КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ИВ. КЪРШОВСКИ ДО П. ХИТОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 394

Ив. Кършовски до П. Хитов

Букурещ, 25 март 1870 г., Св. Благовещение

Господин Панайоте!

Почтеното ви писъмце от 14 този месец получих снощи от г-н Димитър Косовски (Общи). Той ми казва, че вие сте му казали да се потрудя, да го спомогна, но в писмото ви такова нещо не ми бележите! Следователно, аз ако и да го познавам [1], но без да имам от вас нещо да ми бележите, никога нищо не ще да направя. А според днешното ми положение и да исках да направя нещо, не можех, защото (вие може да не знаете) старите букурещки магарета успяха да направят интриги и в Гюргево, което аз, като видях, потрудих се някак да се унищожат (интригите), но за обща наша жалост не можах. Вследствие на това., като видях, че интригите хванаха да се умножават и че щат се развалят както общината, тъй и училището, а и читалището. Предпочетох да бъда гладен, отколкото задоволен, и си дадох оставката от учителстването още на 7 февруари. И тъй днес за днес съм без никакво занимание. Според болестта (ревматизъм), която имам, едно, и друго - да се махна за време от Гюргево, дойдох тук и влезнах в болницата Колантина на 27 февруари до вчера. Вчера излязох в 101/2 ч. и в кафенето се срещнах с г-н Д. Косовски случайно. След два дни той ще тръгне оттук за Гюргево, а оттам - за Турну Мъгуреле. Аз му направих писма за там, за Ковачев и Данаил, за да му помогнат нещо и да го съставят [срещнат] с Дякона. Той е изпратил десетина души за панаира; че и той [2] имаше намерение да пътува, но не зная дали е заминал, или не. Тука е дошъл г-н Зеча Стефанович, черногорец; той също е бил с Лука Вукалович, и що беше в Цариград, и за когото се говореше, че се е потурчил. Негова милост е дошъл да пита: има ли нещо да се работи? И ако има, то той е готов да влезе в нашите народни предприятия - да воюва. Ние се държим към него съвсем хладнокръвно и не му даваме да узнае същността на работите ни. Той казва, че познава твърде добре нашия народ и много го хвали; но кой знае, може би да има някои свои предначертания. Но от друга страна, пак аз бих казал, че той няма нещо, което да ни доведе в съмнение. Той е взел от Одеса Иван Цанков Телеграфийчето (Тулченчето) и Бойко Нешов и ги завел в Цариград. На Бойко дал пари и го проводил да отиде в България към Сливен и по други места, но той, вместо да отиде за определените места, дошъл си в Браила от Цариград. Доколко това е истина, вие по-добре можете да знаете от мене. Иван Цанков, пак според страхливостта си, която той има, е бил непотребен за предприятията на г-н Зеча. Затова той го е препоръчал пак в Цариград и Иван Цанков е получил пак служба в телеграфа в Авлона и там работи сега. След време може да мине и в по-вътрешните места на отечеството ни. Не би било зле, мисля аз, ако вие имахте улеснение и време да дойдете тук и да се срещнете с г-н Зеча, когото вие ще можете най-добре да оцените по неговите разговори. Той ще остане тук 10-12 дни. Вижте, както намерите за добре, тъй направете. Аз бих желал вие да дойдете и като дойдете, да ми явите да дойда и аз да си поговорим; това е от твърде голяма важност за нашите предприятия; аз барем тъй мисля.

Аз ще си отида утре или в петък за Гюргево. Там ще си отворя или една кръчма, или едно кафене и ще продавам вино и кафе, само и само да бъда независим. Това ще направя с Божия воля аз занапред. Доста съм бил зависим. Райнов е дошъл тука преди 1 месец и сега е в Гюргево.

Новини. Моавините паднаха в Турско; правителството турско унищожи българските чиновници преди няколко дни. Каймакаминът на Ада Кале дошъл във Видин и едни от българите го отровили; така се говори.

Поздравление от г-н Йорданов до вас и до г-н Балкански. Също и от мен. Очаквам отговор. И Росети ви поздравява. [3]

Ваш единомишленик И. Кършовски [4]

Н.Б.II.А., п. 67. № 8954

Арх. т. I, № 5, стр. 467

БЕЛЕЖКИ

1. От Легията в Белград.

2. Д. Общи.

3. Отстрани на писмото е отбелязано: Приключеното (навярно писмо, б. р.) е от Г. Цека. Същия

4. Адрес на писмото: Monsieur Nikola Balkansci - за господина Панайота Хитова: La satulu Suditi.

(Следва)