ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН / АНАЛИЗ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН

АНАЛИЗ

Какво привлича вниманието в “Деянията на Йоан”?

Първо, апостол Йоан, както и апостол Тома, няма никакво намерение да проповядва на унижените, нещастните и бедните. Обект на неговото вербуване са изключително състоятелни клиенти и ако Тома вербува за Христовата вяра царе и техните пълководци, Йоан, поради демократичното устройство на живота в полисите, вербува претори и богаташи - а особено техните скучаещи жени.

Разбира се, авторът може да представя желаното за действително, но нас в дадения случай ни интересува именно желаното; той не изпитва никакъв дискомфорт, когато разказва с каква настойчивост Йоан си присвоява перспективните клиенти на киниците.

Второ нещо, което привлича вниманието - покръстването на градските магистрати носи със себе си въздържание от секс, но не идва с никакви други забрани: нито хранителни, нито ритуални. Никъде в “Деянията” не се казва, че учениците на Йоан минават на плодове и вода, спазват кашрута или поне се въздържат от идоложертвена храна. Нещо повече, никъде не се казва, че градските магистрати се отказват от участие в жертвоприношения!

Участието в жертвоприношения пред идолите било абсолютно табу за зилотите и по-късно - за протоортодоксалната църква. Всички оригинални деяния на мъченици от II-IV век съдържат винаги, като централен епизод, именно тази ключова сцена: от мъченика се иска да принесе жертва, а той отговаря, че по-скоро е готов да умре в името на Христос.

Не е така в общината на “Деянията на Йоан”. В нея влизат градски магистрати. В нея влиза преторът Ликомид. В нея влиза преторът Андроник. Едно от основните задължения на градските магистрати в гръцкия полис било именно принасянето на жертви. Това било тяхно професионално занимание. А ние изобщо не чуваме, че Ликомид и Андроник са се въздържали от жертвоприношения. И можем да предположим, че “Деянията” заобикалят деликатно този въпрос именно защото членовете на написалата ги община са принасяли жертви.

Точно за това ортодоксите упреквали гностиците. “Те се хранят безразборно с идоложертвени ястия, като си мислят, че няма никак да се осквернят от тях, и на всяко празнично увеселение на езичниците, посветено на идолите, се стичат първи” - негодува Ириней Лионски [1].

И накрая, удивителна особеност на тези “Деяния” е фактът, че Йоан и неговите ученици не са подложени на никакви гонения.

В “Деянията на апостолите” апостол Павел е подложен постоянно на гонения. Негови преследвачи са евреите зилоти. Те го бият до полусмърт отначало в Листра (Деяния, 14:19), а след това в Солун (Деяния, 17:5). Нападат го пред храма (Деяния, 21:36). Някакви четиридесет мрачни терористи се кълнат “да не пият и да не ядат”, докато не го убият (Деяния, 23:21), и хилядникът Лисий, който взема Павел под римско покровителство, е принуден да го изпрати в Кесария под безпримерната защита на двеста войници, седемдесет конници и двеста стрелци (Деяния, 23:23).

Нещо повече, авторът на “Деянията на апостолите” подчертава специално, че в Ерусалим Павел е нападнат именно от “азийски юдеи” (Деяния, 21:27), иначе казано - от същите юдеи от Ефес, Пергам и Смирна, които като че ли би трябвало да са възмутени от Йоан, който покръства ефеския претор Ликомид, не по-малко от Павел, който фамилиарничи с проконсула на Кипър!

Но в “Деянията на Йоан” няма нито един случай евреите да са преследвали Йоан, независима от това, че Йоан ги нарича постоянно “деца на Сатаната”, точно както обитателите на Кумран наричали евреите, които не принадлежат към тяхната секта, “синове на Велиал”.

Но което е още по-удивително - в “Деянията на Йоан” няма нищо и за преследване на Йоан от властите!

Никъде в достигналия до нас текст на “Деянията” не се казва, че мисионерската дейност на Йоан е била съпроводена от някакви препятствия. Той се придвижвал между Милет, Пергам и Ефес съвсем свободно и единствената му пречка били дървениците в един крайпътен хан. Той отнел пред очите на всички учениците на един киник. В Ефес го поканил един градски магистрат и този магистрат му уредил показна изява в театъра.

Навсякъде в “Деянията” нападаща страна е Йоан, който предизвиква храбро Сатаната: обещава да предаде на смърт всички, които се покланят на Артемида, разрушава храма ѝ, отнема учениците на киника etc. - и въпреки че целият околен свят за Йоан е резултат от дейността на Сатаната, градските власти - или благодарение на своите съпруги, очаровани от екзотичния целител, или поради предпочитание да не забелязват сложния за решаване проблем - просто не му обръщат внимание.

Тази ситуация - с липса на преследвания - била толкова скандална, че по-късно християните започнали да я поправят. Още Тертулиан бърза да ни съобщи, че в Рим Йоан бил хвърлен от Домициан в котел с кипящо масло, което обаче не му причинило никаква вреда. Учените градят разни сложни хипотези за това, че страшните мъчения на Йоан са били описани в тази част на “Деянията”, която не е стигнала до нас.

В действителност е по-лесно да предположим, че никакви преследвания в “Деянията” не е имало.

След края на Юдейската война единственият тест, който можел да разкрие християните, бил отказът им да принесат жертва на императора или на боговете. Законът изисквал да се убиват “християните” само защото са “християни”. Той изисквал да се убива “заради името”.

Но единственият начин да се определи дали даден човек е християнин, била именно позицията му по отношение на жертвите. Щом хората, които заявили на Плиний Младши, че не са вече християни, принесли жертви, били пуснати. Нямало в какво да ги обвинят.

Именно тази липса на преследвания възмущавало ортодоксите. В своята “Апология”, обръщение към императора, Юстин Мъченик негодува срещу еретиците, “които наричат себе си богове”. “И те не само не са гонени от вас, но и са удостоени с почести” - оплаква се Юстин [2].

Обстановката, в която живее азийската община по времето на “Деянията на Йоан” напомня живо общината, която е описана в съвременното им писмо на император Адриан (117-138 г.) до Минуций Фундан, проконсула на Азия.

В това писмо императорът забранява да се приемат за разглеждане анонимни доноси срещу християните. Той изисква доносниците да защитават обвиненията си в съда. Това е всъщност основа на римското наказателно право. Римляните, които минимизирали държавния си апарат, нямали нито следователи, нито прокурори, нито държавни обвинители. Ролята на обвинител по време на съдебен процес се изпълнявала винаги от частен гражданин, delator, който защитавал гледната си точка в състезателен процес и ако обвинението му не се потвърждавало, той също носел отговорност.

Тази система работела забележително, ако ставало въпрос за кражба на кокошка. Но е лесно да видим, че помагала зле срещу мафията или християнските общини. Подобна община, разполагаща със значителни парични и административни ресурси, можела да обърне лесно делото срещу обвинителя, особено ако членовете ѝ не изпитвали ни най-малък проблем с принасянето на жертви.

Към такава община, каквато се описва в “Деянията на Йоан”, римляните просто нямали какво да предявят. Тя можела да мрази целия околен свят, тя можела да го нарича обиталище на Сатаната, тя можела да проповядва въздържане от секс, но ако принасяла жертви, никакъв delator не би могъл да защити доноса си в съда и властите предпочитали да не забелязват проблема, за да не бъдат принудени да го решават.

БЕЛЕЖКИ

1. Ириней Лионский. Против ересей, 1, 6, 3.

2. Юстин Мученик. Апология, 26.

(Следва)