НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1971 г. / ИКОНОМИКА / САЙМЪН КУЗНЕЦ

Саймън Кузнец (Simon Kuznets)

30 април 1901 г. – 10 юли 1985 г.

Нобелова награда за икономика

(За емпирично обоснованото тълкуване на икономическия растеж, довело до ново, по-задълбочено разбиране както на икономическата и социалната структура, така и на процеса на развитие.)

Американският учен Саймън Смит Кузнец (истинско име: Симьон Абрамович Кузнец) е роден в украинския град Харков. Той е вторият от тримата синове на Абрам и Полина (Фридман) Кузнец. Момчето е на шест години, когато баща му, търговец на кожи, заминава за Съединените щати, възнамерявайки да извика и своето семейство, след като се установи там. Но Първата световна война, която започва през 1914 г., и последвалата след нея руска революция разрушават тези планове. Между другото Кузнец посещава местната гимназия, където започва да учи икономика.

Едва през 1922 г. Кузнец и по-малкият му брат Соломон успяват да отидат при баща си в Ню Йорк. През цялото лято братята учат самостоятелно английски език и през есента на същата година Кузнец постъпва в Колумбийския университет. На следващата година той получава степента бакалавър, а през 1924 г. степента магистър по икономика. Своите занимания в Колумбийския университет той продължава под ръководството на икономиста Уесли Мичъл и тяхното сътрудничество не престава още дълго време, след като Кузнец завършва университета. Скептичното отношение на Мичъл към дедуктивната теория като основа на икономическата наука и неговата вяра в успешното развитие на икономиката като емпирична наука помагат на Кузнец да изгради своите убеждения. През 1926 г. той получава докторска степен, като защитава дисертация на тема „Циклични колебания: търговия на едро и дребно. Съединени щати, 1919-1925 г.“ ("Cyclical Fluctuations: Retail and Wholesale Trade, United States, 1919-1925"). В тази разработка, подготвена под ръководството на Мичъл, се отразяват техните общи стремежи да разберат икономическото поведение чрез натрупване на статистична информация и да открият по емпиричен път закономерностите на икономическото развитие.

След като завършва дисертацията си, Кузнец работи в продължение на година и половина като научен сътрудник към Съвета за изследване в областта на социалните науки (СИСН). Тази негова работа завършва с публикуване през 1930 г. на книгата „Постоянна динамика на производството и цените“ ("Secular Movements in Production and Prices"). През 1927 г. Мичъл убеждава Кузнец да стане сътрудник към Националното бюро за икономически изследвания (НБИИ). Скоро той оглавява там програмата за изследване на националния доход. Работата на Кузнец в НБИИ по изчисляване на националния доход се превръща в неговия най-голям принос за икономическата наука. Той се оказва първият учен, занимаващ се с изучаване на взаимодействията между икономическите колебания и дълговременния икономически растеж.

Работейки в НБИИ, Кузнец разработва методи за определяне на националния доход (обема на производството на стоки и услуги) на Съединените щати, макар че не е първият учен, предприемащ опити да прави подобни изчисления. Още през 1696 г. Грегъри Кинг се опитва да определи равнището на благосъстоянието на Великобритания чрез оценки на националния доход на страната. През 1921-1922 г. НБИИ публикува оценките за националния доход на Съединените Щати през 1909-1918 г., съставени от У. Кинг и Освалд Кнаут. Първият отчет на Кузнец за националния доход на САЩ „Национален доход, 1929-1932 г.“ ("National Income, 1929 – 1932") е публикуван през 1934 г. от Министерството на търговията на Съединените щати. След това следва серия от публикации на НБИИ, сред които „Национален доход и формиране на капитала, 1919-1935 г.“ („National Income and Capital Formation, 1919-1935", 1937 г.), „Стоков поток и формиране на капитала“ ("Commodity Flow and Capital Formation", 1938 г.), двутомникът „Националният доход и неговата структура, 1919-1938 г.“ ("National Income and Its Composition, 1919 – 1938", 1941 г.), а също така популярната разработка „Тационалният доход: кратки изводи“ ("National Income: A Summary of Findings", 1946 г.).

Приносът на Кузнец за разработването на методите за изчисляване на националния доход се основава на единната теоретична концепция за връзката между изчисления обем на националната продукция през дадени години и определеното равнището на благосъстояние, съответстващо на този обем. Той разглежда внимателно връзката между благосъстоянието и дохода при решаването на такива спорни емпирични въпроси като приноса към дохода на видовете дейности, намиращи се извън пределите на пазарите, и изменението на обема на пласиране на различни продукции, които още не са получили стойностна оценка. Кузнец проучва състоянието на обществения сектор и се стреми към последователност при обработката на данните, свързани с движението на междинните стоки. Той внася и яснота в основните общи представи за брутните и нетните продукти на страната, а също така разработва методи за тяхното изчисляване.

При изследването на националния доход Кузнец се стреми към това, което нарича аналитично описание на икономическото развитие с използване на изследователски процес, който за него е „движение от измерване през оценка, по-нататък през класификация и през обяснение към изграждането на теория“. С помощта на безупречна логика, смели съждение и непрекъснато прецизно проверяване той извлича от обширния кръг от данни основата за изграждане на ясна и последователна картина на производството и дохода. Той е пионер в областта на изследването на националния доход на много страни.

Кузнец осигурява също така статистическа основа за кейнсиански подход към макроикономиката. Използвайки „двойно изчисляване“ на националния доход, той го измерва от две позиции. Отначало изчислява такъв показател като съвкупното търсене според Кейнс (сумата от разходите за потребителски стоки и услуги, инвестициите и държавните разходи). След това той изчислява показателя на общия доход от страна на предлагането: сумата на работната заплата, доходите и рентата. Така неговият метод за изчисляване на националния доход изпълва с емпирично съдържание кейнсианското определение на политическите проблеми. Въпреки че Кузнец описва и обсъжда тенденциите на развитие, той не прави прогнози, което според мнозина е мъдро решение.

Кузнец запазва връзката си с НБИИ и когато през 1931 г. става професор по икономика и статистика в Пенсилванския университет и по-късно – заместник-директор на Бюрото за планиране и статистика към Министерството на военната промишленост (1944-1946 г.). През 40-години той продължава ретроспективната оценка на националния доход. В разработката си „Националният продукт от 1869 г.“ ("National Product Since 1869", 1946 г.) Кузнец публикува исторически данни за нарастването на националния доход за период от седемдесет години. През 1949 г. той става председател на Комитета за икономически растеж към СИСН, където оглавява сравнителното изследване на нарастването на националния доход за определен период в различни страни. За осъществяването на това изследване му помага група аспиранти и други изследователи от СИСН, а също така от университета „Джонс Хопкинс“, в който той е професор по политикономия от 1954 до 1960 г., и от Харвардския университет, където през 1960 г. става професор по икономика.

Резултатите от това сравнително изследване са публикувани във вид на серия от десет основополагащи статии под названието „Количествени аспекти на икономическото развитие на нациите“ ("Quantitative Aspects of the Economic Growth of Nations") в списание „Икономическо развитие и и културен обмен“("Economic Development and Cultural Change") от октомври 1956 г. до януари 1967 г. Кузнец публикува също така много данни, които е получил, в разработките си „Съвременен икономически растеж“ ("Modern Economic Growth", 1966 г.) и „Икономически растеж на нациите“ ("Economic Growth of Nations", 1971).

Тези изследвания на широката историческа перспектива на процеса на икономическия растеж определят редица емпирични закономерности, преди всичко за Съединените щати, а след това и за други страни. Установени са например дългите вълни на темповете на икономически растеж за някои страни (така наречените „цикли на Кузнец“) - 20-годишни периоди на редуване на бързо и бавно нарастване на техническия прогрес, на населението и на националния доход. В своята последна разработка „Расеж и структурни промени“ ("Growth and Structural Shifts"), публикувана през 1979 г., Кузнец разглежда развитието на Тайван от 1895 г.. Той посочва, че бързият растеж (10% на година) означава продължителен разрушителен процес, водещ до структурни промени в икономиката и в съпътстващите институционални промени, а също така в условията на труд и живот. Както и в своите предишни разработки, Кузнец подчертава важността на съответните демографски промени; в случая с Тайван ярък пример за такъв вид промяна е бързото намаляване на раждаемостта.

В повечето свои разработки Кузнец разглежда ролята на натрупването и инвестициите, а също така приноса на капитала и технологичните промени в процеса на икономическия растеж. Той засяга тези проблеми в разработката си „Капитал и американска икономика“ ("Capital and American Economy", 1961 г.) и посочва, че за дълъг период стабилността на процеса на натрупване определя дела на капиталовложенията в икономиката. Кузнец изработва също така система за измерване на пределната капиталова интензивност. Посочвайки, че относителният обем на акционерния капитал обикновено нараства в хода на икономическото развитие, но при това делът му като доход намалява с течение на времето, Кузнец отбелязва, че приносът на капитала в нарастването на националното производство е относително неголям. Кузнец първи подчертава решаващата роля на „човешкия капитал“ и посочва, че измененията в технологиите, в преразпределението на работната сила между производствените и по-малко производствените сектори, а също така подобряването на качеството на прилагания труд обясняват многото случаи на повишаване на производителността на труда.

Кузнец проучва най-старателно отношенията между икономическия растеж и разпределението на печалбата. В разработките си „Участие на групи с най-големи доходи в натрупването на печалба“ ("Shares of Upper Income Groups in Income Saving", 1953 г.) и „Съвременен икономически растеж“ ("Modern Economic Growth" 1966) Кузнец посочва, че повишаването на процентния обем на акционерния капитал в общия обем на производството и снижаването на доходите от инвестиционния капитал повишават дела на труда в националния доход. Като събира данни за дохода на десет страни, той доказва, че често разпределението на личния доход има тенденция към изравняване с течение на времето. Освен това той предлага „закона на Кузнец“ за икономиката на развиващите се страни: през първите десет години от развитието неравенството в разпределението на доходите нараства бързо, след това се появят тенденции към изравняване. Тайван е ярък пример за такъв вид тенденция.

През 1971 г. Кузнец получава званието почетен професор на Харвардския университет.

През 1929 г. ученият се жени за Едит Хандлър, която работи като постоянен щатен икономист в Националното бюро за икономически изследвания. Двамата имат син и дъщеря. Всичките им колеги отбелязват необикновената им скромност, цялото семейство страстно обича класическата музика. Кузнец умира в Кеймбридж. Сред многобройните му награди ще отбележим само присъдените му почетни научни степени от Харвардския, Принстънския, Колумбийския, Пенсилванския и Еврейския университет.

Превод от руски: Павел БорлаугНиколов