НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1970 ГОДИНА – МИР – НОРМАН БОРЛАУГ

Норман Борлауг (Norman Borlaug)

25 март 1914 г. – 12 септември 2009 г.

Нобелова награда за мир

(За зелената революция.)

Американският генетик и специалист по патология на растенията Норман Ърнест Борлауг е роден в щат Айова в семейството на Хенри и Клара Борлауг, фермери от норвежки произход. Той и по-малките му сестри израстват във ферма близо до Креско, където момчето учи. Хари Шрьодер, който преподава селскостопански науки в средното училище в Креско, по-късно казва: „Усещах постоянно вродения интерес на Борлауг към производствените процеси и природата на почвите“. Като забелязва интереса му, Шрьодер започва да се занимава със своя ученик допълнително.

След завършването на средното училище през 1932 г. Борлауг постъпва в Минесотския университет, където учи горско дело. Елвин Чарлз Стакмън, водещ специалист по селскостопански култури, оглавява по това време отдела по патология на растенията. През първата година Борлауг попада на лекция на Стакмън, която му прави толкова силно впечатление, че юношата решава да учи при него. След като получава през 1937 г. степента бакалавър, Стакмън му предлага да напише дисертация, разглеждаща патологията на растенията. Следвайки съвета на Стакмън, Борлауг остава в университета и работи като лесничей. През 1939 г. става магистър, а през 1942 г. доктор по философия. Дисертацията му разглежда гъбичните заболявания по лена.

През 1937 г., след като завършва колежа, Борлауг се жени за Маргарет Г. Гибсън. Семейството има две деца.

Получаването от Паул Мюлер на дихлордифенилтрихлоретана (ДДТ) дава начало на широкото използване на пестицидите в селското стопанство. През 1939 г. срещу колорадския бръмбар, заплашващ картофените полета на Швейцария, е използван за първи път инсектицид. По време на Втората световна война употребата на хербициди и други средства за защита достига в САЩ своя връх. ДДТ се използва нашироко в американските ферми и във военните служби, особено в тропическите райони, където кърлежите и други вредни насекоми са сериозна заплаха за здравето. През 1942-1944 г. Борлауг работи в компанията „Дюпон“ в Уилмингтън (Делауер), където ръководи изследванията в областта на промишлените и селскостопанските бактериоциди, на средствата за борба с гъбичните заболявания по растенията и т. н.

По това време с изключително слаба реколта се сблъсква Мексико. Загрижено от недостига на силни, устойчиви на заболяванията сортове пшеници, мексиканското министерство на селското стопанство се обръща за помощ към фонда „Рокфелер“. През 1944 г. фондът командирова Джордж Харар, специалист в областта на патологията на растенията, в Мексико. В епика от учени Харар включва Борлауг, който трябва да организира и ръководи изследванията и производствената програма.

Предвижда се да се проведат изследвания по генетика, селекция, патология, ентомология, агрономия, почвознание и технология на зърнените култури. Работейки с мексиканските агрономи, Борлауг и неговите помощници създават високопродуктивни закалени сортове пшеница, подходящи за местните условия. За да ускори селскостопанското производство, Борлауг отглежда две реколти в годината, едната през кратката есен в Сонора, долу-горе на равнището на морето, другата – през лятото, в планините до Мексико. Получените сортове пшеница се оказват устойчиви на различните климатични условия и на повечето болести.

Към 1948 г. реколтата от пшеница в Мексико достига такава цифра, че страната, която до това време внася половината от зърното си, се отказва напълно от импорта. През 50-те години приръстът на реколтата спира – най-вече защото неумереното използване на торове довежда до прекомерно израстване и неустойчивост на стеблата, до загуба на зърно. През 1954 г. Борлауг и неговите колеги кръстосват мексиканска пшеница с нискорастящ сорт от Япония. Полученият сорт се оказва два пъти по-продуктивен от изходния мексикански сорт и девет пъти по-продуктивен от първоначалния сорт мексиканска пшеница. Нискостебленият мексикански сорт допуска по-рационално използване на торове, които влияят повече на зърното, отколкото на стеблото.

През 1961 г. семената на подобрения нискорастящ сорт са раздадени на мексиканските фермери. Достиженията на изследователската група на Борлауг, която вече се нарича Международен център за подобряване на царевицата и пшеницата, привличат вниманието и в други страни, изпитващи продоволствени затруднения. През 1959 г. Борлауг посещава Пакистан, а през 1963 г. - Индия, но административните и политическите бариери пречат сериозно на усилията му да повиши реколтата в тези страни.

Борлауг поставя началото на програмите за така наречената „зелена революция“ в средата на 60-те години. Политиката за „подем на реколтата“ му придава икономически и психологически импулс. „Нетърпелив съм – казва Борлауг – и не се нуждая от бавни промени за подобряване на селското стопанства и продоволственото производство в бедните страни“. Целта на Борлауг е при всички случаи да удвои реколтата от пшеница още през първата година.

Впечатлени от мексиканската работа на Борлауг, учените от Международния изследователски институт за ориза, създаден на Филипините през 60-те години, отглеждат полунискорастящ сорт ориз. Новият сорт поставя началото на „зелената революция“ в Югоизточна Азия. Програмите на Борлауг облагодетелстват шест латиноамерикански страни, осем близкоизточни и две азиатски.

Веднъж Борлауг казва: „Една от най-големите заплахи за човечеството в наши дни идва от всеобхватната и добре замаскирана бюрокрация“. За да се постигне успех, по негово мнение, е необходимо „да бъдат размърдани правителствата“.

В началото на 70-те години Борлауг е въвлечен в спор със защитниците на природата, които критикуват селскостопанските му програми заради използването на машини, химически торове и силнодействащи пестициди като ДДТ. Противник на замърсяването на околната среда, Борлауг отхвърля тази критика, смятайки я за неразумна и паникьорска.

С много еколози Борлауг споделя увереността си, че трябва да се приложат сериозни усилия за ограничаване на „плашещите мащаби на човешкото размножаване“. „Зелената революция“, според него, донася временен успех в битката срещу глада и лишенията; тя дава на човека възможността „да си поеме дъх“. Борлауг признава, че „зелената революция“ не е решила всичките проблеми на производството и разпределението на продоволствията. Въпреки това за човечеството е много по-добре да се бори с обстоятелствата, породени от изобилието, „отколкото да се върне към старата заплаха от глад“.

През 1979 г. Борлауг напуска поста директор на Международната програма за изследване и производство на пшеница към Международния център за подобряване на царевицата и пшеницата в Мексико, но запазва връзките си с тях, като остава заместник-директор на фонда „Рокфелер“, какъвто е от 1964 г. Фондът продължава да финансира селскостопанските изследвания заедно с мексиканското министерство на селското стопанство.

От 1984 г. Борлауг е заслужил професор по земеделие в тексаския университет „Ей енд ем“. Освен това е член на Гражданската комисия на САЩ за наука, право и продоволствие, а също така на Комисията за извънредни положения в Америка. Съветник е на Фонда за възобновяване на ресурсите и консултант на Фонда за проучване на населението в Мексико, а също така е автор на редица книги и на повече от седемдесет научни и популярни статии.

През 1977 г. Борлауг е награден с медала Свобода (САЩ), заслугите са му отбелязани от много представителства и научни дружества в целия свят.

Превод от руски: Павел Б. Николов