НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1973 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / НИКОЛААС ТИНБЕРГЕН

Николаас Тинберген (Nikolaas Tinbergen)

15 април 1907 г. – 21 декември 1988 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Карл фон Фриш и Конрад Лоренц)

(За откритията му, свързани със създаването и установяването на индивидуалните и социалните модели на поведение“.)

Нидерландско-английският зоопсихолог и етолог Николаас Тинберген е роден в Хага и е третото от петте деца в семейството на Дирк Корнелиус Тинберген, учител по граматика и история, и Йанет (ван Ейк) Тинберген. По-големият брат на Тинберген е физик, който по-късно се заема с икономика. Тъй като семейството живее на един час пеша от морския бряг, у Николаас се събужда отрано любов към природата: той се наслаждава на колекционирането на морски раковини, наблюдава птиците и се увлича от туризъм.

След завършването на местното средно училище (“Измъкнах се с труд от него” - спомня си по-късно той) Тинберген има намерение да постъпи в университет, но го съветват отначало да се заеме с практическа дейност. Приятели на семейството убеждават бащата му да изпрати момчето във Вогелварте-Розитен - орнитологичен център, където се наблюдават птици и за първи път са разработени методи за опръстеняването им. След работа в това заведение в продължение на няколко месеца Тинберген се чувства достатъчно подготвен, за да продължи обучението си и постъпва в биологичния факултет на Лайденския университет. Там слуша лекциите на преподаватели като натуралиста Жан Верви, чете допълнителна литература и задълбочава знанията си за поведението на животните. Под влияние на изследванията за пчелите, направени от Карл фон Фриш, Тинберген избира за своя докторска дисертация въпроса за особеностите в поведението на пчелите-убийци на оси, които наблюдава в лятната къща на родителите си в Халсхорст близо до Северно море.

Въз основа на своите наблюдения той пише “сбита, но интересна дисертация във вид на тезиси” (най-кратката от приетите когато и да е във факултета в Лайден) и получава званието доктор по философия през 1932 г. През същата година се жени за Елизабет А. Рутен; семейството има двама сина и три дъщери. В методологичен план дисертацията на Тинберген е пример за неговите маниери на изследовател: да изясни отначало всичко възможно за поведението на животните в естествената им среда чрез търпеливо наблюдение, а след това да направи опити за потвърждаване на своята теория. Например, когато изучава пчелите-убийци на оси, той премахва или поврежда препятствията близо до разположението на колониите и, като следи за поведението на животните, успява да докаже, че те намират пътя си за в къщи с помощта на местни зрителни ориентири.

Скоро след завършването на дисертацията Тинберген и жена му заминават с метеорологична експедиция в Гренландия, където ученият прекарва четиринадесет месеца сред ескимосите, изучавайки поведението на арктическите птици и млекопитаещи. Слез завръщането си в Лайден в края на 1933 г. Тинберген е приет за преподавател в университета. Две години по-късно му предлагат да организира курс за студенти, които да изучават поведението на подбрани животни и условията им на живот: бодливки - малки рибки, които Тинберген наблюдава още в детството си, насекоми и птици в Халсхорст, където той създава постоянна изследователска станция.

Макар че по това време Тинберген вече е изследвал инстинктивното поведение (преди всички чифтосването) на редица видове, работата му няма очертана цялостна структура. През 1936 г. на семинар в Лайден той се среща с Конрад Лоренц. Тази среща става изходна точка за основополагаща работа в областта на етологията (наука, изучаваща поведението на животните в естествени условия). Като си спомня тази неочаквана среща в по-късни години, Тинберген казва: “Веднага си допаднахме... удивителната интуиция на Конрад и неговият ентусиазъм бяха плодотворно допълнение към моето критично отношение, към склонността ми да се добирам до същността на неговите идеи и към моето неудържимо желание да проверявам “подозренията” по експериментален път”.

Когато Тинберген и семейството му прекарват лятото в дома на Лоренц близо до Виена, двамата учени започват да разработват основите на своята теория. През периода на дългото си сътрудничество те формулират принципа, че инстинктът не само е отговор на стимулите на околната среда, но и възниква благодарение на импулси или подбуди, идващи от самото животно. Инстинктивното поведение, смятат те, включва стереотипен комплект от движения - така наречения фиксиран двигателен модел (ФДМ), - който е толкова специфичен, колкото са специфични и анатомичните черти. Животното осъществява ФДМ в отговор на определен “освобождаващ” стимул от околната среда, който може да бъде силно характерен. Освен това двамата предполагат, че много неща в поведението на животните зависят от сблъсъка на подбуди. Например самецът на бодливката води самката към своето “гнездо” със специфичен зигзагообразен танц. Тинберген доказва, че този ФДМ отразява конфликт между инстинкта за защита на своята територия и половия инстинкт.

При други обстоятелства конфликтът между желанията може да доведе до промяна на реакцията, към проява на съвсем друг инстинкт. Типичен пример се наблюдава, когато животното, защитаващо своята територия, се сблъсква с атакуващо животно, което се оказва прекалено силно за пряка конфронтация. В резултат конфликтът между желанието да се атакува и желанието да се отстъпи може да предизвика трета форма на поведение като бързо поглъщане на запасената храна или заиграване.

Началото на Втората световна война прекъсва съвместната работа на Тинберген и Лоренц. След германската окупация Тинберген продължава да преподава в Лайден, но през 1942 г. е арестуван заради протест срещу уволнението на трима членове на факултета с еврейска националност. Остатъкът от войната прекарва в лагер за интернирани лица. След освобождението се връща в университета и е назначен за професор по експериментална биология.

През 1974 г. Тинберген чете лекции в САЩ, а две години по-късно - в Оксфордския университет. Като остава в Оксфорд, той основава списанието “Поведение” (“Behavior”) и продължава да работи за създаването на отдел за изучаване на поведението на животните. През 1955 г. става британски поданик, а след пет години започва да чете лекции по поведение на животните и е назначен за професор; избран е за член на колежа “Уолфсън” през 1966 г.

През 50-те и 60-те години с интензивно изследване на чайките Тинберген потвърждава разработените от него и Лоренц довоенни теории. Като се занимава с преподавателска дейност, той оказва влияние върху много поколения английски етолози.

През 1973 г. Тинберген е награден с медала Ян Свамердам на Нидерландската асоциация за прогрес на естествените, медицинските и хирургическите науки. Член е на много научни дружества. Освен многобройните си публикации той създава заедно с Х. Фалкъс за Британската радиопредавателна корпорация документалния филм “Сигнали за оцеляване” (“Signals for Survival”).

Превод от руски: Павел Б. Николов