ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА / РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА

РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА

Още едно нещо, което ни прави впечатление в „Деянията на Тома“, е необикновено високия социален статут на неговите прозелити. Апостол Тома изобщо не проповядва на унижени и оскърбени, той се движи в най-висшите кръгове на обществото.

Тома като на шега покръства източни генерали и техните жени, царе и, особено, скучаещи, влиятелни, богати и мечтаещи за поне някаква самореализация царици. Даже царете, които нямат намерение да приемат християнството, като царят на град Андраполис, се отнасят към Тома със значително уважение. Също както в Китай влиятелният цзинши се отнасял с уважение към новодошлия даос.

Но може би Тома представя желаното за действително? Може би „цариците“ и „принцесите“ на Тома са били в действителност готвачки и робини? Може би те ставали царици едва след като Тома ги „запечатвал“? Може би техният „царски“ статут е бил само символ?

Да се вгледаме по-внимателно.

В „Деянията“ за арена на подвизите, извършени от Юда Тома, се посочва далечната Индия. Но както вече казахме, „Деянията на Тома“ са написани в Едеса. Там е написано и „Евангелието от Тома“ и там, в Едеса, се намирала неговата гробница, която била посетена през IV век от благочестивата поклонница Егерия.

Според Егерия царят, когото апостол Тома покръстил в истинската вяра, не бил някой си индийски Гундафор, а Абгар, царят на Едеса!

„Нашият Господ Иисус в писмо, което изпратил на цар Абгар с бързоходеца Анания, обещал, че ще му изпрати св. Тома, след като се възнесе на небето“ - съобщава Егерия [1].

Твърдението, че царят на Едеса е приел християнството още в средата на I век, на пръв поглед може да предизвика само усмивка.

И наистина, Йосиф Флавий, нашият основен източник по юдейска история от онова време, не знае нищо за приемане на християнство от царя на Едеса

Той разказва съвсем друга история. Йосиф Флавий пише, че в интересуващото ни време - тоест през 30-те години – Елена, вдовицата на Монобаз, царя на Адиабена, съседна на Едеса, и нейният син Изат приели юдаизма.

Йосиф Флавий разказва за обстоятелствата, при които Елена приема юдаизма, следното.

Цар Изат бил склонéн към юдейската религия от някой си търговец на име Анания. Изат приел с радост всичките принципи на новата вяра и искал да се обреже. Но майка му, която вече приела юдаизма от друг проповедник, била решително против: „Той е цар и не може да навлече върху себе си неудоволствието на своите поданици, които, след като разберат за неговото благоразположение към чужденците и към техните обичаи, може да не пожелаят да се подчиняват на цар юдей“ [2].

На същото мнение бил и Анания. Той се страхувал за своята сигурност и затова разработил цяла теологична теория, според която Изат можел „да се покланя на Господ Бог и да не се обрязва, ако непременно желае да се присъедини към юдейството. Подобно поклонение, според него, било много по-важно от обрязването“. Анания казал, че „Предвечния ще му прости този пропуск, защото той се е съгласил на него по необходимост и от съображения с политически характер“ [3].

Царят дълго време следвал мнението на Анания, докато при него не дошъл „някой си Елеазар, галилейски юдей, който имал славата на голям познавач на закона“. „Като влязъл към царя и го приветствал, Елеазар го намерил да чете Мойсеевото Петокнижие и възкликнал: «О, царю, ти не изпълняваш основния закон и с това грешиш срещу Господ Бог. Ти не само трябва да четеш тези закони, но преди всичко и да ги изпълняваш. Докога смяташ да останеш необрязан?»" [4]

Тези думи така впечатлили царя, че той сложил настрани книгата, влязъл в другата стая, извикал лекаря и веднага го накарал да извърши операцията. Майката и Анания били поразени и изплашени.

Историята, разказана от Флавий, изобщо не е измислица. Царица Елена, вдовица на цар Монобаз, наистина е съществувала и наистина е приела юдаизма. Нещо повече, тя посетила Ерусалим, там я застигнала смъртта и била погребана в гробница, която е известна и до ден днешен.

Ние можем да бъдем сигурни в това, че вариантът на юдаизма, който приели царица Елена и цар Изат, е бил далече от пацифизма.

Въпросът е в това, че роднини на царя на Адиабена са участвали дейно в Юдейската война. За първи път те се сблъскали с римляните край Бейт Хороном. По време на този бой през 66 година въстаналите юдеи се опитали да задържат настъпващите към Ерусалим войски на Цестий. Йосиф съобщава, че сред ръководителите на сражението, загинали в него заради самоубийствената си храброст, имало и „роднини на адиабенския цар Монобаз и Кенедай“ [5]. Освен това няколко синове и братя на цар Изат участвали във фанатичната отбрана на Ерусалим. След превземането на града те попаднали в римски плен [6].

В Ерусалим, когато го обсаждали римляните, ще припомним, царял религиозен терор и зилотите убивали всички, които ме вярва така, като вярват те. Но зилотите не докоснали знатните адиабенци и, нещо повече, един от тях, Навайтай, бил един от тримата най-храбри защитници на града, които изумили всички със своите подвизи даже на фона на самоубийствената храброст на останалите фанатици [7].

Бойните подвизи на роднините на адиабетския цар край Бейт Хороном и в Ерусалим, на хиляда и двеста километра от родината им, напомнят удивително съдбата на американските комунисти, сражаващи се срещу Франко в Испания, и ни карат да предположим, че управляващата в Адиабена династия е била склонна към доста екзалтирана версия на юдаизма, което впрочем е обичайно за неофитите.

Ние имаме и други основания да подозираме, че юдаизмът, приет от царица Елена и нейния син, е съдържал доста миленаристки обертонове и че „галилейският юдей, славещ се като голям познавач на закона“, е имал пряко отношение към друг знаменит галилейски юдей, Исус. Така в един от вариантите на „Толеад Йешу“ се твърди, че покровителка на Исус била царица Елена, която имала син Монобаз.

А Талмудът твърди, че царица Елена не просто приела юдаизма, а дала назорейска клетва и я спазвала или четиирнадесет, или двадесет и една години. Иначе казано, според Талмуда царица Елена станала назорейка.

Думата „назореи“ - а съвсем не „християни“ - ще бъде една от ключовите думи в тази книга

А какво представлявали през I век назореите?

БЕЛЕЖКИ

1 Egeria’s Travels, 19.1–19, by John Wilkinson, London, 1971.

2 Иосиф Флавий. Иудейские древности, 20, 2, 5.

3 Иосиф Флавий. Иудейские древности, 20, 2, 5.

4 Иосиф Флавий. Иудейские древности, 20, 2, 5.

5 Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 19, 2.

6 Иосиф Флавий. Иудейская война, 6, 6, 4.

7 Иосиф Флавий. Иудейская война, 5, 11, 5.

(Следва)