ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Погребението на Фил Маклин от Уелингтън било необичайно. Когато внесли в църквата ковчега с покойника, по залата преминала вълна от смях. Децата откровено се хилели, възрастните се усмихвали сдържано. Фил Маклин бил приживе чешит и веселяк и даже след смъртта си решил да позабавлява своите роднини: ковчегът му приличал на гигантска поничка с крем - все едно току-що извадена от печката. “Това, че крайният спомен за него ще бъде една поничка, помогна на Фил да преодолее мъката и тежестта от последните седмици в живота му - казва Дебора, вдовицата на Маклин - и да прояви своето чувство за хумор”.
Ковчегът поничка станал първото подобно творение, но след него последвали нови ”весели” ковчези. Фил помолил за услугата своя братовчед Рос, майстор на ковчези и собственик на фирмата “Dying Art” в новозеландския град Окланд. Новината за странните погребения се пръснала наоколо и скоро Рос започнал да получава заявки за още по-екстравагантни ковчези. Бизнесът тръгнал нагоре.
Други творения на Рос са ковчег във вид на лодка, на пожарна, на шоколад и на блокчета “Лего”. В практиката му вече е имало святкащи ковчези, ковчези, покрити с кристали, ковчег във вид на кутия за бижута, ковчези, оформени в духа на филма “Матрицата”. А и още цяла плеада ковчези с изображения на любимите на починалите плажове и забележителности. Ковчезите са направени от биоразлагащи се материали и струват от 2100 до 5400 долара в зависимост от сложността на конструкцията.
“Има хора, на които им харесват обикновените ковчези от махагон и това е чудесно - казва майсторът на ковчези Рос, - но мнозина сега вярват, че погребението е празник на живота, а не траур на смъртта”.
Споменатият Фил Маклин, с когото започнала тази история, виждал например в поничките истинска житейска радост. Той бил ценител на поничките и истински експерт. Това било неговото жизнерадостно хоби. Даже помолил за погребението му да поръчат от любимото му заведение сто и петдесет понички, за да почерпи с тях за последен път своите роднини и приятели. И това е чудесно! Последната нота в живота му била мажорна.
Самият майстор на ковчези Рос признава, че отначало мечтаел за яркочервен ковчег с нарисувани огнени езици като при някакъв състезателен болид. Но наскоро решил, че това е много семпло. В завещанието си той моли да го погребат в прозрачен ковчег, а облеклото му да се състои само от леопардови прашки. “Моите деца казват, че няма да дойдат на погребението - говори той със смях. - Но къде ще отидат?”
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.