НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1972 г. / ИКОНОМИКА / ДЖОН ХИКС

Джон Хикс (John Hicks)

8 април 1904 г. – 20 май 1989 г.

Нобелова награда за икономика (заедно с Кенет Ароу)

(За новаторския принос към общата теория за икономическото равновесие и теорията за благосъстоянието.)

Английският икономист Джон Ричард Хикс е роден в Уоруик, близо до Бърмингам. Баща му, Едеард Хикс, е журналист в местния вестник. Като получава математическа стипендия, от 1917 до 1922 г. Хикс учи в колежа “Клифтън”, а от 1922 до 1926 г. в колежа “Бейлиол”, Оксфорд. След като се занимава една година с математика в Оксфорд, той насочва интересите си към политиката, философията и особено икономиката. Академичните му характеристики говорят малко за бъдещите негови постижения и както самият Хикс признава по-късно, “завърших обучението си с второразрядна степен и без достатъчно знания за който и да е от изучаваните предмети”.

За щастие търсенето на икономисти е по-голямо от тяхното предлагане и през 1926 г. Хикс получава без всякакви пречки възможността да чете временно лекционен курс в Лондонското икономическо училище (ЛИУ). Специализирайки се отначало по икономика на труда, той скоро се ориентира към икономическата теория, в която математическите му способности се оказват доста ефективен инструмент. Скоро Хикс попада под влиянието на френския икономист от XIX в. Леон Валрас, създател на общата теория за равновесието, и на италианския икономист от XIX в. Вилфредо Парето, родоначалник на икономиката на благосъстоянието. Изследванията на Фридрих фон Ханек, който постъпва на работа в ЛИУ през 1931 г., и на Лайънъл Робинс запознават Хикс с проблемите на макроикономиката. Той остава в ЛИУ до 1935 г., когато заема щатно място в колежа “Гонвил енд Киз” в Кеймбридж. През същата година се жени за Урсула Уеб, която също е икономист; в продължение на много години съпрузите работят заедно, предимно върху проблемите на икономическата политика.

Първата книга на Хикс “Теория за работната заплата” (“The Theory of Wages”, 1932 г.) внася две фундаментални нововъведения в икономическия анализ. Първо, тя определя “еластичността на субстанцията” - показател, измерващ относителната лекота на замяна на един производствен фактор с друг. Ако еластичността е равна на нула, не е възможна никаква замяна. Ако се изразява с безкрайност, двата фактора са напълно взаимозаменяеми. Второ, книгата посочва, че факторът еластичност има пряко отношение към въпроса за разпределението на дохода и икономическия растеж. Марксистите обикновено се опират на това, че пестящият труд технически прогрес, характерен за съвременното индустриално стопанство, води до намаляване на дела на труда в националния доход. Но това предположение би било вярно само тогава, когато еластичността на субстанцията на труда и капитала е по-голяма или по-малка от единица. А в действителност делът на труда през последното столетие е повече или по-малко постоянен (така нареченият закон на Боули), което съответства на дълговременно значение на еластичността на субстанцията, равно на единица.

Между 1935 и 1938 г. Хикс пише своята най-значителна разработка “Стойност и капитал” (“Value and Capital”), която помага да се разреши основният конфликт между теорията за икономическия цикъл и теорията за общото равновесие. Публикувана през 1939 г., тя често се смята за по-ранна британска версия на “Основи на икономическия анализ” (“Foundations of Economic Analysis”) на Пол Самюелсън. В началните си глави книгата представя това, което днес наричаме ортодоксална теория за поведението на потребителите и производителите и последиците от това поведение. Хикс твърди, че променената цена на стоките оказва “субституционен” ефект, който винаги е негативен, и “доходен” ефект, който може да бъде както негативен, така и позитивен.

Книгата изгражда също така основа за следващи изследвания на “компенсационния принцип” при анализа на съотношението между разходите и резултатите. Политиката на свободна търговия например може да донесе полза на американските купувачи на японски автомобили, но да се превърне в загуба за работещите в автомобилната промишленост. След като изгодите за купувачите надвишават загубите на работниците, потребителите могат да ги компенсират (иначе казано - да им предадат част от своите доходи), като по такъв начин ползата се разпростира върху всички. Доларовите ползи се измерват с “потребителския излишък” (разликата между това, което потребителят е готов да плати за стоката и това, което фактически трябва да плати). Но Хикс признава, че в случая има определена двусмислица. Макар възгледите му за компенсационния принцип да са подложени по-късно на критика от страна на Самюелсън и други икономисти за това, че не се обръща внимание на проблемите на разпределението, полезността на този принцип като инструмент за анализ на съотношението “разход-резултат” е общопризната.

Друго нововъведение, внесено от книгата “Стойност и капитал” в икономическата теория, е новото отношение към динамичната стабилност в моделите на общото равновесие. В тази област Хикс се стреми да изясни условията, при които небалансираната икономическа система може да се върне в балансирано състояние. Макар че тези условия, както по-късно посочва Самюелсън, не са нито достатъчни, нито необходими за динамичната стабилност, тяхната ценност е доказана по-късно от изследванията на Джерард Дебрю и Кенет Ароу. Едно от ключовите понятия в динамичната концепция на Хикс - “временно равновесие” - се използва днес широко в теоретичната макроикономика. В общи линии влиянието на Хикс до голяма степен е свързано с методите му на анализ, например с използването на сравнителна статистика и на прилагането на динамичен анализ към проучването на икономическия растеж и търговския цикъл, отколкото с резултатите от този анализ.

В края на 30-те години е положено началото на кейнсианската революция и, увлечен от нея, както и много други икономисти, Хикс пише две рецензии за книгата на Кейнс “Обща теория на заетостта, лихвата и парите” (“The General Theory of Employment, Interest, and Money”). Едната от рецензиите е почти забравена днес, а другата - “Господин Кейнс и класиците” (“Mr. Keynes and the Classics”) - публикувана през 1937 г. в списание “Иконометрика” (“Econometrica”), оставя значителна следа. В нея Хикс представя своята знаменита диаграма “спестявания, капиталовложения - ликвидност, пари (СК-ЛП)”, включена по-късно практически във всички учебници по макроикономика. Кривата ЛП изразява всичките комбинации на националния доход и лихвения процент, които съответстват на ситуацията за равенство между търсенето на пари и предлагането на пари. Кривата СК показва всички комбинации на националния доход и лихвения процент, които съответстват на ситуацията на равенство между спестеното и инвестираното. Пресичането на двете криви показва точката, в която лихвеният процент и националният доход се намират в състояние на равновесие.

Теорията на Хикс за парите и отклоненията от кривата ЛП изпреварва съвременните, разработени по-късно от Джеймс Тоубин, теории за търсенето на пари, определено от портфейла ценни книжа и сделки. Хикс посочва също така, че самостоятелното увеличаване на правителствените разходи придвижва кривата СК вдясно, което означава увеличаване на националния доход. Нараства също така лихвеният процент, освен в тези случаи, когато кривата ЛП се оказва плоска (тези случаи са известни като кейнсиански “капан на ликвидността”). Смятайки, че “капанът на ликвидността” характеризира състоянието на паричните пазари по време на Голямата депресия през 30-те години, много кейнсианци настояват да се използва фискална политика за стимулиране на съвкупното търсене.

Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че много неща в кейнсианската макроикономика през 50-те и 60-те години са само вариации на идеите на Хикс. През тези десетилетия споровете в областта на икономическата политика, при които се противопоставят монетарните на фискалните средства, често се водят в рамките на диаграмите СК-ЛП. В началото на 70-те години обаче диаграмите на Хикс се оказват предмет на нападки от страна на редица кейнсианци, сред които и Робърт Клоуър, един от някогашните студенти на Хикс. Опонентите на Хикс твърдят, че кривите СК-ЛП деформират по същество динамичната и лишена от равновесие природа на теорията на Кейнс със своя статичен и балансиран характер.

Но в действителност Хекс доказва в своята теория за търговския цикъл от 1950 г. динамичната природа на краткосрочното развитие, особено по отношение на определянето на размера на инвестициите. Диаграмата СК-ЛП, ако се прилага правилно, остава надежден инструмент. Историкът на стопанското развитие Питър Темин например я използва, за да докаже, че монетарните обяснения на причините за Голямата депресия в Съединените щати - рязко снижение на предлагането на пари - се опровергават от емпиричните свидетелства - данните за лихвените проценти и за националния доход.

От 1939 до 1946 г. Хикс е професор по икономика в Манчестърския университет. През 1946 г. е назначен за сътрудник в колежа “Нафилд” в Оксфорд, а през 1952 г. става професор по политическа икономия в Оксфорд и остава на тази длъжност до оставката си през 1965 г.

През 50-те и 60-те години Хикс не участва много в дискусиите за своя принос в теорията за общото равновесие и благосъстоянието. Вместо това той и жена му “започват да служат на приложната икономика”. Продължавайки работата, започната по време на Втората световна война, те изпълняват задължения като съветници на британското правителство по въпросите на данъчната политика. Двамата помагат също така на официалните кръгове на някои бивши членове на Британската общност на нациите, например Индия и Ямайка, за регулиране на икономическите проблеми, възникнали във връзка с получаването на независимост.

Хикс продължава да съдейства интензивно за развитието на икономическата теория, макар че много от това, което прави след “Стойност и капитал”, все още предстои да бъде включено изцяло в основния поток на икономическата мисъл. В книгата му от 1965 г. “Капитал и растеж” (“Capital and Growth”) се използва понятието сравнителна динамика за проучване на стабилния и оптимистичния път на развитие. В тази книга той въвежда концепцията за пазарите с “фиксирана цена” и “гъвкава цена”, разликите между които се оказват продуктивни в макроикономиката.

В “Теория за икономическата история” (“A Theory of Economic History”, 1969 г.) Хикс прилага своите теории към анализа на икономическата история, предлагайки с това нов възглед за икономическата действителност. Той обръща например внимание на последователността от събития, благодарение на които разпространението на новите технологии води към икономически растеж. Ученият развива тази идея в книгата “Капитал и време” (“Capital and Time”, 1973 г.). В книгата си “Причинност в икономиката” (“Causality in Economics”, 1979 г.) Хикс изследва динамиката на последователността от икономически процеси, разликата между икономическите запаси и потоци и проблема за идентифицирането на причинно-следствената връзка между икономическите промени.

След като се пенсионира през 1965 г., Хикс става почетен професор в колежа “Ол Соулс” в Оксфорд. Освен с Нобелова награда той е удостоен с много други почетни звания и награди. Член е на Британската академия на науките, на Шведската кралска академия на науките, на Националната академия на науките на Италия и на Американската академия на науките и изкуствата. Присъдени са му много почетни научни степени. От 1960 до 1962 г. е президент на Кралското икономическо дружество, а през 1964 г. получава дворянско звание.

Превод от руски: Павел Б. Николов