Уроци по атеизъм. № 34

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28, УРОК 29, УРОК 30, УРОК 31, УРОК 32, УРОК 33.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 34. За произхода на закона за защита на чувствата на вярващите

Днес ще поговорим за така наречения закон за защита на чувствата на вярващите. Какъв великолепен, зашеметяващ урок за тези, които са се съмнявали, че учението на разпънатия Христос е било насаждано в Русия с камшици, приклади и чизми! Ето ви този прост пример. Само година и половина опити за честна идеологическа борба, за честна полемика с поповете и те се сгромолясаха, не издържаха и като забравиха своите собствени закони и даже правилата на собствената си демагогия, хукнаха към държавата – за да може с познатите чизми и приклади да осигури тържеството на много любвеобилната и много човеколюбивата религия.

В действителност ние трябва да схванем механизма и произхода на този закон. Разбира се, всичко не е толкова просто, разбира се, видима е много малка, надводна част, разбира се, законът има и ще има продължение. И това продължение за известно време ще бъде безрадостно. Откъде изобщо се взе този закон? Всичко е много просто: църквата не издържа честната полемика, честния дуел между нея и обществото – достатъчно акуратен и благороден дуел, защото, както можем да видим, всичките сили бяха на страната на Руската православна църква. Та в Русия на нито един канал, за което вече говорих по време на тези уроци, няма не само атеистично предаване, но даже и предаване, което изобщо би могло да се нарече опора на свободомислието. И ето, като не издържа, да кажем така, на живота в съвременното информационно общество, църквата призова група верни нейни другари и чрез тях, като ги стимулира подобаващо, инициира този удивителен закон. На пръв поглед той дори изглежда някак си разумен и едва ли не въвеждащ ред в цялата хлъзгава религиозна сфера. Но няма нищо подобно.

Какво прави най-напред този закон? Най-напред той издига около Руската православна църква дебела стена и Руската православна църква се превръща в абсолютно недостъпна за всякакви средства за масова информация. Зад тази стена поповете получават възможността без всякакви пречки да броят своите пари, необлагани от данъци, да се разпореждат със своите свръхпечалби, да целуват страстно своите скъпи автомобили, право в решетката на радиатора – при което, забележете, отпада напълно необходимостта да изтриват срамежливо и набързо от тази решетка кръвта на някакви си пътни работници. Защото всяко обвинение, всяка констатация за простащина, грубост и безобразие от страна на поповете ще бъде обявена за оскърбление на религиозните светини и вярата.

Повярвайте, те имат достатъчно подготвени групи активисти, които веднага в отговор на съвсем естествената реакция на пресата ще надават вой и ще намекват, че са им оскърбени религиозните чувства. На теория да се посочват свинщините на църквата ще бъде възможно, но това ще се заплаща с „пет години“ и желаещите бързо ще свършат. Аз смятам, че те и така няма да са много – един, два, три прецедента, когато горещите и млади глави ще се опитат да защитят истината и свободата на словото, ще повлекат след себе си нежелание.

И повярвайте, Руската православна църква ще си създаде абсолютно благоприятен климат, при който никой и никога вече няма да посмее да разказва нито за скъпите коли, нито за жилищата, придобивани за сметка на болни от рак или на стари хора, за нищо. Поповете наистина ще получат изключителната възможност да се занимават със свръхпечеливши операции, необлагани от данъци, да изместват тихичко от училищата всякакви астрономии и биологии и, разбира се, да разширяват пазара на търговията с магически услуги сред стремително оглупяващия народ. И на повърхността ще остане, естествено, съвсем полирания, съвсем изгладения образ на Руската православна църква, който тя самата ще редактира и който в продължение на пет-седем години ще даде вероятно възможността вече безпроблемно и гарантирано да се премине към референдум – а той, на свой ред, ще позволи на православието да се нарече най-сетне държавна религия.

Така че причините да се приеме законът са съвсем очевидни. И неговите стратегически и тактически планове са също много и много разбираеми.

(Следва)