КАК AMNESTY INTERNATIONAL ЗАЧЕРКНА НАВАЛНИЙ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Координирана кампания на кремълски тролове, имаща за цел да злепостави Навалний на Запад, се увенча с частичен, но звучен успех.

Amnesty International отказа да смята Навалний за затворник на съвестта [1]. Причина - hate speech. Това, разбира се, намали шансовете на Русия за свобода и на Навалний за обикновено физическо оцеляване. И едно от главните лица в тази кампания се оказа някоя си Катя Казбек, скромна, но незаменима ударничка на информационния фронт, беззаветно трудеща се за разобличаването на „националиста и расиста“ Навалний.

Историята е поучителна.

Защото, най-напред, Катя Казбек е поучителен персонаж. Тя пише за феминизма и LGBT, възхищава се от Сталин и Мао, плаче в своите RT [2] колонки, че нищо неподозиращият беларуски пролетариат се използва от антикомунистическите сили за цветни революции, и, като се започне от 1912 година, доста често съобщава, че пише първия си роман – за хомосексуалните отношения, но ако се съди по това как вървят нещата, гениалният текст на младата дебютантка ще бъде дописан в края на близкия половин век. Романът още го няма, но „гениалната Катя“ вече има свой литературен агент.

Девойката е учила в Оксфорд (creative writing [3]) и в Columbia University, живее в Ню Йорк, ако се съди по всичко, в доста шикозно жилище и, според собствения ѝ туитър, е сред основателите на онлайн-арт-списанието Supamodu. А университетите, които е завършила, Катя нарича, цитирам, „безрадостни империалистически организации“.

Катя Казбек

От „ЖЖ“ [4] на Катя следва, че нейното фамилно име е Дубавицкая, а „Казбек“ е псевдоним, възприет, защото в Америка фамилията Дубавицкая не се произнася добре. Тя е дъщеря на мултимилионера Юрий Дубавицкий, основател на мрежата от компютърни магазини „Белый ветер“.

Понякога девойката се изказва не само на сайта на RT, но и например, в някаква си Grayzone, която разобличава американските империалисти, готвещи се да нахлуят във Венесуела, и гнусния Bellingcat, който се финансира от кървавия британски империализъм, „за да отслаби Русия“. Grayzone се бори също така смело с американската олигархия, отговорна за коронавируса, и с дезинформационната кампания на капиталистическия Запад срещу комунистическия Китай.

На фона на всичко това Катя Казбек разказва също там – в Greyzone – за „слабо известния блогър“ Навалний, който изобщо не е популярен в Русия, но затова пък „е получил стипендия от програмата Yale’s World Fellow, чиито стипендианти са пряко свързани с Майдана“, и който плюс това, както се оплаква Катя, не се обвързва с правата на пролетариата и на ЛГБТ.

Разкъсващо душата съчетание на фрази от кремълски опорки и тотално ляво шизо.

Катя се бори беззаветно със западната олигархия за правата на угнетените класи, а също така – в последно време – за правото „дворецът на Путин“ да се нарича апартхотел. Изобщо филмът на Навалний е засегнал не на шега наследничката на милионера, поклонничката на Сталин и Мао – тя направо избухна с цял роман от туитове за зловредната пропаганда на Навалинй, който представял някакъв стър геленджикски апартхотел за резиденция на президента.

Ако със същата продуктивност девойката беше писала своя роман, досега сигурно щеше да бъде автор на трилогия.

Вие, разбира се, ще попитате как борбата за апартхотела се съчетава с грижата за угнетения пролетариат. Много просто. Нечистоплътният Навалний е близък приятел на олигарха Ходорковский, четете „Класовата борба“ от Доменико Лосурдо [5].

Творчеството на Катя – когато не осъжда беларуските антикомунисти и не се бори за двореца срещу слугата на олигарсите Навалний, изглежда примерно така:

„Уважаемо човечество, четох много неща в интернет. Ти, струва ми се, се състоиш от пияни вилхелмтеловци, които никога няма да станат Уилям Бъроуз. Аз, Катя Дубавицкая Казбек, […], равномерен пулс, леко дишане, съм категорично против всички тези, които обичат да атакуват фронтално […]. Уважаемо човечество, ти, разбира се, си рядко лайно en masse и моите очаквания, що се отнасят до тебе, да си призная, са слаби, но не губя надежда“.

Така че никой никой нямаше да знае коя е Катя Казбек, ако не беше нейната беззаветна борба за зачеркването на Навалний.

Изобщо казано, кампанията, замислена от Катя Казбек, протича строго по каноните на днешната cancel culture [6]. По същия начин например някакъв консервиран гражданин открива бдително расизъм където и да е, да речем, в опаковките на Trader’s Joe [7]. Петицията на консервирания гражданин получава на сайта Change.org [8] 1700 гласа, но затова пък „Ню Йорк таймс“ помества новината за нея на първата си страница, CNN ѝ посвещава сюжет и естествено Trader’s Joe бърза да заяви готовност за разоръжаване. Наистина, точно в този случай, Trader’s Joe след това се опомни.

Та така. Това, че Amnesty International взе под внимание усилията именно на Катя Казбек, не е случайност. Катя Казбек – наследничката на милиони, сталинистката, авторката на съчинявания дълго време роман за хомосексуалните чувства – се оказа ярка частица от референтната група на тази организация.

От Amnesty International са, ако помните, същите хора, които развеждаха джихадиста Моазам Бег, трениран в лагерите на Бин Ладен, по цяла Европа, за да разказва ужаси за Гуантанамо в точно съответствие с опорките на забранената в Русия и в целия свят „Ал Кайда“. Когато собствената им сътрудничка Гита Сахгал обели дума, че не е добре да се подкрепят джихадисти, беше изритана от организацията, а един от ръководителите на Amnesty, Клаудио Кордоне, каза, че джихадът, ако е за самозащита, не нарушава правата на човека.

Този полезен идиот даже не знаеше, а и очевидно не искаше да знае, че Бин Ладен провъзгласи взривяването на кулите близнаци именно за защѝтен джихад. И че „защѝтен джихад“ за „Ал Кайда“ е същата опознавателна фраза като „диктатура на пролетариата“ за Ленин. Но „диктатурата на пролетариата“ може би също не нарушава човешките права.

Изобщо Amnesty е една раздута международна псевдобюрокрация, която не се избира от никого, бори се с „кървавата израелска военщина“ и заема същата ниша, която преди столетия в Европа е заемала Римскатаа църква, съчетаваща в себе си абсолютно непрозрачни финанси с претенции за статута на абсолютен морален авторитет. Amnesty International, накратко казано, е партиен комитет и за този партиен комитет мнението на Катя Казбек е наистина важно, защото Катя Казбек и борците срещу израелската военщина са референтна група на партийния комитет Amnesty International. А Навалний не е.

Срещу западния империализъм не се бори, правата на трансджендърите не е защитавал, към BLM отношение няма – какъв, по дявалите, затворник на съвестта може да бъде?

И ще кажем направо: да, това е координирана кампания, имаща за цел да облекчи включително и физическото ликвидиране на Навалний в затвора, а Amnesty International се пльосна щастливо в нея. И тази кампания спечели частична, но важна победа, защото страшният сън на Кремъл е, че Навалний ще получи Нобел. Действията на Amnesty намалиха не просто шансовете за някакъв Нобел, те намалиха шансовете на Навалний за оцеляване. Трябва да го знаем, защото сега на Владимир Владимирович ще му докладват: „Ето, Западът се отрече от този Навалний, можем да правим каквото си поискаме“.

Но за партийния комитет това не е важно. За партийния комитет е важно да пристигне сигналче и: „длъжни сме да реагираме“. Вижте как се обясняват: „Нашият отдел проанализира, ние трябва...“ А партийният комитет не е морален авторитет. И най-отвратителното, най-смешното в партийния комитет е, когато сам твърди, че е морален авторитет.

Amnesty застана в една почетна редица с Лавров, Захарова, Григорий Явлинский... И ето че Кремъл не успя с навичока, но с Amnesty International нещата потръгнаха добре.

Какво да кажем?

Amnesty нека избира Катя Казбек и Моазам Бег, а аз избирам Навалний...

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. На английски: prisoner of conscience. Термин, въведен в употреба в началото на 60-те години на миналия век от британския юрист и правозащитник Питър Бененсън, основател на международната правозащитна организация Amnesty International, и отнасящ се за човек, арестуван или затворен за това, че е изразявал мирно своите политически, религиозни или научни възгледи.

2. RT (Russia Today, Русия днес) – чуждоезичен руски телевизионен канал, който разпространява информация, осветена от гледна точка на кремълската пропаганда.

3. Творческо писане.

4. „Живой журнал“ („Живо списание“) – руска виртуална общност и социална мрежа.

5. Италиански марксистки философ и историк.

6. Култура на зачеркването (на англ. cancel culture или call-out culture) - съвременна форма на остракизъм, при която даден човек или определена група се лишава от подкрепа.

7. Американска верига от хранителни магазини.

8. Американски сайт за петиции.

9. Black Lives Matter (BLM; „Животът на черните е важен“) – американско децентрализирано движение в защита на чернокожите от насилие.