АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
“Новая газета“ проведе разговор с известния наш съвременник, вирусолога ваксинолог Константин Чумаков, директор на центъра „Глобална вирусологична мрежа“ и адюнкт-професор в университета „Джордж Вашингтон“, САЩ...
По-долу следват мислите, които ме вълнуваха след разговора с Константин. И неговата препоръка: ваксинирайте се, ваксинирайте се, ваксинирайте се срещу коронавируса. Включително и със „Спутник“. Рискът от ваксинирането и рискът от заболяването са несъвместими.
Световната епидемия ускори развитието на ваксините, както световната война ускори развитието на военната техника. До съвсем неотдавна изборът не беше голям: ваксините бяха живи и инактивирани. Инактивираните са от убит с формалин вирус, живите – от атенюиран вирус, тоест такъв, който е отглеждан хитро в лабораторни условия да момента, когато загубва способността си да предизвиква болестта, но запазва способността си да стимулира имунитета.
Минусът на живите ваксини е на първо място в това, че могат „да подивеят“. Плюс в това, че дават ход на всички разновидности на имунитета, които има у човека. Константин Чумаков подчертава особено, че живите ваксини могат да задействат неспецифичен имунитет, иначе казано – такъв имунитет, който не е свързан със създаването на специфични за дадената болест антитела, а преследва целта да унищожи всеки агресор, нахлуващ в организма.
Организмът, грубо казано, може да съществува в нормален режим, а може да се намира и в режим на защита: веднага стартира изработването интерферон, отварят се каскадите, водещи до производството на антивирусни протеини, а в клетките започва да се разрушава всяка РНК, била тя вирусна, били своя.
Такъв неспецифичен имунитет е сравним с бутона, който бансовият касиер натиска, за да се защити от грабители.
Веднага на прозорците падат решетки, включва се сигнализацията, цялата дейност на банката спира. Банката не може да съществува дълго в такъв режим, но защита от обирджиите ще има – докато дойдат полицаите (специализирани за борба с антителата).
Новите ваксини
В хода на епидемията за съвсем кратко време – по-малко от година – бяха създадени, изпитани и пуснати в производство два съвсем нови вида ваксини: мРНК ваксините и векторните ваксини.
Вместо да доставят в клетките антигени, иначе казано – протеини, спрямо които се изработват антитела, тези два вида ваксини доставят в клетките инструкция за създаване на антигени със силите на самите клетки. Това е изящна хватка от биологичното джудо. Какво могат да правят клетките? Да синтезират протеини. Ами нека тогава да се хващат за работа.
В случая с мРНК ваксините това става с помощта на мРНК, защото мРНК е инструкция за синтезиране на един или друг протеин.
Две от най-известните такива ваксини са Pfizer-BioNTech (разработена с 375 милиона евро от правителството на Германия и 2 милиарда долара от правителството на САЩ) и Moderna (1,53 милиарда долара от Operation Warp Speed).
В случая с векторните ваксини информацията в клетката се доставя с помощта на вектор, иначе казано – на репликативно дефектен вирус, вирус евнух, в който е вмъкнато „допълнително“ късче ДНК, съдържащо инструкция за създаване на антиген, в дадения случай на знаменития S-протеин (нарича се още спайк протеин – бел. П. Н.) на коронавируса. Едновременно с това е премахнат генът, отговарящ за размножаването на вируса.
Векторни ваксини са китайската CanSino, руската „Спутник“, Оксфордската ваксина и Johnson&Johnson (която съвсем наскоро получи разрешение за използване в ЮАР). Всичките тези ваксини използват за вирус евнух аденовирус – такъв, който предизвиква обикновена простуда. Merck (неуспешно) се опита да използва вируса на дребната шарка, още една компания използва вируса на везикуларния стоматит.
Плюсовете на мРНК ваксините са колосални.
Първо: те задействат почти всички равнища на имунитета, от антителата до Т-убийците (имаше опасения, че ще задействат само антителата).
Второ: за производството на мРНК ваксини не трябва да се отглеждат вируси, нито живи (и затова опасни), нито дефектни (и затова доста сложно размножаващи се); мРНК ваксините могат да бъдат произведени бързо в огромни количества. Само Pfizer обещава да произведе през 2021 г. невъобразимите 2 милиарда дози.
Трето: ако вирусът мутира и предишните антитела не могат да му въздействат, мРНК ваксината може да бъде пригодена за новия щам толкова лесно, колкото е ъбгрейдването на компютър с нова карта памет. За това не са необходими нови дълги три изпитателни фази. За това просто трябва да се пренапишат в лабораторни условия няколко букви в инструкцията за създаване на антигени, а ефективността да се провери бързо върху животни, което ще покаже дали ваксината действа, или не.
И накрая, четвърто: за разлика от векторните (аденовирусните) ваксини, мРНК ваксините могат да бъдат инжектирани неограничен брой пъти.
Уви, с векторните ваксини този фокус не се получава. Човекът, ваксиниран с аденовирусна ваксина, получава имунитет не само срещу спайк протеина, но и срещу самия аденовирус. Ако се направи ново инжектиране със същата ваксина, „местните ченгета“ просто няма да пуснат аденовируса в клетката.
От това произтича втората неприятна особеност на векторните ваксини: ако вече сте боледували от въпросния вид аденовирус, може и да не създадете силен имунитет. Създателите на „Спутник“ се опитаха да заобиколят проблема, използвайки два различни и редки аденовируса.
Създателите на Оксфордската ваксина използват аденовирус на шимпанзе.
Плюсът на векторните ваксини в сравнение с мРНК ваксините е на първо място в това, че засега са много по-евтини. Минусът: производството им е много по-сложно, особено като се има предвид, че трябва да се култивира не какъв да е вирус, а вирус евнух. „Спутник“, ако се вярва на слуховете, има особено големи проблеми с размножаването на втория си компонент. Проблеми с производството има и „Астра Зенека“, която произвежда Оксфордската ваксина.
Векторните и мРНК ваксините са безспорни победители в надпреварата и е обидно да научаваме, че мРНК технологията е известна от няколко десетки години, но не е разработвана въз основа на „дано ни се размине“.
Защото тази технология може да се използва на първо място даже не за лечение на коронавируса, а – да речем - за лечение на рака. Какво е всъщност мРНК? Начин за доставяне в клетката на инструкция за синтез на един или друг протеин. А сега си представете, че доставите в клетката информация за синтеза на протеин, който активира процес, умъртвяващ клетката. А тази клетка е ракова.
Протеиновите ваксини
Има обаче и безспорни лузъри и на първо място сред тези лузъри са протеиновите ваксини.
Тук трябва да направим едно отстъпление и да припомним, че в Европейския съюз – в сравнение с Израел, Велиокбритания и САЩ - ваксинирането на населението се провали позорно. Темповете на ваксиниране във всичките страни от ЕС е крайно незавидно, защото страните от ЕС делегираха купуването и разпределянето на ваксините на Европейската комисия, я Европейската комисия, както обикновено става с надправителствената бюрокрация, греши навсякъде, където може да сгреши.
Една от най-големите грешки на Европейската комисия и на кипърската психоложка Стела Кириакидис, която на 1 декември 2019 година зае овакантената по това време бюрократична длъжност комисар по здравеопазването, бяха купените ("на зелено" - бел. на П. Н.) 300 милиона дози ваксини от GlaxoSmithKlein/Sanofi.
Ваксината Sanofi получи от ЕС умопомрачителните 2,1 милиарда долара, но неотдавна беше обявено за неуспехи в изпитанията.
Какво представлява ваксината Sanofi? Това е протеинова ваксина.
Както вече казахме, при векторните или мРНК ваксините в организма се въвеждат инструкции за създаване на протеин. При протеиновите ваксини в организма се въвежда самият протеин - не цял вирус, жив или инактивиран, а само протеин, към който организмът изработва антитела. В дадения случай се въвежда, разбира се, знаменитият S-протеин на коронавируса.
Първите подобни ваксини са се появили в края на миналия век и такива са ваксините срещу грипа. Те се създават в лабораторни условия. Вгражда се в някой вирус (обикновено това е бакуловирус) ген, заразява се с този вирус клетъчна култура, а след това се пречиства протеинът.
„Преди двадесет години всички се радваха на такъв чист протеин – казва Константин Чумаков, - но на мене, честно казано, ми се струва, че не живеем в миналия век. На мене повече ми харесват живите ваксини, или полуживите, или мРНК ваксините. Инжектирате ваксината, организмът сам синтезира протеина и това е съпроводено с цял оркестър от защитни реакции. А когато въвеждате чист протеин, ефектът по принцип е малък“.
Грубо казано: ако въведете в организма мРНК или вектор, организмът свири обща тревога. За отбрана се задействат всички видове войски: антитела, Т-убийци.
Организмът се отбранява с танкове, със самолети и със силите на противовъздушната отбрана. А протеиновата ваксина е ваксина, която от всичките отбранителни сили активира само силите за борба с тероризма.
Протеиновите ваксини са много слаби дразнители и за да може организмът изобщо да разбере, че в него е попаднало нещо лошо, към такива ваксини трябва да се добави допълнителен адювант, който не предизвиква имунитет, но предизвиква възпаление. Класически адювант са алуминиевите соли.
Ще се съгласим, че ваксина, която организмът даже няма да забележи, ако не го разчешете допълнително, не внушава доверие. Освен това, както напомня Константин Чумаков, повечето ваксинолози смятат, че адювантът повишава риска от автоимунни реакции. През 1976 година по време на грипната пандемия са правени ваксини с адювант и в резултат от това са констатирани много случаи на синдрома Гилен-Баре (автоимунно възпалително заболяване на периферната нервна система – бел. П. Н.).
Ако сумираме: по-меките протеинови ваксини се оказват по-сложни в проектирането си от мРНК ваксините и аденовирусните ваксини. Те по дефиниция би трябвало да дават по-лош имунитет. Ако имаме избор, по-добре е да не се ваксинираме с тях. Имунитетът ще е слаб, а вероятностите за усложнения могат да нараснат.
Пептидните ваксини
Не случайно говоря толкова подробно за протеиновите ваксини, защото протеинови ваксини срещу коиронавируса все още няма, а ето че ваксината на новосибирския „Вектор“ (руски център по вирусология и биотехнологии – бел. П. Н.) вече я има. Това даже не е протеинова ваксина, това е пептидна ваксина. И пептидната ваксина – простете ме за твърде наглото обобщение за един дилетант – е още по-съмнително съоръжение от протеиновата ваксина.
Ако Sanofi и Novavax се опитват да създадат цял протеин, пептидната ваксина е изградена така: тя използва протеинови частици (на научен език – „епитопи“). „Това е стара идея – казва Чумаков, - да се имунизира не с цял протеин, а само с тази част от него, която е важна“.
Но към практическото въплъщаване на тази идея Константин Чумаков се отнася скептично. „Това беше последен вик на модата през 80-те години на миналия век, но сериозните ваксинолози вече са престанали да мислят за този метод – казва той, - макар че може да има ограничено приложение при специални случаи. А засега единственото преимущество на подобни ваксини би било само това, че ще са по-скоро безопасни, но пък от друга страна няма да са много ефективни“.
На Запад има още няколко малки компании, които заявиха, че работят над пептидна ваксина срещу коронавируса. Това са Valo Teurapeutics, Generex, Vaxil Bio и прочее. Но нито една от тях не е близо до финалистите в надпреварата и не е сред призьорите на Operation Warp Speed.
Тъй като към официални данни за изпитанията на ваксините в Русия няма доверие (ние, за съжаление, просто сме си заслужили това), хората, участващи там в изпитанията на ваксини, сами си правеха тестове за антитела и споделяха данни в Telegram. От групите в Telegram беше ясно, че „Спутник“ е ефективен (след това го потвърди и статия в „Lancet“), но антитела срещу коронавируса след ваксината на „Вектор“ не бяха намерени.
На това от „Вектор“ отговориха, че техните „епитопи“ не предизвикват образуване на антитела, а дават Т-клетъчен отговор, който е по-сложен за измерване от антителата. „Но не е известно достатъчен ли е само Т-клетъчният имунитет за защита от коронавируса“ – казва Константин Чумаков. Накратко казано, „Вектор“ е създал такава особена ваксина, че е сложно да бъде проверен имунният ѝ отговор, но „Вектор“ ни уверява, че го има.
А че от ваксината на „Вектор“ няма странични ефекти, е самата истина. От физиологичния разтвор също няма странични ефекти.
Инактивираните ваксини
Тук читателят ще попита – а къде отидоха инактивираните ваксини? Ваксините по стара рецепта, традиционни като бабиното сладко? Най-надеждния, прост и могъщ инструмент, който имаме срещу вирусите в арсенала на човечеството от без малко един век? На Запад сред финалистите на Operation Warp Speed просто ги няма. Но инактивирана ваксина направи Китай (Sinovac) и инактивирана ваксина всеки момент ще предложи институтът „Михаил Чумаков“ (руски институт, занимаващ се с проблемите на вирусните инфекции – бел. П. Н.).
Защо на Запад забравиха за инактивираните ваксини? (Защо засега няма живи ваксини е разбираемо. Атенюирането на вируса в лабораторни условия е дълъг процес и голямо изкуство).
Отговорите, ако се съди по всичко, са три.
Първият – за който Константин Чумаков говори, като даже малко се стеснява – се състои в това, че на учените им е интересно да правят нещо ново, а да плетат ръкавици, както ги е плела баба им, не им е интересно. Пък и големи субсидии за това никой няма да получи.
Вторият е, че за да се изготви голямо количество инактивирана ваксина, са необходими преди всичко много живи вируси (които след това трябва да бъдат убити). Вирусът е патогенен, да се работи с него е опасно. Не всяка биологична фирма, която приготвя без проблеми мРНК в епруветка, ще се свърже с жив патогенен вирус, за който са необходими лаборатории с висока степен на защита. (Затова, между другото, в Русия инактивирана ваксина предлага институтът „М. Чумаков“, който е врял и кипял в размножаването на патогенни вируси и който има съответните мощности.)
И накрая третото обстоятелство е в това, че старите добри бабини ръкавици (инактивираната ваксина) в дадения случай не могат да се оплетат добре. Защо? Цялата работа е в свойствата на S-протеина, с помощта на който коронавирусът прониква в клетката.
Ще напомня, че този протеин е ключ за отваряне. Той има две форми (конформации, както казват вирусолозите). Преди да влезе в клетката и след като влезе.
Виждали ли сте някога „луда краставица“, която, узрявайки, изстрелва семена? Долу-горе същото става и с S-протеина: когато се прикрепя към рецептора, чрез който навлиза в клетката (този рецептор служи всъщност за регулиране на кръвното налягане), той се оформя по съвсем друг начин.
Пептидната верига остава една и съща, но нейната форма е различна и към нея се изработват различни антитела. „Ако антителата са изработени към конформацията, която S-протеинът има преди проникването в клетката (pre-fusion) – всичко е наред, казва Константин Чумаков. - Но ако е пост фюжън – подобни антитела не само няма да помогнат срещу инфекцията, но – още по-зле - ще съдействат на протеина да навлезе в клетката“. (Тогава настъпва така нареченото антителозависимо усилване на инфекцията, най-страшният кошмар за вирусолозите).
И така, когато вирусът се приготвя с помощта на формалинова обработка, S-протеинът може да се преоформи. Подобна именно печална история се случва през 60-те години на миналия век с инактивираната ваксина срещу RSV – респираторно-синцитиалния вирус.
„Протеините на RSV и на грипния вирус си приличат много. Те са необходими на вируса да проникне в клетката. Като се докоснат до нея, те бързо се преоформят, разтварят клетъчната мембрана и позволяват на вируса да навлезе вътре. Ако протеинът се преоформи по време на приготвянето на ваксината, тази ваксина няма да работи. Ето защо, за да не се преоформя S-протеина, в мРНК ваксините са поставени специално два пролина (пролинът е една от аминокиселините, от които е съставен всеки протеин – бел. Ю. Л.). А в живия вирус това не може да се направи. Тези два пролина са шарнир, който не позволява на S-протеина да се преоформи, без което той не може да проникне в клетката – казва Константин Чумаков. - Но ако инактивираната ваксина се изработи правилно, има всички шансове да успее“.
Обобщение: няма зло без добро и в резултата от епидемията биологичните решения, чието внедряване човечеството е отлагало десетки години, за една година се превърнаха в мейнстрийм.
Да се надяваме, че САЩ и Европейският съюз ще започнат със същата скорост да одобряват и лекарства срещу рака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.