СЛУЖБОМЕР

вторник, октомври 29, 2019

Владимир Буковский: „В Русия вече няма да намерите поводи за гордост“

В събота вечерта във Великобритания почина руският писател и дисидент (истински дисидент, не като нашите шушумиги!) Владимир Буковский.

Някога новините никак не ме интересуваха, почти не следях нито нашенските, нито международните, но помня как една вечер татко, лека му пръст, каза: „Разменили са един руснак за Торбалан“ (така наричаше Луис Корвалан, подчертавайки, че идва при нас, за да му напълним торбата!).

Кой е Корвалан знаех, бяха ни проглушили ушите с него, но едва по-късно, доста по-късно, разбрах, че руснакът е Владимир Буковский.

Днес (28 октомври) намерих в списание „Сноб“ една подборка от мисли на Буковский, които преведох и прилагам тук в негова памет.

(Павел Николов)

ЗА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

„Сверху молот, снизу серп —

это наш советский герб.

Хочешь — жни, а хочешь — куй.

Все равно получишь х*й“.

(„Отгоре чук, отдолу сърп, това е нашият съветски герб. Ако искаш жъни, ако искаш кови. И в двата случая ще получиш х*й“).

„Всеки ден в тази страна започва с ходене на място“.

„Нещастна страна, където обикновената честност се приема в най-добрия случай за героизъм, а в най-лошия – за психическо разстройство“.

„А какво казват съветските хора за „загниващия капитализъм“? „Че гние, гние, ама какъв аромат“ – и сладостно вдишват с носа си.

„Частната собственост е награбена от трудещите се, значи: граби награбеното! Разсъждавайки строго по ленниски, защо да не оправдаем и убийството? Човекът е смъртен, защо да не го убием сега, нали така и така ще умре? Не случайно Ленин е имал четворка по логика“.

ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА И СВОБОДАТА

„Освобождението не идва за човека отвън. То трябва да дойде отвътре и докато повечето от нас не са се освободили от нелегалната психология, от жаждата за справедливост, все така ще седат по кухните нашите потомци и ще спорят: кога е започнало всичко тона?“

„Демокрацията не е уютен дом, хубава кола и обезщетение за безработица, а преди всичко право да се бориш и воля за борба“.

„Русия е страна на роби. Руснаците никога не са имали демокрация и няма да имат. Те не са способни за нея – няма защо да се опитват. С нашия народ не може иначе“.

ЗА СТАЛИН

Как, например, прецени народът разобличаването на култа към личността? Когато изнесоха Сталин от Мавзолея и го погребаха до кремълските стени, на гроба му се появи венец с надпис: „На посмъртно репресирания от посмъртно реабилитираните“.

„Сталин – най-големият враг на народа!“ За учудване е колко бързо повярваха в това хората, същите хора, които преди две години се тълпяха на погребението му и бяха готови да умрат за него.

ЗА РАВЕНСТВОТО

„Само на гробището хората стават абсолютно равни и ако искате да направите от страната си гигантско гробище, какво пък, станете в такъв случай социалисти“.

„Удивителна, страшна и нечовешка е тази мечта за всеобщо абсолютно равенство. И щом завладее ума на хората, веднага руква кървава река и се вдигат планини от трупове, веднага започват да изправят гърбавите и да правят по-къси дългите“.

ЗА ВЛАСТТА

„Разбрахме великата истина, че не винтовката, не танковете, не атомните бомби създават властта, не на тях се държи властта. Властта е покорност, съгласие да се подчиняваш, затова всеки, който отказва да се подчинява на насилието, намалява това насилие точно с една двестаипетдесетмилионна част“.

„Че черното е бяло, вече свикнахме. Че червеното е зелено, ни убедиха. Че небесносиньото е виолетово, сами се съгласихме, да ги вземат дяволите! Но сега и синьото ли не е синьо, а жълто?“

ЗА ХОРАТА

„Лошите хора са, за съжаление, повече, а забележителните хора, които ще срещнеш рядко, не могат да направят много. Но животът си е живот: много черно и понякога се промъква нещо светло. И това трябва да се цени много, защото по друг начин никога няма да бъде“.

„Друго е при нас: десетки години рязахме главите на хората и накрая започнаха да се раждат безглави хора от нов тип. Главното е да не униваме, защото всичко това е за всеобщото щастие“.

ЗА ПОСТСЪВЕТСКАТА РУСИЯ

„Отидох след опита за преврат при руското ръководство и казах, че Комунистическата партия трябва да бъде съдена. И ако не направите свой Нюрнберг или нещо като него, никога няма да ликвидирате този режим, всичко ще се влачи до безкрайност, нещо повече, комунистите ще оживеят. Те са като ранено животно – раненото животно трябва да се убие. Ако не го убиете, ще ви захапе за гърлото“.

„В Русия вече няма да намерите поводи за гордост“.

„Не съм песимист и се отнасям много спокойно към всичко. Защото зная, че всичко ще премине. Премина Съветският съюз, ще премине и путиновата Русия.

Днес нашата младеж направо вика: „По дяволите всякаква идеология, дайте пари“. Това е черта на „поколението Х“, неговата мечта е до тридесет години да намери поне пет милиона и да замине за Бахамите“.

ЗА СТРАХА

„Да се страхуваш омръзва много бързо. Това е скучно и физически угнетяващо състояние. Избавете се от него – по-дълго и по-добре ще живеете“.

„Най-ужасяващ е страхът не за себе си, а за своите близки. Много често точно с това са заплашвали – че ще направят нещо с тях. Макар че, когато решиш да мислиш различно, да се съпротивляваш в несвободни, а особено тоталитарни режими, разбираш, че това може да се случи и най-вероятно ще се случи. Което е тежко. Но дори страхът за близките не може и не трябва да влияе на твоето решение“.

ЗА СМЪРТТА

„…Разбрах рано какво е смъртта. Живеехме в комуналка (жилище за няколко семейства с обща кухня и общи санитарни помещения – бел. П. Н.), баба ми, която ми четеше Жуковский и Пушкин, умря практически пред очите ми. Знаех, че така ще стане и с мене. А не бях религиозен, беше ми ясно, че това е изчезване. Няма да помня и да съжалявам, че съм живял малко, ако се случи да си отида рано. Затова никога не съм се страхувал от смъртта“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.