„СБЛЪСЪКЪТ“ – ОТЛИЧЕН МИНИСЕРИАЛ ПО СТИВЪН КИНГ

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Минисериалът „Сблъсъкът“ по едноименния роман на Стивън Кинг се появи на телевизионния канал CBS 17 през декември 2020 година. Не може да се каже, че историята за трудната съдба на оживелите по време на епидемия от смъртоносен вирус предизвика фурор още с първите си серии, но произведението се е получило забележително – и не само защото темата за пандемиите е днес много актуална.

КИНГ ПИШЕ „СБЛЪСЪКЪТ“ ПРЕЗ 1978 ГОДИНА: ТОЙ ИСКА ДА СЪЧИНИ НЕЩО КАТО „ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ“ В КОНТЕКСТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ – МАЩАБНА ЕПОПЕЯ ЗА БИТКАТА НА ДОБРОТО И ЗЛОТО С ОГРОМЕН БРОЙ ПЕРСОНАЖИ И СЮЖЕТНИ ПЕРИПЕТИИ

Книгата успява да постигне това – днес романът е най-голямото му произведение (в разширената си версия обхваща около 1200 страници) и е едно от най-популярните изобщо.

Сюжетът на романа е изграден около група хора, оживели по чудо по време на смъртоносна вирусна епидемия, която покосява 99,9% от жителите на планетата Земя. Никой от преживелите пандемията не знае как ще се живее по-нататък и ето че се случва нещо странно. Хора, които изобщо не са свързани един с друг, започват внезапно да виждат един и същи сън, в който една старица – майка Абигайл - ги призовава да се съберат на едно място.

Но съвсем не всички сънуват старицата. На някои във виденията се явява Тъмният човек, наричащ себе си Рандъл Флаг. Тази тайнствена фигура съблазнява всячески слабите духом и ги подбужда да вършат разни непристойни дела, от което в крайна сметка се изгражда основният конфликт на сюжета – част от оживелите идва да създаде нов свят с майка Абигайл, докато друга част изгражда много по-специфично общество под ръководството на страшния Флаг.

Обложка на оригиналното издание на „Сблъсъкът“

Няма да навлизаме в по-нататъшни подробности, но трябва да кажем едно – на Стивън Кинг би трябвало да му се даде награда за трудовия подвиг, осъществен върху страниците на романа „Сблъсъкът“. Може би по мащаба на повествованието това не е „Сага за Форсайтови“ на Голсуърти, но се доближава – необходимо е наистина да се потопиш основно в съдържанието, дотолкова книгата е дълбока и многопланова. И въпросът не е само в това, че, което е характерно за Стивън Кинг, светът на „Сблъсъкът“ се пресича смело със световете на други негови произведения, и за по-пълното му разбиране не е излишно да се потърсят допълнителни статии по темата. Въпросът е в многото персонажи и различните сюжетни линии, в които те са задействани – в романа има повече от сто героя.

Книгата успява да постави така всичките тези персонажи в сюжета, че да не го превърне в каша. Всеки персонаж е уникален, а повествованието толкова плавно преминава от един към друг, че, от една страна, читателят не успява да скучае, а от друга – не губи общата нишка на повествованието. И макар че по равнище на обмисленост сюжетът и мотивацията на героите са далече от „Песента на Леда и Пламъка“ и че не на всички персонажи се обръща необходимото внимание, „Сблъсъкът“ не изпада в карикатурност – днес романът се чете толкова бодро, колкото и преди четиридесет години. Че и по-бодро.

ВЪПРЕКИ СЛОЖНИЯ ПЪРВОИЗТОЧНИК ПОВЕСТВОВАНИЕТО НА СЕРИАЛА Е ДОСТА РАЗБИРАЕМО

С подобно пренасищане от персонажи и сюжети в литературната основа въпросът за разбираемостта се появява неизбежно. Дори ако не се вземат предвид условните вътрешни монолози и описанията на природата, педантичната преработка на романа би го превърнала в безкрайна „Санта Барбара“ (десет сезона – бел. П. Н.). Такъв е законът на жанра – трябва нещо да се промени, да се изреже и да се допълни, за да се опаковат разбираемо 1200 страници в 10 серии.

Сериозна подкрепа в тази насока за продуцентите Джош Бун и Бенджамин Кавел, които са и режисьори на сериала, е предходната екранизация на романа – минисериалът „Сблъсъкът“ на ABC от 1994 година. Създателите на този телесериал отидоха някога още по-далече и „напъхаха“ книгата в 4 серии от по 1,5 часа всяка. Най-удивителното е, че те успяха да създадат не само разбираемо, но и увлекателно, напълно целенасочено произведение.

Афишът на стария сериал

Старият сериал се отнася по-небрежно с оригинала, а един от съществените му минуси е, че Флаг не е представен като тайнствена личност със свръхестествени способности, а като банален демон от ада, който през половината от сериала просто тича с рогата напред и ръмжи срещу всички.

В новия „Сблъсък“ също има някои промени, но засега, когато са излезли само четири серии (вече са пет – бел. П. Н.), някакви кардинални и неуместни не се наблюдават – всичко е организирано доста ловко, доколкото тази дума е изобщо уместна по отношение на екранизация.

Важният момент, който Бун и Каевл са успели да запазят, е разбирането, че „Сблъсъкът“ е по-скоро притча и фентъзи, разказващо за хора, оживели след края на света, отколкото реалистична драма. Сериалът не се заиграва с безнадеждността и не се опитва да покаже всичките „прелести“ на оцеляването в условията на апокалипсис, съсредоточавайки се по-скоро на следващата стъпка – хората в „Сблъсъкът“ превключват бързо от хленченето по загубения свят към създаването на нов под „наблюдението“ на висши сили.

„Божественото провидение“ е една от ключовите теми в романа и сериала. Поради спецификата на сценаристката работа с такива неща като „провидение“, „съдба“ и „предопределение“ може много лесно да се изпадне в неловко положение, защото в неумели ръце всичко това се превръща мигновено в Deus ex machina. А читателят или зрителят в резултат от това губи бързо интерес към произведението, защото на случващото се през цялото време влияе прословутият „роял в храстите“ (руски идиом, означаващ неестествен сюжетен обрат, представен като случайност – бел. П. Н.). Но в новия сериал авторите са успели да не минат границата – засега не се наблюдава пресилване, напротив, с помощта на околобожествената мистика се внушава умело съответната интрига.

ДЖОШ БУН И БЕНДЖАМИН КАВЕЛ РЕШАВАТ ДА СНИМАТ СЕРИАЛА ПРЕЗ 2019 ГОДИНА, КОГАТО ОЩЕ НИКОЙ НЕ Е ЧУВАЛ ЗА НИКАКЪВ КОРОНАВИРУС

Това, разбира се, е интересно съвпадение, но от друга страна пред нас е все пак произведение на Стивън Кинг, който има практически по всяка тема някаква страшна история (ако не роман, то поне разказ). Разбира се, за вирусите и страшните последствия от тях Стивън Кинг също е писал, така че в историята със „Сблъсъкът“ съвпадението с актуалната действителност е по-скоро неизбежност, отколкото случайност.

За разлика от ставащото в нашия реален свят в „Сблъсъкът“ вирусът се оказва много по-свиреп, адски заразен и смъртоносен – по този начин Стивън Кинг си представя през 1978 година катастрофалната пандемия. Това са времена, когато даже за СПИН-а все още не е известно нищо и в много посоки писателят се е движел слепешком, но нещо в книгата е усетил безпогрешно, най-малко относно поведението на някои хора.

Сега можем да оценим „Сблъсъкът“ в условията на реална пандемия, поради което възприемането на романа и сериала малко се променя, а най-вече – променя се радикално образът на главния антагонист Рандъл Флаг. В книгата злодеят поощрява пороците на героите, кара ги да се съмняват в правилността на своя избор, което от една страна го превръща в доста клиширан изкусител, а от друга – именно сега фигурата на Рандъл Флаг придобива нови очертания. И тук ще ще си позволим едно малко лирическо отклонение.

Преценете сами. Границата между доброто и злото в съвременния свят е доста неясно очертана, но в сравнение с тоталното беззаконие на постапокалипсиса нашата действителност наподобява елмазен бастион на справедливостта. Да, понякога има ситуации, когато е трудно да се ориентираме в доброто и злото, но като цяло всеки човек си дава сметка кога е бил отвратителен, а кога е постъпил правилно.

Какво става обаче, когато повече няма закони и моралън е захвърлен на бунището при рутинната борба за оцеляване – какво става тогава?

Ние си мислим, че като не правим лоши неща, сме вече добри хора, но в момен на жестока криза всеки от нас се проявява като такъв, какъвто е в действителност. Дали ще помогнем на страдащия, дали ще го отблъснем, или ще постъпим още по-лошо – не се знае.

И всичко това може да изглежда като празна патетична реч, ако нямаще едно „но“ – именно днес Рандъл Флаг нашепва някои неща на мнозина от нас, призовавайки ни вътрешно да минем към „тъмната страна“. Именно той ни зове да пием бира по време на пандемията с приятели, да изкупим всичката тоалетна хартия и да не носим маски.

Но Флаг не се задоволява само с това. Той кара тези, които не се поддават на провокации, да мразят околните по друг начин. Идвало ли ви е на ум, че започвате да се дразните при едното само споменаване на ковиддисидентите, на отрицателите на ваксините и на прочее мракобеси? Вътре във вас нараства праведен гняв и желанието да пристъпите към масови репресии става просто катастрофално. Всичко това е дело на Флаг.

Джейми Шеридан в ролята на Флаг, „Сблъсъкът“, 1994 г.

Разбира се, не сме се побъркали и в действителност не смятаме, че Флаг ни нашепва нещо. Но той е идеално олицетворение на масовата психоза, на страховете и на общото безумие на фона на днешната пандемия. В книгата и в сериала Флаг събира армия от последователи, залагайки на тяхната глупост и алчност – ако съществуваше днес реално, легионите му просто щяха да бъдат неизброими. Този персонаж като че ли стана с времето още по-релефен, придоби нови, съвременни черти, поемайки в себе си не малко околна мерзост. А в реалността, за да се пробудят у нас най-ниски чувства, не са необходими демони.

В „СБЛЪСЪКЪТ“ СА АНГАЖИРАНИ ОТЛИЧНИ АКТЬОРИ

Джеймс Марсдън, Александър Скарсгард, Одеса Йънг, Упи Голдбърг

Джеймс Марсдън (Циклопът от „Х-мен“) играе приятния южняк Стю Редмън, скандалната Амбър Хард е в ролята на дама с крайно неясни морални принципи, Упи Голдбърг е майка Абигайл, прибавете също все още разкошната Хедър Грем и забавния Езра Милър. Истински звезден куп на холивудския небосклон.

А за Александър Скарсгард в ролята на Флаг няма какво да се говори – двуметровият швед изглежда в сериала максимално стилно и сурово. При това малко известните на широката публика актьори също играят с пълна отдаденост – хубаво му е на човек да гледа дори най-обикновените от драматургична гледна точка сцени.

ЖЕСТОКОСТ, МРАК И РАЗЧЛЕНЯВАНЕ – ВСИЧКО, КОЕТО ОБИЧАТЕ, НО С МЯРКА

Един миинсериал по произведение на Стивън Кинг няма да е минисериал по произведение на Стивън Кинг, ако в него няма кръв, изкормени тела и все в този дух. За щастие в „Сблъсъкът“ с това няма проблеми – гнойните циреи на заразата върху отеклите от вируса шии се пукат с чвакане, от устата на мъртвите излизат плъхове, мозъците изхвръкват енергично от простреляните глави – и така нататък. Във всяка серия има минимум един-два момента, от които те побиват тръпки.

КРАЯТ НА СЕРИАЛА ЩЕ БЪДЕ ДРУГ – ИЗМИСЛЕН Е С УЧАСТИЕТО НА СТИВЪН КИНГ

От излизането на книгата до сериала са минали вече много години, затова милиони хора по цял свят знаят как завършва „Сблъсъкът“. За да се ободри публиката, авторите на сериала са се обърнали за помощ към Стивън Кинг и с общи усилия са измислили нов финал на епопеята. Какъв ще е завършекът този път, засега не се знае. Да се надяваме, че Джош Бун и Бенджамин Кавел няма да се изложат на края. Чакаме и вярваме.