ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / „РОЗЕЛА“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ.

РОЗЕЛА

(ROSELLA)

Девета забава от третия ден

В ЖЕЛАНИЕТО СИ ДА СЕ ИЗКЪПЕ С КРЪВ ТУРСКИЯТ СУЛТАН ПЛЕНЯВА ЕДИН ПРИНЦ. ДЪЩЕРЯ МУ СЕ ВЛЮБВА В ПЛЕННИКА И ДВАМА БЯГАТ. КОГАТО МАЙКАТА НА МОМИЧЕТО СЕ ОПИТВА ДА ГИ ДОГОНИ, ПРИНЦЪТ Ѝ ОТРЯЗВА РЪЦЕТЕ. СУЛТАНЪТ УМИРА ОТ ОТЧАЯНИЕ. А ТЪЙ КАТО МАЙКАТА Е ПРОКЛЕЛА ДЪЩЕРЯ СИ, ПРИНЦЪТ ЗАБРАВЯ ЗА СВОЯТА ЛЮБИМА. СЛЕД МНОГО СТАРАНИЯ НА ДЕВОЙКАТА ПАМЕТТА МУ СЕ ВРЪЩА И ТЕ ЗАЖИВЯВАТ РАДОСТНО И ЩАСТЛИВО.

Като изслушали разказа на Паола с голямо удоволствие, всички се съгласили, че бащата бил прав, като искал да научи сина си на ум и разум, макар че в случая за сина му пропяла кукувица [1] и неговите приятели омесили тестото, а той получил макароните. Но дошъл ред на Чометела да разказва и тя започнала така:

- Който живее лошо, не може да умре добре и ако някой направи изключение от това правило, той е като бяла врана. Защото този, който сее трева, няма да отгледа пшеница, а този, който сее млечка, няма да събере зеле. И за да не кажете, че ви лъжа, чуйте тази история и ми се отплатете с отворени уши и затворени уста, докато се опитвам да ви доставя това удоволствие.

Живял някога един турски султан, който, страдайки от проказа, не можел да намери лек за болестта си. И лекарите, като не знаели какво да правят, за да се отърват от настойчивите молби на своя пациент, намислили да му предложат нещо, което смятали за непостижимо, и му казали, че трябва да се изкъпе с благородната кръв на някой принц.

Щом чул страховитата рецепта, която му предписали, султанът, който желаел много да се излекува, изпратил веднага голям отряд войници по море със заповед да търсят навсякъде и с помощта на шпиони и велики обещания да намерят и да заловят някой принц.

Минавайки покрай Фонте Киаро [2], войниците се натъкнали на една лодка, с която плавал за свое удоволствие Паолучо, синът на краля на тази страна, когото веднага хванали и откарали в Константинопол. Там лекарите, не толкова от жал към нещастния принц, колкото мислейки за себе си, защото - ако къпането не се окажело полезно, щели да си изпатят, решили да протакат лечението възможно най-дълго. Те убедили султана, че пленникът тъгува много за свободата си, която проиграл като на „три седмици“ [3], че размътената му кръв ще донесе повече вреда, отколкото полза и затова не трябва да се бърза с лекарството, докато принцът не излезе от меланхоличното си настроение, а за да стане кръвта му полезна, трябва да бъде забавляван и подкрепян с питателна храна.

За да направи принца щастлив, султанът го настанил в една прекрасна градина, която Пролетта си взела за вечно владение и в която фонтаните се състезавали с птиците и свежия вятър кой по-добре пее и ромоли. Той довел там и дъщеря си Розела, залъгвайки принца с надеждата, че ще му я даде за жена. Но Розела, щом видяла красивия принц, паднала в мрежите на любовта, а желанията ѝ се преплели с желанията на Паолучо, така че и двамата били стегнати в пръстена на взаимното влечение.

Когато дошло време котките да се разпалят, а Слънцето да се наслади на сблъсъка си с небесния Овен [4], Розела научила за решението на лекарите да заколят принца и да приготвят вана за турския султан, защото през пролетта кръвта придобива най-добри качества. Баща ѝ скрил това от нея, но поради вълшебния си дар, който получила от своята майка, тя разбрала за гибелния замисъл срещу нейния любим. Розела не се бавила и като донесла на принца един прекрасен меч, му рекла: „Любими мой, ако искаш да получиш свободата, която толкова цениш, и да си спасиш живота, който ти е толкова сладък, не си губи времето: бягай с бързината на заек към пристанището, където ще намериш един кораб. Влез в него и ме чакай там, защото с вълшебната сила на този меч моряците на кораба ще те приемат с почести, каквито се полагат на император“.

Паолучо, като видял, че че се отваря такъв широк път за спасение, взел меча и тръгнал към брега, където, след като намерил кораба, бил посрещнат с велики почести от тези, които се намирали на него. В същото време Розела, като омагьосала един лист хартия, го пъхнала незабелязано и тихо в джоба на майка си, която веднага потънала в дълбок сън, от който никой не можел да я изтръгне. Тогава Розела, като взела един вързоп с драгоценности, хукнал към кораба, където бил принцът, и вдигнали платната.

Междувременно султанът влязъл в градината и като не намерил там нито дъщеря си, нито принца, вдигнал тревога и хукнал при жена си. Но не могъл да събуди спящата нито с викове, нито с дърпане за носа. Той помислил, че е изгубила съзнание, повикал придворните ѝ приятелки и ги накарал да я съблекат. Когато свалили полата ѝ, магията се разпаднала и тя се събудила с вик: „О, тази изменница, дъщеря ти, направи това! Тя избяга с принца! Но не се безпокой: аз ще изправя кривото и ще скъся дългото!“

След тези думи тя се спуснала разярена към пристанището, хвърлила в морето лист от дърво и то се превърнало в стройна фелука, с която отплавала да преследва бегълците. И макар че майка ѝ била невидима, Розела видяла с очите на своето вълшебство надигащата се опасност и казала на Паолучо: „Сърце мое, извади меча, тичай на кърмата и щом чуеш шум от вериги и куки, удряй пред себе си, както се удря прасе през очите, а който си изпати, така му се пада. Иначе сме загубени“.

Като видял, че става напечено, принцът застанал в очакване. И веднага щом фелуката приближила и султанката хвърлила една верига с кука на края, нанесъл силен удар отляво, който, за щастие, отсякъл ръцете ѝ. Пищейки като душа в ада, тя проклела дъщеря си: щом принцът стъпи на родна земя, да я забрави. След което се върнала в Турция, явила се пред мъжа си, показала му мъчителното зрелище и му казала: „Ето, мъжо, как и двамата загубихме съдбоносната игра: ти се лиши от здраве, аз се лиших от живот“. С тези думи дъхът ѝ напуснал тялото и тя отишла да плати уроците на своя учител, който я посветил в занаята [5]. Едновременно с нея султанът скочил като козел в морето на отчаянието, и – студен като сняг, заминал също за жежкия дом [6].

А Паолучо, като стигнал до Фонте Киаро, казал на Розела да го чака на кораба, защото ще отиде да доведе хора и карети, за да я отведе триумфално в дома си. Но щом стъпил на земята, Розела изчезнала от ума му. И когато отишъл в кралския дворец, баща му и майка му го посрещнали с безконечни ласки сред празненства и фойерверки, които дълго нямало да бъдат забравени.

След три дена, като чакала напразно Паолучо, Розела си спомнила за проклятието на майка си и се ядосала много, че не успяла да се предпази навреме. Ето защо слязла отчаяна на сушата и наела една къща срещу двореца, за да се опита за върне по някакъв начин спомена на принца за дълга му пред нея.

Но придворните, които обичат да си пъхат носа навсякъде, видели новата птичка, появила се в къщата, не можели да се откъснат от нейната красота - а тя надхвърляла всякакви граници, не се подчинявала на никакви мерки, довеждала до девета степен [7] на възхищение, опустошавала разсъдъка, изумявала до загуба на чувствата - и закръжили около Розела като комари, разхождайки се всеки ден под прозорците ѝ. Сонетите летели един след друг, посланията се носели като бурна река, серенадите замайвали главата, а въздушните целувки чак ставали досадни. Всички един през друг се целели в една мишена, и всички, пияни от любов, напирали да пробият дупка в изящната бъчва.

А Розела, като знаела къде е пристанището за нейната лодка, се усмихвала на всички, развличала всички, давала им надежди. Накрая, в желанието си да завърже чувала, тя се договорила тайно с един рицар от висок ранг, че ако ѝ даде хиляда дуката и подобаваща рокля, ще може да прекара с нея нощта, а тя ще му позволи да използва банковата сметка на нейните чувства. Нещастният влюбен, чиито очи били завързани с кърпата на страстта, хукнал да събира нужната сума и, като взел заем от един търговец, купил парче скъпоценен плат, обработен от двата края, след което започнал да чака с нетърпение времето, когато Слънцето ще смени Луната, за да откъсне плодовете на своите желания. Като настъпила нощта, той отишъл тайно в дома на Розела, която намерил лежаща в красиво легло, подобна на Венера сред цветна поляна. Тя му казала много нежно да затвори вратата, а след това да легне при нея.

Рицарят, на когото се сторило, че това е нещо незначително в сравнение с предстоящата неземна радост, отишъл да затвори вратата; но всеки път, когато я затворел, тя се отваряла широко; той я затварял, тя пак се отваряла, все едно играейки си с него на сека молека [8], и с това насам-натам минала цялата нощ. А когато Слънцето засяло със златни лъчи полето, разорано от Зората, той все още се сражавал с проклетата врата, без да може да я заключи. И като добавка изслушал дълга лекция от Розела, която го нарекла некадърник, който не може една врата да затвори, а напира да отвори ковчежето с удоволствията на Амур. Така че, подигран, смутен, унизен, с разпалена глава и замръзнала опашка, нещастникът се измъкнал навън.

На втората вечер Розела си уговорила среща с друг барон и поискала сто дуката и друга рокля. Рицарят заложил всичкото си злато и сребро при евреите, за да удовлетвори страстта, която след най-високата точка на насладата води до покаяние. И щом Нощта, като срамежлива просякиня, покрила лицето си с пелерина, за да изпроси милостинята на мълчанието, той отишъл в дома на Розела. Тя, както си била в леглото, му казала да духне свещта и тогава да легне при нея.

Рицарят, като свалил наметалото и меча си, започнал да духа свещта. Но колкото по-силно духал, толкова по-силно се разгаряла тя, защото духането действало на пламъка като ковашки мях на въглените. Така, духайки, прекарал цялата нощ и от борбата със свещта сам изтънял като свещ. А когато Нощта се скрила, за да не гледа разните хорските безумия, нещастникът, подигран, нагостен със сладкиша на обидите, се измъкнал навън като първия.

На третата нощ трети влюбен се явил с още хиляда дуката, взети от лихварите, и с рокля, купена на заем. А като се качил в стаята на Розела, тя му казала: „Преди да легнеш до мене, искам да си среша косата“. „Позволи ми аз да направя това“ – отвърнал рицарят, накарал я да седне с глава на коленете му и с вярата, че ще опита от френския хляб [9], започнал да реше косите ѝ с гребен от слонова кост. Но колкото повече се опитвал да разплете непослушните коси, толкова те се заплитали.

Мъчил се рицарят цяла нощ, но не могъл да направи нищо и вместо да оправи чуждата глава, дотолкова размътил своята, че му се искало да я блъсне до смърт в стената. А когато Слънцето се показало, за да чуе урока, който птиците репетират, и шибнало с камшика на лъчите си щурците, които пречели на репетицията, рицарят, като получил порция презрителни насмешки и подигравки, напуснал къщата на Розела със завинаги изстинали въжделения.

Но един ден този рицар повел разговор във фоайето на двореца, където кроят и шият, където жална ще направят тази майка, която има пораснала дъщеря, където работят меховете на ласкателството, където се плетат мрежите на измамата, където се докосват клавишите на сплетните и се режат пробно дините на невежеството. Та, сред другите неща, рицарят разказал какво се случило с него и как го разиграли. А другият рицар му отвърнал: „Не ми говори! Когато Африка плаче, Италия не трябва да се смее [10]. Аз също минах през това иглено ухо, така че да смятаме общата ни мъка за половин радост“. На втория отвърнал третият: „Вижте, всичките сме с една смола изцапани и можем да си стиснем ръцете, без да си завиждаме, защото тази измамница ни направи до един за подигравка. Но да глътнем това хапче и да замълчим, не подобава. Нас, мъжете, не трябва да ни подиграват и да ни навират в миша дупка. Нека накараме тази шарлатанка да си плати за всичко!“

Те отишли заедно при краля и му разказали какво им се случило. Кралят изпратил веднага да доведат Розета, на която казал: „Къде научи това изкуство, с което омота моите придворни? Не мислиш ли, че ще те впиша в списъка на длъжниците, нещастнице, развратнице, мизернице?“ А Розела, без да смени цвета на лицето си, отвърнала: „Само си отмъстих за злото, което ми причини един човек от вашия дворец, макар че не ми е по силите да се отплатя напълно за обидата, която ми беше нанесена“. Кралят ѝ заповядал да разкаже с какво са я обидили и тя разказала, все едно разказва за друг човек, какво е направила за сина му: как го освободила от плен, как го избавила от смърт, как го научила да се спаси от опасна магьосница, как го докарала с кораба жив и здрав в страната му, за да ѝ обърне гръб и да ѝ се изплати с качокавало [11], което е тежко оскърбление, защото тя е от благороден произход и е дъщеря на владетел, който управлява много земи.

Като чул тази история, кралят я поставил на почетно място и я помолил да каже кой е този неблагодарник, който се е подиграл така с нея. А тя, като свалила пръстена си, казала: „При когото отиде този пръстен, той е изменникът и неблагодарникът, който ме излъга!“ След това хвърлила пръстена, а той се нанизал на пръста на принца, застивайки там непоклатим като стълб. И вълшебната му сила, като навлязла в разума на принца, върнала паметта му, очите му се отворили, кръвта му закипяла, духът му се събудил и той изтичал да прегърне Розела. И не можел да се насити на веригите на своята душа, не преставал да целува вместилището на своята радост и помолил да бъде простен за причинената болка.

„Не трябва да искаш прошка – казала Родела – за неволно направени грешки. Аз зная причината, която те накара да забравиш своята Розела, защото помня проклятието, с което те порази моята майка, тази пропаднала душа. Затова ти прощавам от все сърце“. И добавила още хиляди ласкави думи. Кралят, като научил за произхода на Розела и че синът му дължи спасението си на нея, си помислил колко добре би било двамата да се вземат. След като покръстили Розела, той я омъжил за принца и двамата заживели най-щастливо от всички, които са свързани с връзките на брака, осъзнавайки, след многото изпитания, колко е вярна пословицата:

на сламата щом дойде времето,

и мушмулите ще станат готови.

1. Кукането на кукувицата се смятало за добър знак.

2. Прозрачен извор.

3. Игра на карти.

4. От 21 март до 21 април Слънцето се намира в съзвездието Овен.

5. Дявола.

6. Бележка към превода на Бенедето Кроче: В ада.

7. Девет (три пъти по три) се смятало в нумерологията за много благоприятно число, символ на съвършенството.

8. Неап. seca-molleca – първите думи на игрива песничка, която майката пее на малко дете, което седи на коленете ѝ, а тя последователно го дърпа за ръцете и го отпуска назад.

9. В оригинала: credennose arrobbarepanno franzese. Става въпрос за така наречената „френска целувка“ (целувка с език).

10. Надигайки се в Сахара, пясъчните бури стигат до Италия, а скакалците могат да прелетят през Средиземно море.

11. Бележка на Павел Николов: Вид италианско сирене.

(Следва)