ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН / ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН

ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ

За съжаление достигналият до нас текст на “Деянията” не е пълен. През 787 година победилата църква ги обявява окончателно за еретични и ги унищожава както ѝ падне [1]. Най-съществената част от “Деянията”, която съдържа личните спомени на Йоан за връзките му с Исус Христос и представлява едно миниатюрно Евангелие, е достигнала до нас в общи линии по една удивителна причина: монахът, който я преписал през 1324 г., знаел толкова зле гръцки език, че не разбирал какво изобщо преписва [2].

Достигналият до нас текст на “Деянията” започва с това, че ефеският претор Ликомид, чиято жена се разболяла сериозно, извикал апостол Йоан да я излекува. Глас от Небето (Бат Кол) накарал Йоан да отиде бързо в Ефес, където го чакал Ликомид, предупреден от същия Глас.

“И когато рано сутринта тръгнахме на път и изминахме вече около четири мили, разнесе се Глас от Небето, който всичките ние чухме, и каза: Йоане, ти ще прославиш Господа в Ефес” (Деяния на Йоан, 18:3) [3].

Съвсем подобна сцена има в каноничните “Деяния на апостолите”. Там Глас от Небето също нарежда на римския стотник Корнилий да извика при себе си апостол Петър, а на апостол Петър да отиде при езичника Корнилий.

Както виждаме, авторът на “Деянията на Йоан” просто е откраднал сцената от Лука. Но това, колкото и да е странно, не изключва нейната правдивост. Напълно възможно е пред нас де имаме описание на стандартен похват на християнските гоиси. Отчаяните роднини често канели тези странстващи лечители при постелите на болните. Отговорът: “Да, да, зная, Глас от Небето ми заповяда да дойда при вас”, би могъл да е стандартен modus operandi, издигащ веднага статута на гоиса и даже вероятностите за успешен лечебен изход.

Лечението е успешно. Апостол Йоан произнася над мъртвата магическа формула. “Стани в името на Исус Христос” - нарежда той (Деяния на Йоан, 22:9). Клеопатра възкръсва и със същите думи възкресява своя мъж, който е починал от тревогите за своята съпруга.

След възкресението/покръстването Клеопатра и Ликомид стават добри християни и, нещо повече, основатели на християнската община в Ефес.

Благочестивият порив на Ликомид отива толкова далече, че той даже нарежда тайно на един художник да изобрази на портрет апостола. Той украсява портрета му с венци, поставя го в домашния параклис и му се моли допълнително след общите богослужебни ритуали.

Странното поведение на Ликомид не се изплъзва от вниманието на апостола и той, като навестява спалнята на своя ученик, намира там олтар с горящи кандила и свещи, а пред него - увенчана с цветя икона, изобразяваща някакъв старец. Изуменият Йоан пита сурово някогашния езичник какъв бог е изобразен на иконата: “Защото виждам, че все още живееш като езичник” (Деяния на Йоан, 27:8).

На смутения Ликомид му се налага да признае, че на иконата е изобразен той, Йоан. Уличен в почитането на идол, той се опитва да положи това върху строга теологична основа.

“Моят единствен Бог - уверява преторът - е този, който би възкресил от мъртвите мене и жена ми, но ако наред с този бог, хората, които са облагодетелствани от нас, също трябва да се наричат богове, тогава тебе , отче, съм изобразил на този портрет (Деяния на Йоан, 27:10).

Донасят на изумения Йоан огледало. Той дълго съпоставя отражението си с иконата и накрая упреква меко своя ученик: нарисувал е с неживи бои единствено неживата форма на Йоан. Художникът, който може да изобрази същността на Йоан, а не мъртвата му форма, е самият той, Ликомид. Но най-доброто, което би могъл да направи, е да се уподоби на Йоан и да изобрази душата си с краските на вярата, знанието, добротата и простотата (Деяния на Йоан, 29:3).

Тази сценка е извънредно важна.

Ортодоксалната църква - също като юдаизма и исляма - забранява строго изображенията до реформата на Константин. Това била най-радикалната разлика между християнството и останалите римски религии. Езичниците се покланяли на статуи в храмовете. Протоортодоксите се ръководели от заповедта: “Не си прави кумир”.

Ориген осъжда категорично всякакви изображения [4]. “Всяко изображение, голямо или малко, трябва да се нарича идол [5] - също така категорично твърди Тертулиан.

Само няколко години до идването на Константин на власт тридесет и шестият канон на Елвирския синод забранявал “да се поставят изображения в църквите, за да не станат обект на поклонение” [6], и още в началото на IV век Евсевий Кесарийски се нахвърлил стръвно срещу сестрата на император Константин, която се осмелила да му поиска изображение на Христос. Епископът отвърнал сурово, че това е “идолопоклонничество” и че “подобни неща не са допустими” [7].

От гледна точка на ортодоксите изображения употребявали само еретиците, особено гностиците [8]. Ириней Лионски съобщава с ужас за гнусната секта на карпократите: “те имат изображения, някои от тях оцветени” [9].

В края на IV век неистовият ортодокс Епифаний от Саламис се озовал в същото положение като апостол Йоан. Той посетил в Палестина някаква църква близо до Ветил и като влязъл вътре, видял с ужас на дверите везана завеса. “Тя беше украсена с изображение на Христос или на един от светците; не помня точно” [10]. Епифаний разкъсал веднага тази мерзост на парчета, като заявил, че никакво изображение, направено от човек, не може да украсява Христовата църква.

Не е трудно да видим, че апостол Йоан се отнасял към изображенията много по-меко от Епифаний. Неговият отговор е уклончив. Той, разбира се, не одобрява иконата. Но не я унищожава като неистовия Епифаний, не я конфискува, както Евсевий конфискувал изображението на апостол Павел и, разбира се, не си позволява да каже като Тертулиан: “Който е идолопоклонник, той е убиец” [11].

И което е още по-подозрително - на иконата, при свещите и кандилата, съвсем не бил изобразен Христос. Не неговата проповед, разпятие или възнесение. На нея бил изобразен живият Йоан, комуто, според мнението на езичника, подобавало да се нарича Бог.

БЕЛЕЖКИ

1. E. Junod, J.– D. Kaestli. L’histoire des Actes apocryphes des apotres du III au IX siecle: le cas des Actes de Jean Geneve/Lausanne/Neuchatel, 1982.

2. “Деянията на Йоан” се цитират по изданието: Richard I. Pervo. The Acts of John, Early Christian Apocrypha. Polebridge Press, 2016.

3. Ориген. Против Цельса, 4, 31.

4. Тертуллиан. Об идолопоклонстве, 3.

5. Ориген. Против Цельса, 4, 31.

6. A. W. W. Dale. The Synof of Elvira and Christian Life in the Fourth Century, Canon XXXVI, Ne Picturae in Ecclesia Fiant.

7. Евсевий Кесарийский. Письмо к Констанции // J.– P. Migne. Patrologiae cursus completus (series Graeca) (MPG) 20. Paris: Migne, 1857–1866, 1545–1549.

8. Ириней Лионский. Против ересей, 1, 24, 5.

9. Ириней Лионский. Против ересей, 1, 25.

10. Ernst Kitzinger. The Cult of Images in the Age before Iconoclasm. Dumbarton Oaks Papers. Vol. 8(1954). P. 92–93.

11. Тертуллиан. Об идолопоклонстве, 1.

(Следва)