Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 370
Христо Ботев до Иван Драсов
... Пиша ти, приятелю, че аз останах тука (Букурещ) с намерение да стана учител на българското училище; но силно се излъгах. Достигнах до такова жалостно положение, което не мога ти описа. Живея съвършено бедно, дрипите, които имах, се съдраха и мене ме е срам да изляза деня по улиците. Живея на самия край на Букурещ в една вятърна воденица заедно с моя съотечественик Васил Дякона. За препитанието ни не питай, защото едва на два-три дена намираме хляб да си уталожим глада... Тези дни мисля да държа сказка в читалището „Братски любов", но как ще да се явя, не зная! При всичкото това критично положение, аз пак си не губя дързостта и не изменям [на] честното слово... Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критично положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три дни, а той пее и се весели. Вечер, дордето легнем, той пее; сутринта, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяние, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички тъги и страдания. Приятно е на човек да живее с подобни личности!... [1]
.Из „Биографията на Хр. Ботев“
Захари Стоянов, стр. 139, 1888 г.
БЕЛЕЖКИ
1. Писмо на Хр. Ботев до Ив. Драсов. Не притежаваме оригинала. Изобщо в Народната библиотека нямаме нищо от кореспонденцията на Ботев. Архивът на великия поет се намира в частни ръце и докато той не се откупи и не се получи достъп за всички научни сили в страната, няма да имаме пълно осветление върху истинските отношения между Ботев и Левски и въобще върху действителната политическа дейност на Ботев.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.