КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 395

Данаил Хр. Попов до Панайот Хитов

Господин П. Хитов!

В Белград [1]

Вчера тук пристигна г-н Д. Общи от Олтеница, подир разните ни разговори доказа ми, че вие сте в Белград отишли с цел, за да видите каква политика държи сръбското правителство срещу нас и дали ще иска да ни направи улеснения за пренасяне и преминаване през държавата му, без да ни прави препятствия. Върху всички тия ето какво ще ви докажем пък ние оттук, и то не от наша страна, но от ст[ра]ната на отсрещните ни общи дейци. Знайте, че нашенците отсреща са захванали работата да я вършат сериозно, коренно, т.е. започнали са да организират и да склоняват народа върху общата ни работа, работата доколкото познавам, защото тук във Влашко никой друг не я познава, освен аз, защото никому вече не откриват нищо, каквото там работят, освен тук в Турну [Мъгуреле] на мене. Всички писма се изпращат до мене, че отсреща никой не знае къде и на кое място се намира Центъра за работата, освен аз - впрочем ние тука по-преди бяхме се разговорили помежду си да изпратим 2-3 души хора добри с пълни пълномощия от страна на централния отсрещен комитет и да ги изпратим в Сърбия направо до правителството, за да изискат, ако може, да имаме формално споразумение. С него върху всичките ни потребности, които бихме имали, като докажат на правителството. Че то ако не иска да вземе участие в нашето искание, което е и техен интерес, то ние пак и без тях ще си следваме работата и ще започнем вълнението, като се видим приготвени. Но те отсреща ето какво ни отговарят: ние одобряваме това ваше мнение, но в действителност не искаме засега да го полагаме по никакъв начин, защото ние трябва първо вътрешно да се организираме добре. Според както сме започнали и според както отива и работата добре, и откакто се видим подготвени, тогава може да проводим представители, защото тогава ще можем да докажем на сръбското правителство, че всичко е готово, и то ако се откаже да не вземе участие, ние ще си започнем работата и ще ги оставим тях настрана. А те когато видят, че работата е узряла и е сериозна, вярваме, че тогава само ще дадат съчувствие, иначе знаете кои са сръбските владетели и колко пъти са ни подлагали динена кора, и сме останали досега, тъй както виждате. Те ни казват отсреща, че сега за месец 7/врия, като се само сдобият с пари, ще могат да си добият достатъчно оръжие, без да ги узнава никой. Това е твърде добре, защото оттук не може да се внася отсреща оръжие. Освен това от Одеса ни писа Тотю, че той е готов на всяко повикване. Писа ни още, че там г-н Тошков и другите казали да се съберат от 4-те страни на България подписи, да се изпратят и 3-ма души с пълномощни писма, които да отидат в Одеса до тях. И той, г-н Тошков, се задължава да отиде с тях и да ги представи на същия император. И казват, че знаят, че наистина императорът ще съчувства на това и трябва да ни направи улеснения, но и на това отгоре нашите отсрещни все първия отговор дадоха и никак не искат засега, докато не се организират добре, да ходят при едно или друго правителство, а като се наредят добре, тогава само може да направят такова нещо, и то ако го одобри тогава привременното им правителство. За всичко това аз зная, че г-н Д. Ценов не ви е доказал нищо, защото и не знае. А аз ви казвам, че каквото и да работите вие сам, не ще бъде прието от тях, ако не бъдете в споразумение с тях и не вървите, както те оттам виждат, че е нужно да се върви. А пък вие, ако сте с чисто народно чувство и не сте човек с пристрастие, трябва за общото добро да се съобразите с техните наредби на работите, а иначе, ако например аз искам да се води работата по мое мнение, и то може за първенство тъй също или пък ваша милост и други поискат да се води работата обща по тяхно мнение, тогава, брате, нищо, нищо, нищо няма да направим. Ние засега искаме да работим съгласно, братски за общото ни добро, а не да гледаме за първенства. Това не мислете, че го казвам на вас, но за всеки един българин, че после Народът и Историята ни ще отдадат всекиму онова по достойнството му. Ако следваме да вървим тъй, ще напреднем, а ако ли започнем да търсим първенства, нищо няма да направим и ще бъдем отговорни и пред Бога, и пред народа. Ето, брате, че ви доказах доволно пространно работата как е започната и знай, че добре отива, но само по този начин. Сега остава да мислите и да вършите работата си. Но имайте предвид горните ми казани от страна не моя, но от страната на общия ни Събор отсрещен. Като се върнеш надолу, отбий се тук - без друго аз вчера писах на В. Левски и Дружия, че съм ви писал, и каквото ми отговорите, ще им го съобщя. Ето тук ви проваждам и писмо от В. Л., което е отговор на вашето, което му бяхте проводили. Аз не знаех наистина къде се намирате, че да ви го проводя. Но вчера, като дойде тук г-н Димитър Общи от Олтеница, той ми каза, че сте в Белград още, затова ви го провождам. Той ще ви очаква тук, докато се завърнете. Но ако ще се бавите, отговорете по-скоро.

Ние тук се разговорихме с г-н Димитра и одобрихме той да не стои тадява да се помайва напразно, но по-добре е да мине отсреща и да се събере с тях, че все ще бъде от полза. Но това няма да стане, докато не приемем отсреща отговор, ако одобряват, засега да мине, или не знаете, че негова милост не е познат в Отсрещните страни [2], и може свободно да мине, на това отгоре отговорете и вие по-скоро.

Г-н Димитър казва, че момчетата ти Стоян, Георги и Хаджията, и Стефан се намират на същото място, където сте ги оставили. Стоян се е заловил с търговия. Направил е контракт с един българин отсреща. Но все там ще се намира. Казва да ви пиша, че за онази търговия не може да стане нищо и той затова е дошъл тука. Отговорете без друго.

Н.Б.II.А., п. 63. № 8619

Арх. т. I, № 2, стр.151

БЕЛЕЖКИ

1. Без дата, която трябва да поставим няколко дни след 25 март 1870 г.

2. 1) Панайот Хитов ни е завещал следната биографична бележка по този въпрос: Димитър Косовиц, родом из Пек (Ипек - б.р.) 1869 година, другаря му Христо Касап Велоув, родом от Пажарзик Филибе Пажарзик (Татар-Пазарджик до Пловдив - б.р.) и Михаил Самоковлия. Тези трима другари 1869 година излязоха oт Сърбия по Стара планина - Н.Б.II.А., п. 61.№ 8387. Освен това, ние притежаваме още следните документи, които установяват личността на Д. Общи:

1. Кралство Италия

Служебно извлечение

Министерство на войната

От наборните списъци и от документите, които се намират в Министерството на войната, удостоверява се следното:

Име, презиме, месторождение .................................................. Ред на службите

Белези

Наборно .............. Димитър Николов ......................................... Отпуснат кото доброволец на военна

отделение .......... син на... и на... ................................................. служба за една година вследствие на

.................................................................................................... кралска заповед от 6. май 1866 г. ... на .................................................................................................................... 24 май 1966 г.

№ в ..................... жители на... ...................................................... Освободен окончателно вследствие

регистъра .......... околия... ........................................................... разтуряне на корпуса... 20 септември

4772 .................... роден на... ........................................................ 1866 г.

............................. в... ....................................................................... Участвал във военния поход през

............................. община... ........................................................... 1866 г.

............................. околия... ............................................................ Дава му се право да носи

............................. ръст... ................................................................. Възпоминателния Италиански орден

............................. коса... ................................................................. от 1866 г.

............................. веджи...

............................. очи...

............................. чело...

............................. уста...

............................. челюст...

............................. лице...

............................. цвят...

............................. (не се чете)

............................. занятие и

............................. поминък...

............................. женен за...

Издаден по

искане

(не се чете)

В уверение на което издава се това свидетелство, за да послужи, когато бъде потребно.

Флоренция,19 ноември 1869 г.

Началник канцеларията на наборните списъци:

Марини

(печат)

Н.Б.II.А., п. 62. № 9426

2) Коменданство на Ретимниски участник удостоверява, че Димитър Николов от Белград Сръбски, като дошъл в Крит около средата на ноември 1866 г., се записа в четата на доброволците, която беше под моя команда, и служил с усърдие и саможертва на святата борба за освобождението на Кириците. Той е присъствал и се е борил юнашки на следните битки:

1. На битката на Кисамски касители

2. На битката на Кидонийските Лакади

3. На битката на Малев

4. На битката на Милопотамский Кандилапт

5. На битката на Сорикийски каллиоплит

6. Не се чете - скъсано

7. На битката на Селия Св. Василскийо

8. На битката на Куми Св. Василскийо

9. На битката на Вотича Саракийски

През цялото време той показа добро поведение, за което му се дава настоящето свидетелство, за да му служи за доказателство на неговата служба.

Салта на 10 октомври 1867

Началник М. KoQωνα...

№1602

Временното правителство на Крета

Проверено

В Куриа Апокоронский

8 ноември 1867 под заповедта

Секретар

Леонидас П. Логиос

Н.Б.II.В., п. 4. № 489

3) Началството на Светивасилевскатата Околия удостоверява, че Димитриос Николау от Белград, Сърбия, дошъл като доброволец в Крит на 14 ноември 1866 г., за да участва в свещената борба на независимостта на нашето отечество и причислен в началото към корпуса на Общия началник г-н П. Коронеу, от когото е получил удостоверения при разните сражения, в които е присъствал, което и ние признаваме и удостоверяваме, че се е намирал винаги с подведомствените ми хора, след заминаването на г-н П. Корнеу, дойде, причисли се към нашите войници и храбро се би в следващите сражения:

1. В сражението в Иеракари

2. В Амбелаки (Кетимно)

3. В Свети Йоан (Минопотамо)

4. Във Финикия (Свети Василий)

5. В Полиризо

6. В Родакинон

7. В Иеракири (Амориу)

8. В Алинбалу Волака

9. В Ануселяна (Свети Василий)

В началото в Арменус и Кастелон (Ретимно, където пленил и един турчин)

При пребиваването си тук, както и при речените сражения, в които се би с храброст и себеотрицание, показа поведение отлично.

Дава му се прочее настоящето, за да му послужи, когато стане нужда.

Селя (Свети Василий) 1868 октомври 30. тридесети.

Общия началник на Околията Свети Василий

Михаил Цударос

Началник на Западния сектор и Свети Василий.

Георгиос Плеврис

Завери се и се потвърждава Селя Свети Василий същия ден

Комисията на сектора Ретимно

Председател: (не се чете)

(печат)

Н.Б.II.А., п. 69. № 9447

(Следва)