ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА / РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА

РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА

И така, вземайки за основа “Деянията на Тома”, можем да предположим доста много за ритуалите и теологията на почитащата го община. Но какво можем да кажем за реалния, живия, от плът и кръв апостол Юда Близнака, проповядвал и живял през първата половина на I век?

От една страна - като че ли нищо. Можем да сме сигурни, че апостол Юда Близнака никога не е строил дворец за цар Гундафор, и ако наистина е бил пронизан от четири войнишки копия, то не е било заради това, че накарал съпругата на цар Миздай да откаже телесна близост на мъжа си.

От друга страна - не малко.

Пред себе си виждаме суров, фанатичен аскет, който не ядял месо и не пиел вино. Той запечатвал последователите си два пъти: един път с вода и втори път със свещен елей. Този печат им давал неуязвимост, каквато впечатляващо демонстрирал самият апостол Тома, когато нажеженото желязо не причинило никаква вреда на нозете му. Той познал Христос и станал Христос. Последователите му го наричали бог. Лицето му сияело приживе като лицата на Мойсей и Енох.

Той проповядвал краен аскетизъм и вероятната възможност на душата да се освободи от плътта. За него, като за Елеазар бен Яир, вожда на сикариите, душата била “родственица на Бога”.

След безредиците, случили се на стъпалата на Храма и завършили с появата на сенатусконсулта срещу “християните”, Юда Тома избягал извън пределите на империята в земите, където живеело огромно множество евреи. Той наистина проповядвал на техните царе. Тези земи говорели на арамейски език, тези земи след Юдея били следващият обект на римската експанзия и да подкрепят юдейските миленаристи било за владетелите на тези земи естествена стратегия за оцеляване.

Много жители на тези земи били също семити като семитите, които населявали Галилея и Юдея, и необикновено лесно скланяли да приемат юдаизма. Тези семити изповядвали религия, която се различавала слабо от домонотеистичния яхвизъм.

Няма нищо удивително в това, че проповедите на миленаристите по тези земи имали успех и най-лесно ще бъде да приемем, че лидер на нацрайе в Едеса е бил Юда Тома, както гласи местната едеска традиция. “Няма никакво съмнение, че тази традиция е имала първоначален произход от реалната историческа мисионерска дейност на тези апостоли в регионите, където са се запазили техните имена” [1].

БЕЛЕЖКИ

1. Helmut Koester. ΓNΩMAI ΔIAΦOPOI. The Origin and Nature of Diversification in the History of Early Christianity. The Harvard Theological Review. Vol. 58, No. 3 (Jul., 1965). P. 296.

(Следва)