Уроци по атеизъм. № 33

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28, УРОК 29, УРОК 30, УРОК 31, УРОК 32.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 33. Бедата на господин Дураев

Ето че се насадихме на пачи яйца. Вярващите ми пишат писма. И сред другите дойде едно необикновено драматично писмо, бих казал, че по-драматично не може да бъде.

Някой си гражданин Дураев, наскоро приел вярата, се обърна към мене за разяснения. Работата е в това, че се опитал да си изясни от причестилия го служител на култа в кой ден той, причестеният Дураев, може да отиде в тоалетната по голяма нужда, без да извърши грях. Попът го навикал, не отговорил на въпроса и нещастният Дураев вече шести ден се въздържал благочестиво да не ходи в тоалетната.

Това може би е подвиг на благочестието. Но ми се наложи да го разочаровам – не мога да отговоря на въпроса в кой ден след причастието може да се ходи на тоалетна. Все пак това е някаква вътрешнокултурна, вътрешноцърковна история и въпросът, разбира се, не би трябвало да се отправя към един атеист.

Аз мога да дам само кратка и пределно коректна историческа справка по този въпрос. Ние сме говорили много за така нареченото тайнство на причастието. Известно е, че като суровина за него се използват хляб и вино, в производствената технология няма да се задълбочаваме, но крайният, окончателният, афористичният продукт се състои, според църковните представи, в реалната плът на мъртъв мъж, равин, убит преди две хиляди години – Исус Христос, който, според представите на вярващите, е физиологично и биологично земно въплъщение на древния еврейски бог Йехова.

Много важен елемент от поклонението на това същество е процесът на изяждането на неговата плът. Изяждането се съпровожда с пеене и някои ритуални телодвижения.

Догматично изяжданата плът на бога е някакъв свръхестествен продукт, независим от законите та физиката и химията. Той притежава определени вълшебни, магически свойства – какви, не се уточнява – и да се вижда в него алегория или символ, според християнската догматика, не е допустимо. Това е грях поради неверие или нещо повече – чиста проба ерес.

Общо казано, като алегорично или символично възприемат причастието само протестантите, но в това няма нищо странно. Примери за ритуален канибализъм в историята на религиите има много. Практически не е възможно да се намери някаква древна религия, при която вярващите да не изяждат тялото на своя бог и да не придобиват чрез това някакви свои свръхестествени възможности и способности. Аналогични моменти можем да наблюдаваме при различни ритуали у племената от нило-сахарската група, у полинезийците и у зулусите. Така че в случая нямаме нищо ново. Но не за това е думата.

Да се върнем към трагедията на гражданина Дураев. По-нататъшната съдба на погълнатата плът на бога, попаднала в стомашно-чревния тракт на човека, е вълнувала именно християните и винаги е предизвиквала извънредно разгорещени спорове. Спорното се състои в това, запазва ли свръхестествената субстанция своите вълшебни качества при всички случаи, или се подчинява на баналните закони на храносмилането и се превръща в част от фекалната смес, отделяна по обичайния ред. Въпросът вълнувал дотолкова християните, че някъде приз Х век се появила така наречената секта на стеркоранистите. За стеркоранистите доста уважително и благоразумно – макар че, за съжаление, кратко – пише Пол Анри Холбах в своето забележително произведение „Джобно богословие“. Техният интерес бил толкова силен, че похищавали телата на екзекутирани престъпници, които малко преди смъртта си са получили причастие, и отваряли тези тела, за да проследят съдбата на плътта на бога, попаднала в стомашно-чревния тракт.

Искам да ви обърна внимание, че все пак не си струва да питате атеистите в кой ден можете да ходите на тоалетна. Мисля, че случаят с господин Дураев е единичен. В действителност за това трябва да питате служителите на култа. Те вероятно знаят отговора, те обичат да говорят на тази тема и ще са радостни да покажат своята ерудиция и своята богословска подкованост. И човекът, който се е обърнал към тях с този въпрос, вероятно ще бъде похвален за проявеното благочестиво любопитство. С други думи, кога именно трябва да се яде плътта на бога и какво става с изядения бог в стомаха и червата, са въпроси, на които все пак трябва да отговарят непосредствено църковните хора.

Да минем към втората точка от нашия урок. Чували сме много за някаква необичайна роля на вярващите и църквата по време на Великата отечествена война, при което легендарността и митотворчеството около това твърдение вече достига краен предел. Виждаме, че въпросът за това доколко наистина са били религиозни съветските войници, е облепен с голямо количество мащабни киномитове. И естествено, емоциите от всички страни пречат да се види някаква обективна картина. Въпреки това тази обективна картина съществува и аз искам заедно с вас да се обърна към цифрите – простите цифри, които не е така трудно да бъдат намерени.

Обърнах се към хората, които откриват, изравят, препогребват и отдават воински почести на останките на неизвестни войници от Великата отечествена война. Както знаете, все още има много подобни останки. По моя молба ми беше изпратено абсолютно обективно описание на предметите, открити заедно с телата на тези войници. Изследвани са били две хиляди и шестстотин бойци и командири от Червената армия, загинали на територията на днешните Калужска и Смоленска област. Сред личните вещи на тези хора били намерени кръстчета за шия – три броя, овална иконка едва ли не по-малка от монета, за шия – един брой, и още един предмет, който с известно пресилване все пак може да се сметне за амулет.

И така, три кръстчета и две иконки. А броят на предметите, намерен заедно с телата на загиналите, е огромен: има и венчални пръстени, и вещи за лична хигиена, и медальони, и монети, съветски и не само, и табакери. Много разни неща. И се получава, че имаме около едно кръстче на петстотин души – с други думи, едно кръстче на един батальон. При това разкопките са от периода 1941-1943 година, когато нито всеобщи, нито каквито и да е изобщо забрани за носене на дребна лична религиозна символика, както знаете, в Съветския съюз вече не е имало. Заедно с това можем да направим любопитна съпоставка: сред останките на немските войници нетленни разпятия се срещат значително по-често – например едно кръстче или една иконка на петима души. Тези обикновени археологически данни ни дават лесно да разберем доколко религиозни или нерелигиозни са били победителите във Великата отечествена война.

Още един въпрос, според мене също толкова съществен. Той засяга документалните свидетелства за това как е била покръстена Рус. Отново най-чист, в известен смисъл най-надежден и най-незаинтересован източник са летописите. Ние знаем, че някога Археологическата комисия е издавала „Сборник на руските летописи“, а вече в съветско време издателство „Наука“ е препечатвало добросъвестно това, което е издала Археологическата комисия. Макар че най-добре е да се използват дореволюционните издания. И там, по-специално в „Обобщен летопис“, е цитирано изречението на Владимир към тези на които предлага да се кръстят. Дословно: А който не се кръсти в реката, ще бъде виновен и противен, ще се лиши от имота си, а самият той ще бъде умъртвен.

С други думи – покръстването се е осъществявало с методите на доста примитивния и жесток шантаж, че ще бъдеш убит.

Покръстването на руските градове е изобщо отделна история. „Йоакимовският летопис“ разказва за покръстването на Новгород с всички подробности. Новгородците, на които се опитали да натрапят православието, се съпротивлявали, разбира се, много твърдо. Защото новгородците били особен народ – те вече опитали свободата, която идвала заедно с търговията, опитали европейския дух. Но се появил някой си военачалник Путята, който начело на отряд от петстотин въоръжени войни нахлул в Новгород, пленил няколко влъхви и започнал, според „Летописа“, „да сече жестоко новгородците“ .

Подробностите за сечта са, разбира се, чудовищни. Отначало новгородците побеждавали – те успели да обкръжат, да завземат и за запалят християнската църква. Успехът като че ли бил на тяхна страна, но тогава дошли допълнителни подразделения християнизатори. Те изгорили на практика всички къщи в Новгород и победили жителите му. Някои от тях били, разбира се, убити, някои били заставени да се предадат и били покръстени насилствено. „Летописът“ казва за това така: Путята ги покръсти с меч. „Летописът“ не цитира данни за човешките загуби, но е лесно да разберем това, защото той, естествено, е бил многократно редактиран от тогава.

Тук, в пълния сборник на руските летописи можем да намерим лесни доказателства за факта, че много руски градове са се съпротивлявали дълго и кърваво на насилствената християнизация, осъществявана по същия свиреп начин. По-специално се оказва, че яростно са се съпротивлявали на покръстването жителите на Ростов – има се предвид Ростов Великий. Жестоко се съпротивлявали вятичите. Дълго време не можели да бъдат покръстени градовете на изток от Днепър, да не говорим за всякакви северни глухи провинции.

Ето ви нагледна демонстрация за това колко евтино струва православният мит за радостта от покръстването на Рус и колко лесно може да бъде разрушен с помощта на съвсем отворени, достъпни източници.

(Следва)