петък, май 28, 2021

ДЖИН ЕПИДЕМИЯТА

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

През XVIII век алкохолът едва не погубила Лондон и цяла Англия. Евтиният, почни безплатен джин се леел като река и потопил градските низини. Хора тичали по улиците голи, майки умъртвявали децата си заради една пинта (около половин литър - бел. П. Н.), а равнището на убийствата било като по време на война. Това била първата в историята наркотична епидемия, само че ролята на дрога играел евтиният джин, премесен с терпентин и миши екскременти. Събитията от тези години са наречени “джин епидемия”.

До XVIII век англичаните пиели бира, живеели във ферми и не знаели скръбни дни. Но с началото на индустриализацията започнали невиждани до това време социални сътресения. Стотици хиляди селяни се стичали в Лондон за по-добър живот. Градът ги сдъвквал, изплювал ги и ги захвърлял на самото дъно. Столицата обраснала с бедняшки квартали.

След това се случило нещо много любопитно: крал на Англия станал нидерландецът Вилхелм Орански (Вилхелм III Орански - бел. П. Н.). Отношенията с Нидерландия се затоплили, британците приемали с интерес обичаите на родината на Негово величество. А отношенията с Франция се развалили, религиозните и политическите конфликти ги влошавали с всеки изминат ден. До началото на XVIII век лондончаните пиели в пъбовете бира и френско бренди (уискито още не било популярно). Но да се пие френско питие изведнъж станало непатриотично и англичаните обърнали поглед към нидерландския джин. Напитката със силен аромат на хвойна била приета бързо и станала неизменно допълнение към бирата.

А ето че в историята се намесил и британският парламент, който по това време явно не знаел половинчати мерки.

”Ще залеем с джин цялата Британия напук на французите!

- решили лордовете и го ударили на най-изкривен протекционизъм. Брендито било фактически забранено (митата нараснали така, че цената му станала златна), бирата също била притисната (много качествено зърно отива за нея), а на джина практически била дадена абсолютна свобода. Данъци - почти никакви, лицензии - никакви, контрол - никакъв. Идеята се състояла в това да се измести брендито и да се пробутат някъде запасите от гниещо нискокачествено зърно, което не ставало и за храна и на животните. Целта била постигната: брендито почти изчезнало, а зърното започнало даже да не достига. Но на каква цена!

Бедняците получили своето питие и крайните квартали на Лондон мигновено потънали в изпаренията на веселието. Викачите пред питейните дупки призовавали: “Напийте се за едно пени, напийте се до смърт - за две! Сламата е безплатна!” Сламата била нужна за тези, които се напивали и се пльосвали на земята, а те като че ли били мнозинство. Дошлите от провинцията селяни нямали нито навика да пият джин, нито някаква култура на пиене, нито социален имунитет. Достатъчно е да кажем, че джинът се поднасял не на чаши, а на пинти - навик, останал от бирата.

Истинският джин в страната на Вилхелм Орански се правел така: дестилира се ечемична каша (като при уискито), след това се добавят вода и ароматни съставки, в основата на които са плодовете на хвойната. После полученото се дестилира отново и крайният продукт е 30-градусово ароматно питие, нежно дразнещо носа даже на простуден боцман.

Лондонският джин през XVIII век се правел от всякакви боклуци, включително и от животински изпражнения, като често се разреждал с терпентин

В особено кошмарните случаи, когато се получавала някаква мътилка, която отказвали да пият даже бездомниците, добавяли лъжичка захар. Така че оттогава лондончаните запазили превзетото си отношение към захарта в джина. Той ставал сладникав, но всеки англичанин знаел: от сладкия джин трябва да се бяга като от огън.

Хората често ослепявали, умирали и редовно вършели престъпления заради джина. Платовете по това време били скъпи, така че особено отчаяните пияници залагали дрехите си, напивали се и бродели по улиците голи. Показателен е случаят, когато някоя си Джудит Дефор получила от благотворителна организация дрехи за своето малко дете, след което го удушила, продала дрехите и веднага пропила парите в кръчмата.

Правителството описва джина като “основна причина за всички пороци и разврата сред хората от низините”

В общи линии, двадесет години след началото на епидемията, през 1730 година, парламентът решил да се бори с това, което някога сам причинил. Започнали да се въвеждат акцизи, вдигнали се данъците, залавяли търговците. Но бедняшките квартали на Лондон са свят със свои правила. Осведомителите били причаквани и бити до смърт, полицаите - замеряни с камъни. Народът от низините се вдигнал на бунт за своя джин и заплашвал да превземе с щурм парламента, който му пречел да пие. Затова не е чудно, че били нужни още двадесет години, преди демонът на джина да бъде обуздан.

Но ако си мислите, че това била битка между трезвеността и пиянството, много бъркате. Това била битка между два модела на пиянство. Лошият, разреден с терпентин джин бил за британците проява на пролетарско варварство, а бирата се смятала за полезен, достоен и укрепващ морала продукт, предназначен за сдържаната средна класа.

Даже през епохата на джин епидемията никой не се борел за трезвеност. Трезвеността отвращавала джентълмените точно толкова, колкото и голите джинови алкохолици, търкалящи се върху сламата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.