ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН / “ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН

”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”

”Деянията на Йоан” не са единственият текст, свързан с апостол Йоан и написан в римската провинция Азия. Няколко десетилетия преди “Деянията” в същата Азия е написан много по-известен и дори влязъл в Новия завет текст - “Откровението на Йоан Богослов”. Този текст се приписва лично на Йоан, заточен на остров Патмос.

Ние вече разгледахме подробно “Откровението” в “Исус: историческо разследване”. “Откровението” съвсем не е толкова мирна книга като “Деянията на Йоан”.

Главно съдържание на “Откровението” е впечатляващото описание на една космическа катастрофа, която ще унищожи целия езически свят, а също така и тези евреи, които не вярват в Христос. Всички тези неверници ще загинат в мъчения. Те ще умрат от град, мор, суша и звездата Пелин.

Ще умрат от поразените водни източници, от реките, превърнали се в кръв, от язви, от скакалци със златни венци и от чудовищни коне с лъвски глави и змийски опашки, възседнати от конници със сярна, хиацинтова и златна боря.

Всичките тези беди изобщо не са изпратени на света от Сатаната. Изпраща ги Агнецът - Христос. Бедите ще поразят езичниците - иначе казано, всичките там претори като Ликомид и Андроник. От тази космическа катастрофа ще се спасят само евреите, и то не всички, а само “подпечатаните”: по дванадесет хиляди души от дванадесетте колена Израилеви (Открвение, 7:4). Именно това изтребление на цялото човечество авторът нарича праведно, а привържениците на Исус нарича светци.

“И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така; понеже те проляха кръв на светци и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това” (Откровение, 16:5-6).

Тези, които вярват в Христос, но не спазват юдейския закон, са отбелязани специално от автора на “Откровението” като чудовищни еретици. Той нарича техните лидери “пророци на Валаам”, които съблазняват синовете Израилеви и ги учат да употребяват идоложертвена храна (Откровение, 2:14).

Тяхната община авторът нарича “Синагога на Сатаната”. Привържениците на “синагогата на Сатаната” “казват, че са юдеи, но не са – те са Лъжци” (Откровение, 3:9). В страшния Лъжец и “пророк Валаам”, основателя на “синагогата на Сатаната”, разпознаваме лесно апостол Павел. Именно той нарича своите ученици Нов Израил, не спазва закона и разрешава да се яде месо, принасяно в жертва на идолите: “Яжте всяко месо, което се продава на пазара, без да разпитвате откъде е, за да успокоявате съвестта си” (1 Коринтяни, 10:25).

Грандиозната картина на космическия геноцид, нарисувана от автора на “Откровението”, започнала да смущава много бързо църквата и тя се опитала да припише на любимото на паството произведение доста късна дата.

Ириней Лионски първи заявил, че “Откровението на Йоан Богослов” е написано през 80-те години, след преследванията на Домециан - същите, по времето на които се опитали да сварят огнеупорния Йоан в кипящо масло.

Тази теория била много удобна. Тя много подходящо размествала по скалата на времето написването на “Откровението” и Юдейската война, а едновременно с това обяснявала враждебното отношение на автора на “Откровението” към околния свят. И наистина, ако се опитат да ви сварят в казан с врящо масло, съвсем нормално е да бъдете недоволни.

Но значителна част от съвременната библеистика дава на “Откровението” друга датировка. Тя определя, че то е от 60-те години - времето на император Нерон [1].

Главна и очевидна причина за подобна датировка е фактът, че авторът на “Откровението” идентифицира пряко Антихриста, сина на Сатаната, който “ще води война със светците”, с кесаря Нерон, чието име, написано на иврит и превърнато в цифри, дава числото 666. Освен това авторът на “Откровението” не знае за разрушаването на Храма (Откровение 11:1), сринат след Юдейската война.

Иначе казано, “Откровението на Йоан Богослов” описва хода на Юдейската война така, както би трябвало да протече според мнението на нейните подбудители.

“Откровението” е написано от миленарист-мистик, който нарича своите съратници светци и праведници, иначе казано - използва същата терминология, каквато се използвала в Кумран. Еретикът (пророк Валаам, който учел да се употребява идоложертвена храна) е наречен от автора с кумранския термин Лъжец. Авторът на “Откровението” смята, че ще се спасят само тези, които спазват строго Мойсеевия закон. Дори най-благочестивите библеисти са принудени да се съгласят, че този автор е “юдеохристиянски пророк, който е преминал от юдаизма към християнството в някакъв момент от своята кариера” [2]. Той живеел в Азия и пишел на лош гръцки език, който не му бил роден.

По ирония на съдбата “Откровението на Йоан Богослов” е една от малкото книги в Новия завет, която би могла наистина да е написана от този, на когото понякога се приписва, иначе казано - от истинския, автентичния Йоан, “любимия ученик” на Исус.

Какво е общото между мирните “Деяния на апостолите”, в които езическите претори един през друг стават последователи на Христос, и фанатичното, изпълнено с омраза “Откровение”, в което горепосочените претори биват поразени от звездата Пелин, град, хиацинтови брони и скакалци със златни корони?

Теологията.

Главното, което прави впечатление в “Откровението” е необичайното могъщество на последователите на Исус. “Откровението” започва с обръщение към седемте ръководители на християнските общини в седем града на провинция Азия - Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия. Авторът на “Откровението” ги нарича не просто вождове, ръководители или лидери. Той ги нарича ангели, иначе казано - посланици на Бога.

Тези ангели, ръководители на седемте църкви, имат фантастични магически способности. Именно те тръбят с вълшебния шофар и изпращат на езичниците град и огън, и именно те изливат седем чаши с Божи гняв на земята:

“Излезе първият ангел и изля върху земята своята чаша. Тогава всички, които имаха белега на звяра и които се покланяха на неговия идол, се покриха с ужасни, болезнени рани” (Откровение, 16:2).

“Откровението” нарича вярващите в Исус “царе и свещеници” (Откровение, 5:10), очевидно защото са помазани. Помазването и кръщаването е магическият печат или белегът, за който говорят Езекииил и “Дамаският документ” и който дава на вярващите неуязвимост. Това помазване подпечатва вярващите с името на Бога: “Върху него ще напиша името на моя Бог” (Откровение, 3:12).

Царството на тези царе и свещеници за Йоан има несъмнено напълно земна природа. “И те ще царуват на земята” (Откровение, 5:10). Те ще възкръснат физически, както е възкръснал физически Исус. “Тези хора оживяха и царуваха с Христос хиляда години” (Откровение 20:4).

Но това напълно земно царство има също и космическо измерение. Вярващите в Христос получават не просто физическа власт и вечен живот. Те получават космическа власт. Те получават тронове на небето (Откровение, 11:16). Иначе казано - те, смъртните, ще станат богове.

Именно това е самата същност, сърцевината, основата на гностицизма: обещанието смъртният да стане Бог. Това е процедура, която е забранена най-строго от ортодоксалния юдаизъм. Той забранява на човека не само да става бог, но дори и да гледа бога. Той забранява на човека да пътешества по небето. Той забранява на човека да вижда Лицето на Бога. И в ортодоксалния юдаизъм на небето има само един трон: това е меркава, летящата колесница на Яхве.

Но Йоан вижда “около трона други двадесет и четири трона”. Той вижда да седят на тях старци, “облечени в бяло и носещи на главите си златни венци” (Откровение, 4:4). “На този, който победи, ще позволя да седне с мен на моя трон” (Откровение, 3:21) - обещава Агнецът на Йоан. Пред нас са същите кумрански “богове, подобни на пламтящи въглени” (4Q403 I, ii, 6), и властите, които стоят при престола на “Царя на светостта в царството на светците” (4Q405 23 ii). Пред нас е същата кумранска представа за това, че човекът може “да стои редом с войската на светците и общува с общината на Синовете на Небето” (IQH, 10).

И точно така, както в Кумран, целият този фантастичен мистицизъм има у Йоан ясно очертан милитаристичен характер.

Исус от “Откровението” не е човек. Той е Божество. Втора власт на Небето. Той е същество, поразяващо въображението. Той е Агнец със Седем Рога и Седем Очи. Той е Жътвар, който хвърля от облаците човешките гроздове в пресата на Божия гняв. Той е надсветовна власт, с Очи като Огнен пламък и с остър меч, който излиза от устата му.

“От устата Му излизаше остър меч, с който да порази народите. Той ще ги управлява с железен жезъл и ще стъпче гроздето в лина на яростния гняв на Всемогъщия Бог. И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господар на господарите” (Откровение, 19:15–16).

Трудно е да си представим, че това космическо същество наистина е умряло и възкръснало. Възгледите на Йоан за физическото възкресение на Агнеца са без съмнение сложни и не така еднозначни, както в късния гностицизъм, но интересно е, че Йоан нарича този Агнец “като че ли” (ως) заклан (Откровение, 5:6): тоест прилича на заклан, но не е бил заклан.

Умиращи и възкръсващи в “Откровението” са смъртните, които вярват в Исус.

Единадесетата глава на “Откровението” съдържа рядък по сила разказ за двама мартоси, “две маслини, два светилника”. Под тези двама мъченици се крият две съвсем реални исторически личности, за които ще поговорим по-късно, а сега само ще отбележим, че тези “две маслини, два светилника” притежават невероятна магическа сила, с която обикновено се хвалели войнствените гоиси от “четвъртата секта”.

“Те имат власт да заключат небето, за да не вали никакъв дъжд през времето на тяхното пророкуване, и имат власт над водите, да ги превръщат в кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали” (Откровение, 11:6).

Те могат да убиват враговете си с огън от устата си. “И ако някой поиска да им навреди, огън излиза от устата им и поглъща неприятелите им. И ако някой поиска да им навреди, така той трябва да бъде убит” (Откровение, 11:5).

Тези два светилника ще бъдат убити от Врага и ще бъдат положени сред Ерусалим, но след три дена ще възкръснат и пред очите на целия град ще се възнесат на небето (Откровение, 11:11).

И точно като тези “два светилника ще оживеят физически всички други вярващи в Исус.

“После видях няколко трона, върху които седяха онези, на които бе дадена властта да съдят. Видях и душите на хората, които бяха обезглавени заради това, че са били верни на истината, която Исус разкри, и на Божието послание. Те не се бяха поклонили на звяра, нито на идола му, и не бяха приели печата му върху челата или ръцете си. Тези хора оживяха и царуваха с Христос хиляда години” (Откровение, 20:4).

Как са свързани тези два текста - “Откровението на Йоан Богослов”, което обещава на праведниците и светците, спазващи закона, фантастично могъщество и физическо възкресение, и “Деянията на Йоан”, обещаващи същото могъщество на градските претори, просветените богаташи и даже на приелите християнската вяра киници, но без да има обещание за физическо възкресение?

Лесно можем да предположим, че общината на “Деянията” е резултат от еволюция на общината на “Откровението” и че тази еволюция прогресира особено силно след Юдейската война.

До Юдейската война привържениците на Йоан проповядвали само на юдеите (както на арамейски, така и на гръцки - не трябва да забравяме, че в Азия мнозина юдеи просто не владеели вече арамейски) и спазвали фанатично закона. Именно спазването на закона ги превръщало в богочовеци, слизащи на земята от небесната скиния. След Юдейската война те проповядвали и на езичниците, защото не всички юдеи, след тоталния крах на предприетото от ангелите начинание, били предразположени да ги изслушат.

До Юдейската война те преследвали “синагогата на Сатаната” и нейния пророк Валаам. След нея обаче осъзнали всичките преимущества на Валаамовия подход.

До Юдейската война общината живеела в очакването на скорошен физически триумф и макар че знаела за пребиваването на душите на праведниците на небето, това пребиваване носело изключително кратковременен характер. “Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос, и Той ще царува за вечни векове” - обещавала общината (Откровение, 11:15).

След войната изведнъж се оказало, че Божието царство не се намира на този свят, а извън него. Не трябва да бъде спасяван светът - трябва да се спасяваме от света.

Но един ключов детайл остава в теологията на тази община неизменна. Тя все така обещавала на смъртните да ги научи да станат богове. Тя все така им обещавала невиждана сила и власт. Тя все така им обещавала тронове на небето. Тя все така им обещавала възможността да станат като Христос. “Защото, ако ме чуеш, след като ме чуеш, ще станеш като мене, а аз ще стана този, който бях” (Деяния на Йоан, 100:5).

БЕЛЕЖКИ

1. За различните датировки на “Откровението” виж: Adela Yarbro Collins. Crisis and Catharsis: The Power of the Apocalypse. Philadelphia. Westminster Press, 1984. P. 54–83.

2. David Aune. Revelation 1–5 (Word Biblical Commentary 52A). Dallas, Texas, 1997, cxxi.

(Следва)