ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ

Йосиф Флавий отива по-далече от Талмуда.

Той потвърждава, че Ирод се отнасял зле с фарисеите. Той съобщава, че Ирод избил целия Синедрион и оставил живи само двама негови членове. Но при все това Йосиф Флавий настоява, че в Юдея имало поне един свят човек, който се отнасял добре към Ирод и даже му предсказал дълго царстване. Този човек бил някой си есей Менахем.

Разказът на Йосиф си струва да бъде цитиран изцяло.

„Имало някога един есей на име Менахем, който бил призван да свидетелства и не само живеел по праведен начин, но имал и дадена му от Господ дарба да познава бъдещето. Този човек видял веднъж малкия Ирод, когато ходел по това време на училище, и го приветствал като юдейски цар. При което Ирод, предполагайки, че той не го познава или се шегува с него, отвърнал, че е обикновен човек. Но Менахем, като се усмихвал, го ударил с ръка по гърба и казал: „И въпреки това ти ще царстваш, като ще царуваш щастливо, защото Предвечният е решил така“.

Но с това предсказанието на Менахем не свършва. Праведният есей продължава:

„Ти ще надминеш всички хора по щастие и ще си спечелиш известност, но ще забравиш за богопочитанието и праведността. Всички тези престъпления няма да бъдат скрити от Бога, животът ти ще бъде постигнат от гибелен край (καταστροφή) и ще разбереш, че той знае за тях, и ще те накаже за тях“. [1]

И така, според Йосиф Флавий, по времето, когато фарисеите постоянно кроели планове срещу Ирод, мирните праведни есеи го почитали като цар. Есеят Менахем даже предсказал на Ироду че ще бъде щастлив като никой друг и затова Ирод „почитал дълбоко есеите и ги смятал за по-висши от останалите хора“.

Нима това е истина? Нима в Юдея наистина се намерила религиозна група, която смятала Ирод за истински Помазаник, и това не били иродианите, не били щатните царедворци, а почитаните от народа праведни есеи?

Да видим какво ни казва за рави Менахем Талмудът.

Талмудът също познава такъв човек. Той го сочи като съвременник на рави Хилел. Нещо повече, той смята, че Менахем е бил „съдружник“ на Хилел, преди съдружник на Хилел да стане Шемай [2].

„Менахем излезе, а Шемай влезе“ [3].

„Къде отиде?“ – добавя Мишна и отговаря:

„Едни казват, че започнал да постъпва не като досега, а иначе, други казват, че се обърнал и си тръгнал, той и осемдесет двойки равини в златни брони, чиито лица станали черни като гърнета, защото им било казано: „Запишете върху рога на бик, че участта ви не е свързана с Бога на Израил“ [4].

Пред нас е съвсем друга, не като у Йосиф Флавий, история на Менахем. Той бил влиятелен равин и съдружник на Хилел, но когато се стигнало до гражданска война, съдружник на Хилел станал Шемай, който съветвал Ирод да предаде Ерусалим.

А Менахем, съпроводен от сто и шестдесет ученици в златни брони, напуснал града, следван от проклятията на лоялистите.

Можем основателно да предположим, че тези войнствени равини в златни брони са имали връзка с галилейците, които били избивани немилосърдни по време на обсадата на Ерусалим.

„Менахем тръгна по пътя на злото“ – твърди Талмудът [5].

Но как да се съвместят твърденията на Талмуда и епическият изход на сто и шестдесетте ученици в златни брони с предсказанието на Менахем за Ирод?

Да се вгледаме по-внимателно в това предсказание, което, като всички уважаващи себе си предсказания, е изказано предварително.

За какво говори то?

За това, че Менахем, призван да свидетелства, е ударил Ирод. За това, че му предсказал велика сила и дълго царстване. Но не само. Той знаел, че Ирод ще забрави за праведността. Ето защо в живота му ще се случи гибелен преврат, катастрофа (καταστροφή), и Бог ще накаже Ирод в края на живота му за всичките негови престъпления.

Но това е същото, което цялата еврейска апокалиптична литература говори по-късно за Сина на Беззаконието, за Антихриста!

Той ще бъде велик. Той ще бъде могъщ. Той ще бъде щастлив. Но ще забрави за богопочитанието и праведността и затова ще го постигне катастрофа. Бог и Месията ще го накажат.

Пред нас е малко ретушираното, но все същото пророчество за катастрофата, която ще постигне Сина на Беззаконието!

Йосиф Флавий, който като юноша прекарал цели три години на стаж при есеите и който прави всичко възможно да не ги смесва със страшните „зилоти“, използва известен ни вече от историята с Баба бен Бута похват. Той взема едно извънредно агресивно и несъмнено добре известно на аудиторията пророчество и като го ретушира леко, го превръща в похвала на Ирид.

Не случайно Йосиф употребява за Менахем същият глагол „свидетелствам“ (μαρτυρέω), който християните употребявали за Христос и неговите ученици (Сравни „Той беше изпратен, за да свидетелства за света“ – Йоан, 1:8). Менахем бил изпратен, за да стане човек, какъвто ранните християни наричали „мартос“, на сирийски арамейски – „шахдо“, а сега на арабски език се нарича „шахид“.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. «Иудейские древности», 15, 10, 5.

2. Основа на равинисткия юдаизъм е твърдението, че „устната Тора“, съставяща Талмуда, е била предадена на Мойсей от Господ на планината Синай, както и писмената. Устната Тора Мойсей предал на Исус Навин, Исус я предал на старейшините на Израил, те – на пророците, пророците – на мъжете от Великото събрание, те – ни петима „съдружници“, последни от които били Хилел и Шемай.

3. Mishna, Avot 1:1–12. 23.

4. Jerusalem Talmud. Hagiga 2:2 (77b), за привада на „броня“ вижте: Israel Knohl. The Messiah Before Jesus, University of California press, 2000, p.127.

5. Bavli Hagiga 15a.