптимистична картина. На всички им се струваше, че краят на света ще бъде някакъв чистичък и спортен моментален колапс по Хокинг или просто планетата ще бъде засмукана от най-близката във Вселената черна дупка и всичко ще протече незабелязано и практически безболезнено. Но това категорично не е така.

Според всички източници сценарият за глобалната катастрофа е бил, както се знае, начертан от древните маи. А нашите оптимисти имаха слаба представа за спецификата на края на света според тяхната технология. Никакво безкръвно мигновено анихилиране не се предвиждаше и на 21 декември 2012 година краят на света трябваше да се осъществи от доста и доста злодейски настроените богове от пантеона на маите и ацтеките – иначе казано, по всяка вероятност от Ицамна, с тяло на гущер, от крилатата змия Кетцалкоатъл, от братята Бокаби, които държат небето, и от Телпочтли, известен с дивата си похот (между другото, неговият пенис, според митологията на маите и ацтеките, е дълъг осемстотин осемдесет и три лакти).

А божествата, представящи другите култове, едва ли биха могли да бъдат допуснати до участие в погромите, кръвопролитията и масовите унищожения – за тях на теория би трябвало да се купят пуканки и бинокли, за да могат да наблюдават спектакъла. Това обстоятелство изяснява отчасти песимизма и надутостта на Руската православна църква и неучастието на тази организация в общественото оживление по повод на приближаващия крайна света. Разбира се, че ще е обидена, защото е вън от играта.

Особено обидени на 21 декември, ако краят на света наистина беше настъпил, щяха да бъдат така наречените вярващи християни. И наистина – през целия си живот те са подкрепяли честно една групировка богове, но друга, древномексиканска, се е оказала дотолкова силна и влиятелна, че даже на каноничната православна територия е успяла да осъществи масов погром, палежи, убийства и свършек на света съвсем по свой вкус. Разбира се, на лице би било нарушаване на правата на вярващите християни, защото явно ще бъдат лишени от правото на нормален апокалипсис, който, както помните, предполага оцветяване на моретата с кървав цвят, песни на ангели, дъжд от сяра, шествие на мъртъвци и други чудновати специални ефекти.

Честно казано, християнският край на свата изглежда по-весел и по нещо дори по-сценичен. Но самата дата – 21 декември – предполагаше, че на конкурса за край на света е победил вариантът на маите и ацтеките, и всичко, което ни очакваше, би трябвало да става именно по този сценарий – иначе казано, изтребването на Земята щеше да се осъществява от група богове на Древно Мексико, дивите нрави, неукротимост и свирепост на които са добре известни. Ясно е, че нищо не би ги спряло, ясно е, че Ицамна щеше да тъпче Кремъл с краката си като на гущер, ясно е, че пирамиди от изтръгнати сърца щяха да се издигнат по-високо от кулата в Останкино, а похотливият Телпочтли със съскане щеше да нанизва на нажежения си пенис по хиляди рускини наведнъж.

Възниква въпросът: а трябваше ли всичките тези безсмислици да се възприемат сериозно?

Отговорът, за съжаление, е еднозначен: в контекста на днешната държавна идеология на Руската федерация, в която влизат и преподаването на православна култура в училищата, и опашките пред пояса на една древноеврейска дама, целуването на който пояс избавя от влагалищни фистули дори най-мустакатите министри, и като имаме предвид, че редовно виждаме по телевизора костюмирани брадати граждани, които се представят за пълномощни представители на свръхестествени същества, по-специално на един древноеврейски бог, да се приемат сериозно всичките тези древномексикански безсмислици, по всяка вероятност е необходимо. Както, между другото, и всички други безсмислици, измислени от всеки един древен народ.

Защо? Защото това са едни и същи богове. По същество те са колеги на Тор, на Один и на Христос. Защото митологията, украсен с пера, не се различава принципно от митологията, украсена с нимби. Странно би било да признаваме реалното съществуване на един бог и да не признаваме съществуването на всичките останали божества, които са известни на човечеството и от много отдавна приемат от това човечество поклонения. И ето че, ако започнем да защитаваме целия този цирк, се появява възможност да поразсъждаваме върху една интересуваща ни тема, засягаща пряко „Уроци по атеизъм“.

Необходимо е да си спомним, че християните не отричат края на света, но настояват, че той трябва да се осъществи изключително по тяхната рецепта. Строго погледнато, те оспорват само датите и някои нюанси на изтребването на човечеството. Според християните масовите убийства трябва да бъдат извършени от щатни архангели, а не от някакви звероподобни богове на Древно Мексико, но никакви принципни разлики по въпроса за необходимостта да се осъществи масов терор, унищожаване на народи, на градове, на човечеството като цяло и разрушаване на екосистемата на Земята в мексиканската и християнската религия в общи линии няма.

Двата култа настояват категорично, че висшите сили трябва да проведат операция за масово унищожаване на човечеството. При християните тези мечти са документирани, както е известно, във фрагмента от тяхното „свещено писание“, наречен Откровение на Йоан Богослов, а при древните мексиканци - съответно в тяхната митология.

И тук достигаме до най-интересното. Тези религии имат по принцип много общи неща. Удивително е сходен ритуалът на така нареченото причастие при християните и при древните мексиканци. Смисълът на причастието е, както знаем, в това да се даде възможност на вярващите да изядат колективно плътта на своя мъртъв бог. Плътта на бога по удивителен начин се получава от хляб и някакъв заместител на кръвта – при християните е вино, а при древните мексиканци сок от цвекло.

За християнското причастие имаме доста пълна информация, а за древномексиканското знаем по-малко. Но то е описано много подробно практически от всички класици на антропологията и по-специално от Джеймс Джордж Фрейзър във фундаменталното му произведение „Златната клонка“. Ето какво се казва там: „През месец май мексиканците празнували в чест на своя бог Витцилипуцтли. Два дена преди началото на празника девственици смесвали цвекло с печена царевица и като заливали сместа с мед, извайвали от нея идол… слагайки му вместо очи зелени, сини и бели стъклени маниста, а вместо зъби – царевични зърна“.

След това убивали божеството, като го колели и разчленявали. Получените парчета наричали плът и кости на Витцилипуцтли. „Тези парчета – продължава Фрейзър – се употребявали за причастие и се давали отначало на благородниците, а след това на всички останали мъже, жени и деца, приемащи ги със сълзи, трепет и преклонение, което представлявало поразително зрелище“. Любопитно е, че причастието с плътта на Витцилипуцтли се разрешавало само на разсъмване, а след това не трябвало да се яде и да се пие нищо до обяд. Древните мексиканци „вярвали, че освещавайки хляба, жреците го превръщат в плътта на бога и че, следователно, всеки, който яде свещения хляб, поглъща частица от божествената същност и осъществява чрез нея тайнствена връзка с бога“.

Точно такава история съпровождала и култа към друг бог, Уицилопочтли, с тази разлика само, че субстанцията за приготвянето на неговата фигурата се смесвала обикновено с детска кръв.

Изследователите на религиите предполагат, че и маите, и християните са заимствали независимо едни от други този обред от древните форми на брахманизма. Но всичко това е лирика. Малкото сходство няма никакво отношение към темата за края на света, но то ни посочва необходимостта да проявим уважение към боговете на Древно Мексико и към произвола, който са се канили, но така и не са се наканили да осъществят на територията на Руската федерация на 21 декември 2012 година. Нека помним, че оскърбяването на религиозните чувства или на някакви богове е недопустимо, а и Кетцалкоатъл, и Витцилипуцтли, и всичките други са всъщност колеги и съратници на Исус Христос, на Вакан Танки и на останалите богове и са достойни вероятно за същото уважение и поклонение.

И ще се върна също така за минута към предишния урок. Прегледах коментарите към него и те много ме зарадваха. Най-същественото и любопитно възражение, получено от вярващи хора, беше това, че тестът със синаповото зрънце е метафора.

Първо, хората, които твърдят това, имат смелостта (или по-скоро наглостта) да редактират текста на Евангелието или да се съмняват във вменяемостта на този, който го е диктувал, писал или създал. Защото никъде в текста не е казано, че това е метафора, някакъв образ, който не трябва да се тълкува пряко. Но дори ако последваме тази странна християнска логика, става ясно, че тестът е несъвместим за тях, те не могат да го издържат, това за тях е много сложно. И те започват, естествено, да обявяват теста за метафора, за нещо измислено, несъществено. Но аз още един път повтарям: никъде в Евангелието не е казано, че, произнасяйки тези думи, тяхното божество е намигнало, усмихнало се е и е казало: „По принцип, момчета, всичко това не трябва да се възприема сериозно“. Нищо подобно няма там. Евангелието настоява именно да е буквално.

Но добре, да предположим, че това е метафора. Тогава нека вярващите да ми подскажат какво още е там метафора.

Благовещението също ли е метафора? Иначе казано – никаква партеногенеза ли не е имало?

И Възкресението, ако се съди по логиката на вярващите, също ли е метафора?