НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1971 г. / ЛИТЕРАТУРА / ПАБЛО НЕРУДА

Пабло Неруда (Pablo Neruda)

12 юли 1904 г. – 23 септември 1973 г.

Нобелова награда за литература

(За поезията му, която с въздействието на първична сила е оживила съдбите и мечтите на един континент.)

Чилийският поет и дипломат Пабло Неруда (истинско име - Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто) е роден в малкото градче Парал в централната част на Чили. Баща му, Хосе дел Кармен Рейес, е железопътен служител, а майка му, Роза де Басоалто, е учителка, която умира от туберкулоза, когато Пабло е още дете. Скоро след това баща му се жени за Тринидад Кандида и цялото семейство се мести в град Темуко, на юг, страна на гори, чиято красота оставя неизгладими следи в паметта на момчето.

Като учи в градския лицей, Неруда чете много и на десет години вече започва да пише стихотворения. След две години се среща с чилийската поетеса Габриела Мистрал, която му помага много за навлизането в литературното поприще. През 1920 г., след като завършва средно образование, Неруда помества в периодичното списание „Selva Austral“ стихотворения под псевдонима Пабло Неруда, за да избегне конфликта със своето семейство, което не одобрява литературните му занимания. По-късно този псевдоним става негово официално име.

През следващата година Неруда постъпва в педагогическия институт в Сантяго с направление френски език, но литературния живот на столицата го откъсва от заниманията му. Първият успех идва, когато Неруда получава за стихотворението си „Празнична песен („La Canción de la fiesta“) първа награда на конкурса, организиран от Федерацията на чилийските студенти. Като продава авторското право върху стихотворението, Неруда успява да финансира самостоятелно издаването на първия си сборник със стихотворения „Здрач“ („Crepusculario“, 1923 г.). Традиционни по форма и език, стихотворенията от този сборник получават благоприятни отзиви от страна на критиката и помагат на Неруда да намери през следващата година издател за втория си сборник със стихотворения „Двадесет поеми за любовта и една отчаяна песен“ („Veinte poemas de amor у una cancion desesperada“). Макар че много критици са шокирани от откровено еротичния характер на стихосбирката, тя донася известност на двадесетгодишния поет, който изоставя обучението в института и се посвещава изцяло на поезията. В „Опит на свършения човек“ („Tentativa del hombre in finito“, 1926 г.) Неруда се отказва от традиционните размери и рими, изразявайки своя вътрешен смут със средства и образи, близки до сюрреализма.

През 1927 г., в съответствие с латиноамериканската традиция да се изпращат известни поети на дипломатическа работа, чилийското правителство назначава Неруда за консул и по време на следващите пет години той е представител на страната си в Бирма, на Цейлон, в Индия, Япония и други страни на Азия. По това време Неруда се жени за Марика Антониета Хагенаар Вогелзанг, холандка от остров Бали, и пише първия том на „Земен живот“ („Residencia en la tierra“, 1933 г.). Песимизмът и меланхолията на стихотворенията в този сборник са предизвикани от чувството за самота, която поетът изпитва далече от бреговете на Латинска Америка. Разчитайки на успеха на своите стихове, Неруда се опитва да ги публикува в Испания, но в края на краищата се съгласява книгата да бъде издадена в малък тираж в Чили (1933 г.).

През същата година Неруда е преместен в Буенос Айрес и там се запознава с дошлия в Аржентина испански поет Федерико Гарсия Лорка. През 1934 г. е назначен за консул отначало в Барселона, а след това в Мадрид, където заедно с Гарсия Лорка и няколко други испански поети издава литературното списание „Зелен кон през поезията“ („ El Caballo verde pasa la poesía“), в което помества и свои есета. В Мадрид Неруда издава втория том на „Земен живот“ (1935 г.), в който мрачното настроение и асоциалността, характерни за първия том, са заменени с по-епичен маниер на изображение. През 1936 г., като разтрогва брака с първата си жена, Неруда се жени за Делия дел Карил.

С началото на гражданската война в Испания стихотворенията на Неруда придобиват все по-голяма политическа насоченост. Книгата му „Испания в сърцето“ („España en el corazón“) е дан на уважение към гражданите, които подкрепят републиката и които я четат направо в окопите. Когато Неруда обявява, без да има официални правомощия, че Чили подкрепя републиканците, е отзован от Испания (1937 г.), но след една година е изпратен с краткосрочна мисия в Париж, където помага на републиканските бежанци да емигрират в Чили.

От 1939 г. Неруда заема длъжността секретар на чилийското посолство в Мексико, а след това длъжността консул (1941-1944 г.). По това време той се увлича от марксизма, което намира отражение в поезията му, по-специално в две стихотворения, възпяваща героизма на защитниците на Сталинград. Тогава Неруда става и член на комунистическата партия.

Като се връща в Чили през 1944 г., Неруда се заема с активна политическа дейност, избран е в сената, където представлява провинциите Антофагаста и Тарапака, но след две години, когато осъжда публично дейността на правителството и нарича чилийския президент Габриел Гонсалес Видела марионетка на САЩ, е обвинен в държавна измяна и след кратък живот в нелегалност бяга в Мексико.

В изгнание Неруда пише „Всеобща песен“ („Canto general“, 1950 г.), монументално съчинение, състоящо се от триста и четиридесет стихогворения, с илюстрации от мексиканските художници Диего Ривера и Давид Алфаро Сикейрос. В това произведение, което се смята за шедьовър на Неруда, се въплъщават от марксистки позиции в поетични образи миналото и настоящето на Латинска Америка, нейните хора и природа. В Чили книгата е забранена и се разпространява нелегално от чилийските комунисти.

Смекчаването на законите, насочени срещу представителите на левите партии, позволява на Неруда да се върне в родината, където се развежда с втората си жена и се жени за Матилде Урутия, която го вдъхновява да създаде много произведения като „Елементарни оди“ („Odas elementales“, 1954 г.), „Трета книга с оди“ („Tercer libro de las odas“, 1957 г.) и „Екстравагарио“ („Extravagario“, 1958 г.). Като се установява в Исла Негра на тихоокеанското крайбрежие, Неруда продължава да пътешества, посещава Куба през 1960 г. и САЩ през 1966 г. През 1970 г. Комунистическата партия на Чили издига кандидатурата му за президент на страната, но когато после партията подкрепя кандидата на социалистите Салвадор Алиенде, Неруда оттегля кандидатурата си. След победата на изборите Алиенде го назначава за посланик във Франция.

Неруда, който умира от левкемия в Сантяго през 1973 г., е също така лауреат на Международната награда за мир (1950 г.) и на международната Ленинска награда за мир (1953 г.), удостоен е с почетна степен от Оксфордския университет, носител е и на редица други награди.

През творческите си години Неруда публикува повече от четиридесет поетични сборника, освен това превежда, пише стихотворни драми; всичките му книги са постоянно търсене, експериментиране в областта на езика и композицията. „Човек остана с впечатлението, че Неруда не е един поет, а цял поетичен цех – пише английският критик и преводач Аластер Рийд. - Той не толкова търси нов стил, колкото се отказва от стария. Неруда е многогласен поет“. В монографията си „Поезията на Пабло Неруда“ („The Poetry of Pablo Neruda“) Рене де Коста пише: „Многобройните му произведения заемат централно място в развитието на испаноезичната поезия през ХХ в.“. Чилийският критик Фернандо Алегриа отбелязва през 1962 г.: „Всеки, който се отнася с недоверие към поета заради политическите му възгледи, греши, защото, проявявайки интерес само към фойерверките на случайните пропагандни забежки, никога няма да разбере истинското значение на изкуството на Неруда, който се стреми да изрази душата на латиноамериканските народи в стил, достигащ поетичните върхове на испанския барок“.

Но съвсем не на всички критици допадат марксистките възгледи на Неруда. Например Андерсон Имберт пише в „Латиноамериканската литература“ („Spanish American Literature“), че „приемането на комунистическия реализъм от поета е за сметка на високомерието, демагогията и неискреността“. Същевременно Рийд отбелязва хуманизма на Неруда: „Ако лирически поет с мащабите на Неруда, с човеколюбието на Неруда ни се струва, в контекста на нашия живот, наивен и неприемлив, толкова по-зле за нашия живот“.

Превод от руски: Павел Б. Николов