ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА / ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА

ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ

Да оставим за малко град Едеса и да се върнем към „Деянията на Тома“.

Вече отбелязахме, че общината, сред която се появили „Деянията на Тома“, се различавала кардинално от протоортодоксите по своите ритуали. Но още повече се различавала по своята теология.

Въпреки че ръкописите на „Деянията“, коиот знаем, са подлагани безброй пъти на цензура, въпреки че са ги горели, поправяли и отново горели, тази разлика буквално ни се набива в очите.

В „Деянията на Тома“ Исус не е умирал. Той не е дошъл на земята, за да изкупи със смъртта си първородния грях. Дошъл е да даде на хората знание.

Това е знанието как човекът може да познае Бога и да стане Бог.

Това е знанието „за света, който е свише, за Бога и ангелите, за стражите и светците, които се хранят с храната на безсмъртните и пият истинско вино, за одеждите, които са вечни и не се състаряват, за вещите, които око не е виждало и за които ухо не е чувало, и които не са влезли в сърцата на грешниците, вещите, които Бог е приготвил за тези, които го обичат“ [1].

Исус от „Деянията на Тома“ е „скрита тайна, която бива разкрита, този, който прави явни много тайни“ [2]. Той е този, „който е незрим за очите на нашето дело, но е зрим за духовните очи“ [3].

Светът за Юда Тома е затвор, в който бодърстват само тези, които вярват в Исус. Истинският живот започва след смъртта на небесата, но светецът, който не яде месо, не пие вино и се въздържа от секс, може още приживе да направи своето тяло духовно вместилище и храм за Христос.

Освен това Юда Тома твърди, че членовете на сектата се възнасят на небесата и стават ангели. Те хвърлят своите смъртни одежди и обличат одеждите на славата, иначе казано – придобиват ангелски тела. Това учение за „одеждите, които са вечни и не се състаряват“, с други думи – за ефирните тела на ангели, които чакат праведниците на небето, е централна част от доктрината на Тома.

„Деянията на Тома“ съдържат в себе си поразителния „Химн на бисера“ – вмъкнат текст с изумителна красота. Има голяма вероятност този текст да е бил написан от вече не един път споменавания тук от нас Бардесан – аристократ, великолепен стрелец с лък, другар в детските игри на цар Абгар VIII, негов фаворит и маг.

„Химнът на бисера“ е възвишен гностичен текст за душата, която има небесен двойник, брат на Христос, и която забравя себе си, щом слезе от небесата в плътската нищета.

"Когато бях дете в двореца на моя Баща, се казва в „Химна на бисера“, и се възпитавах в разкош и богатство, от Изток, от моята родина моите родители ме изпратиха. Те съблякоха от мене дрехите, обшити със скъпоценни камъни и украсени със злато, дрехи, които сътвориха за мене, защото ме обичаха, и сключиха с мене Завет да не забравя своята родина, и ме изпратиха в Египет за бисера, който се намира в морето, обитавано от ужасен дракон. И те казаха: когато вземеш бисера и се върнеш, отново ще облечеш своите скъпоценни дрехи, и туника върху тях, и заедно с твоя брат, втората наша власт, ще станеш наследник на нашето царство [4].

Но когато отиодх в Египет, продължава авторът на химна, облякох дрехите на египтяните, за да не приличам на чужденец, и опитах от тяхната храна, и загубих паметта си, и забравих, че съм царски син, и станах роб на техния цар [5].

И забравих за бисера, за който моите родители ме изпратиха, и ядях тяхната храна, и пребивавах в дълбок сън. И тогава моите родители ми написаха:

„От твоя баща, Царя на Царете, и от твоята майка, Царицата на Изтока, и от брата твой, втората наша власт, на тебе, сине наш – мир. Вдигни се и се събуди от съня, и чуй думите от писмото, и си спомни, че си царски син, а се намираш под робски ярем. Спомни си бисера, за който си изпратен в Египет. Спомни си разкошните твои одежди и блещукащата туника, която ще облечеш и която ще те разкраси, когато името ти бъде написано в книгата на Живота, и с твоя брат, нашия втори цар, ще бъдеш в Нашето Царство“ [6].

И синът на Царя на Царете прочел писмото: и си спомнил свободата и бисера, за който бил изпратен в Египет, за да го отнеме от дракона, и взел бисера, и се върнал у дама, и свалил от себе си мръсните дрехи, и облякъл чудните одежди, които родителите му ушили за него.

„Но аз не помня техните форми. Защото бях още дете, когато напуснах двореца на моя Баща, и изведнъж, когато ги видях, като в огледало видях себе си. И ги видях изцяло, напълно, и видях в тях себе си в цялата своя пълнота, защото бяхме разделени, но едновременно с това бяхме заедно“ [7].

А накрая е кулминацията на цялата песен. Героят намира бисера, изкачва с в двореца на своя баща и облича многоцветните одежди.

„Облякох ги и се възнесох при вратата на мира и прославата, склоних глава и прославих Славата на моя Баща, който ме изпрати на света, защото изпълних неговата воля, и каквото ми обеща, направи го“ [8].

В този химн, който Юда Тома пее, самият той – а не само Исус – е Христос. Той е синът на Царя на Царете и на Царицата на Изтока, изпратен в материалния свят, за да вземе бисера на спасението. Героят от химна на Тома не вярва, че спасението е във физическото възкресение на плътта. Напротив, спасението е в това, че душата, освобождавайки се от плътта, се съединява с Бога и облича „многоцветните одежди“ – плътта на ангел.

Същото превъплъщение се случва в „2 Енох“, където от Енох, който е видял Бога, събличат земните дрехи и му обличат ризата на Славата Господня.

Същото превъплъщение се случва във „Възнесението на Исая“, където възнесеният на небето пророк вижда праведниците, избавени от одеждите на плътта: "И ги видях в най-висши одежди, и те бяха като ангели, намиращи се във велика слава“ [9].

Това превъплъщение се среща постоянно в „Одите на Соломон“: „И Господ ме обнови със Своите одежди, и ме овладя със своята Светлина“ (11, 11-12). „Облечи се в благото Господне и влез в Неговия Рай, и си свий венец от Неговото дърво“ (20, 7). „Тези, които са облекли Мене... ще бъдат нетленни в новия свят“ (33, 12).

Именно в такива ефирни блещукащи одежди са изправени до престола на Бога в кумранските текстове „боговете, подобни на пламтящи въглени“ (Q403 I, ii, 6), те са властите, застанали до трона на „светия Цар на царството на светостта“ (4Q405 23 ii).

И именно метафората „тялото е облекло, което сваляме, за да станем ангели“ ни позволява да изтълкуваме правилно едно от загадъчните на пръв поглед изречения в „Евангелието от Тома“.

„Учениците му го запитаха: „Кога ще ни се явиш и кога ще те видим?" Исус каза: „Когато без свян се съблечете, вземете си дрехите и си ги сложите под краката като малки деца и ги стъпчете, тогава ще видите Сина на Живия и не ще се побоите“. (Тома, 37).

В този текст Исус изобщо не кара учениците си да станат нудисти. Одеждата, която трябва да свалят, е плътта.

Именно заради неверието в спасението на плътта, като основна ерес, е упрекнат Бардесан, лъжеца и крадеца на заблудени овце, подобен на прелюбодейка, грешаща в тайни покои, от ненавиждащия го и полемизиращ с него през IV в. ортодокс Ефрем Сирин: този син на Сатаната не вярва във физическото възкресение!

И какво? - ще кажете вие. Какво от това, че в края на II в. еретикът Бардесан не вярвал във възкресението на плътта така, както не вярвали авторите на „2 Енох“ и на „Възнесението на Исая“?

Как можем да твърдим, че в плътското възкреесние не е вярвал и Юда Тома? Че е препоръчвал „да се свалят одеждите“, да се сложат под краката и да се стъпчат?

Това, разбира се, не можем да твърдим. Но затова пък можем със сигурност да посочим, че комплексът от гностични идеи, обхващащ възможността да се види Бога, преобразяването на вярващите и избавянето от плътта, свързван с името на Юда Тома, е започнал да се развива сред вярващите в Исус много рано.

Нашето основно доказателство тук не е нещо друго, а именно „Евангелието от Йоан“.

И по-точно неговата знаменита христоматийна сцена, в която апостолът на име Тома отказва да вярва в телесното възкресение на Исус до момента, в който не се убеждава по пътя на опита. Няма да повярвам – казва Тома, - докато „не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му“ (Йоан, 20:25). Както е известно, в „Евангелието от Йоан“ Тома се оказва посрамен. Той слага пръста си в раните и ръката си в ребрата и става „не невярващ, а вярващ“ (Йоан, 20:27).

Не е трудно да видим, че апостол Тома, който не вярва във физическото възкресение на Исус, не е станал герой на тази сцена случайно. Авторът на „Евангелието от Йоан“ спори в този случай именно с теологията „на многоцветните одежди“. Той твърди, че възкресението на Исус е било физическо. Исус не е призрак, не е безплътен дух, не е носител на висши еони. Той няма да сложи плътските одежди в краката си. Той е възкръснал наистина, физически. Глупавият Тома, който отрича това възкресение, не е прав.

Това обаче означава, че теологията, с която спори авторът на „Евангелието от Йоан“, написано в края на I в., вече е съществувала.

Но, разбира се, най-главното, най-неотменимото и най-набиващото се в очите доказателство за ранния характер на гностичните идеи е свързано – както вече споменахме – със самото име на Юда Тома. Апостолът с име Юда наричал себе си духовен близнак на Исус.

Иначе казано, от негова гледна точка, Христос е бил надсветовен дух, облякъл като дреха тялото на човека Исус, а след това облякъл и тялото на човека Юда, от което Юда станал Тома.

Именно затова Тома и продължителите на неговата традиция не се интересували изобщо от формата на каноничните Евангелия, съдържаща историята за земния живот на човека Исус. От самото начало те се интересували от думите на духа Христос – извън зависимостта от това кой Христос ги е изказвал. Форма на „Евангелието от Близнака“ и прозвището Близнак са видими доказателства за извънредно ранната гностична съставка на вярата в Исус.

БЕЛЕЖКИ

1. The Acts of Thomas. 3, 36, 11.

2. The Acts of Thomas. 5, 47, 3.

3. The Acts of Thomas. 5, 53, 6.

4. The Acts of Thomas. 9, 108, 14–15.

5. The Acts of Thomas. 9, 109, 33.

6. The Acts of Thomas. 9, 110, 41–48.

7. The Acts of Thomas. 9, 112, 75–78.

8. The Acts of Thomas. 9, 113, 98-100.

9. The Ascention of Isaiah, 9, 7 // James H. Charlesworth. The Old Testament Pseudepigrapha. Vol. 2.

(Следва)