Уроци по атеизъм. № 32

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28, УРОК 29, УРОК 30, УРОК 31.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 32. Класика. Егорушка

На пръв поглед цитираният по-долу текст има много малко отношение към атеизма. Но това е само на пръв поглед – защото вие помните с какъв възторжен вой се съпроводи в стана на поповете приемането от Държавната дума на закона, забраняващ на американци да осиновяват деца-инвалиди, от които са се отказали всички възможни руски кандидати за ролята на осиновители. Но да се преразказва попския вой е много сложно – той е трафаретен, унил и се свежда до: ах, бедните деца, няма да получат православно възпитание, нещо заплашва душата им.

Както знаете, в наследство от предаването „600 секунди“ [1] останаха наистина безразмерни архиви, които са много подробен летопис и хроника на всичко, което ставаше в Русия в края на 80-те и началото на 90-те години. И, знаете ли, докато за децата-инвалиди се говори теоретично, докато те съществуват в някакво изречение от закона или от подзаконов акт, докато са просто абстракция – това е едно. Но даже у мене, човек, който е чужд на всякакви чувства – почти като влечуго - и не е склонен към сълзи, умиление и сантименти, ситуацията с приемането на този закон предизвика много сложна реакция.

И ето, за да не бъда голословен, ще цитирам тук малък фрагмент от репортажа за момченцето Егорушка, който направих много отдавна. Това е силен, забележителен репортаж, той е малко по друг въпрос, но там е засегната съдбата на това момченце. Вадик Медведев, моят покоен колега от „Секундите“, отиде в Детския дом и там стана известно, че животът на Егорушка внезапно и удивително се е променил. Дори може би не удивително – променил се е поразително.

20 ноември 1991 година. Детски дом.

Александр Невзоров (зад кадър): По-нещастни от тези деца със сигурност няма. Те са плод на най дивата дивотия на „четиринадесетгодишните и петнадесетгодишните глупачки“. Това са дъщери и синове на проститутки, 99% от които даже не знаят как се казват тези, които небрежно, между другото са ги родили. Тук са най-унижените и най-оскърбените деца, част от тях с вродени и неизлечими увреждания.

Кореспондент: Анечка, как се казва майка ти?

Анечка: Майка ми? Дона.

Кореспондент: А татко ти?

Анечка: Татко ми? Джо.

Кореспондент: Анечка, кога ще отидеш в Америка?

Анечка: Скоро.

Вадим Медведев (зад кадър): Тези кадри бяха заснети на 28 февруари 1992 година. Американци осиновиха руското момиче Аня Петушкова от Детския дом. Анечка е болна от така наречената детска церебрална парализа и тогава едва беше започнала да ходи трудно. Сега, след десет години, тя е щастлива – тя живее в семейство. Аня стана първото осиновено дете от стотината деца-инвалиди, живеещи тук, в Детския дом № 13 на проспект „Елизаров“.

Вадим Медведев: Тези все наши ли са?

Валентина Яковлевна Самсонова, директор на Денски дом № 13: Все наши деца са.

Вадим Медведев: А това Егорушка ли е?

Валентина Яковлевна Самсонова: Да, Егор Головин. Роден е през 1988 година, сега е на четиринадесет години. Егор Головин беше осиновен тук през юли 1992 година. Осиновен е в Америка. На седем години му направиха протези на долните крайници. Изпраща ни снимки. Егор е в семейство, Егор има майка и баща, Егор има бъдеще.

Вадим Медведев (зад кадър): А тази статия във вашингтонски вестник разказва за победите на Егорушка в спорта. Нашата снимачна група се запозна с Егор през 1991 година. Тогава се случи нещо много некрасиво и „Секундите“ се намесиха. За Егорушка, който е роден без ръце и крака, и за други деца-инвалиди това запознанство се оказа щастливо. Хората научиха за децата и започнаха да ги осиновяват. За по-нататъшната съдба на всяко подобно дете разказват албуми и снимки, грижливо събирани и пазени от Валентина Яковлевна.

Вадим Медведев: А вярно ли е, че след онези репортажи на „600 секунди“ сте искали да наречете вашия Денски дом на името на Александр Невзоров?

Валентина Яковлевна Самсонова: Да, искахме.

Вадим Медведев: Наистина ли?

Валентина Яковлевна Самдсонова: Наистина.

Приемането на така наречения закон на Дима Яковлев освен с някаква извънземна, паралелна намеса – паралелна по отношение на цялото човечество даже от моя гледна точка – не може да се обясни. Не съм следил по-нататък съдбата на Егорушка – зная само, че той е щастлив, че има успехи. Макар да разбирам, че даже този жив, истински, неизмислен пример ще убеди малцина в днешна Русия.

Но може би поне някои от идиотите, които са приемали този закон, ще разберат какво именно са направили.

БЕЛЕЖКИ

1. Телевизионна информационно-аналитична програма, която излиза в ефир през 1987-1993 година на ленинградския Пети канал с автор и основен водещ Александр Невзоров. Програмата е регистрирана в книгата на рекордите „Гинес“ заради изключително високия си рейтинг.

ПРЕПОРЪКА: Непременно гледайте видеото, дори да не знаете руски език: ще видите на живо откъс от репортажа на Александр Невзоров за Егорушка в предаването „600 секунди“ и репортажа на Вадим Медведев за по-нататъшната съдба на детето.

(Следва)