ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ЧЕТВЪРТИ / ЗАБАВА ЧЕТВЪРТА / „СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ

СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА

(LE SETTE COTENELLE)

Четвърта забава от четвъртия ден

БЕДНА СТАРИЦА БИЕ ЛАКОМАТА СИ ДЪЩЕРЯ, ЧЕ Е ИЗЯЛА СЕДЕМ ПАРЧЕТА СЛАНИНА; ЕДИН ТЪРГОВЕЦ, КАТО ПИТА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА НАКАЗАНИЕТО И ЧУВА, ЧЕ ДЕВОЙКАТА ВРЕДИ МНОГО НА ЗДРАВЕТО СИ, Я ВЗЕМА ЗА ЖЕНА. ТЯ ОБАЧЕ НЕ ИСКА ДА РАБОТИ. КАТО СЕ ВРЪЩА ОТ ПЪТУВАНЕ, СЪПРУГЪТ Ѝ ОТКРИВА ВКЪЩИ ЦЯЛ ЛЕНЕН ПЛАТ, ИЗТЪКАНО С ПОМОЩТА НА ФЕИТЕ, И, ОТНОВО ИЗМАМЕН ОТ ЖЕНА СИ, ОБЕЩАВА ПОВЕЧЕ НИКОГА ДА НЕ Я КАРА ДА РАБОТИ, ЗА ДА НЕ БОЛЕДУВА.

Всички благославяли устата на Менека, която разказала приказката за омагьосаните крале толкова изкусно, че някогашните събития сякаш оживели пред очите на слушателите; и това събудило ревността на Тола, която била готова да излезе от кожата си, само и само да достигне висотата на Менека. И ето, като се изкашляла, тя започнала:

- Няма поговорка, която да не казва половината или всичко [1]. И този, който е казал: “лицето криво, а съдбата права”, е знаел как е уреден светът и вероятно е чел историята на Антуоно и Пармиеро [2]:

“Антуоно, птицата небесна

ще хванеш лесно в храстите завряна”.

Защото опитът показва, че нашият живот е пряко изображение на блажената страна, в която колкото повече ореш, толкова повече са ти скъсани гащите [3], в която дебелее този, който не прави нищо, а само отваря уста, за да му падне сама хапката вътре. И няма защо да се съмняваме, че педалът на Фортуна [4] и нейните трофеи попадат на вонящи корабчета, а не на красиви, обилно смазани галери [5] и това, което ще чуете сега, е потвърждение на моите думи.

Живяла някога една бедна старица, която освен вретено не била държала нищо друго в ръце от самото си раждане, но и от това нямала нужда, защото не предяла, не тъчала, а точела дълги слюнки пред хората на улицата, ходейки от врата на врата да проси милостиня. Както обикновено става, “там ще поплачеш, там ще излъжеш и пак ще оцелееш”; та ето - проглушила тя слуха на жените, от тези, които имат добро сърце под ребрата и слаби врати на мазето, че непременно трябва да нахрани по-обилно единствената си дъщеря, която е болна, немощна и кльощава. С една дума, така или иначе, ходила и измъкнала от добрите хора седем парчета сланина. Понесла ги към къщи, а по пътя начупила наръч съчки и като стигнала, накарала дъщеря си да напали огън и да приготви сланината, докато тя мине през съседите си градинари и изпроси нещо зелено за обяда.

Сапорита, дъщеря ѝ, взела едно от парчетата сланина, опърлила му кожата, сложила го в тенджерата и започнало да го вари. Сланината кипи в тенджерата, а в гърлото на девойката сякаш котки драскат, защото миризмата, която плъзнала по цялата къща, завързала смъртен бой с нейния апетит и започнала да изпраща допитвания до банката на стомаха ѝ. Известно време тя се противяла на натиска, но скоро, очарована от аромата, който идвал от тенджерата, пришпорвана от природната лакомия и притисната до стената от глада, който я ръфал като куче, решила да опита едно малко късче, което намерила за толкова вкусно, че си казала: “Който се страхува, да стане полицай! [6] Щом съм жива днес, трябва да си хапна, умра ли утре, няма как да стане. А случи ли се нещо, имам на гърба си доста кожа - да се разплатя за свинската!”

Като казала това, тя се заела с първото парче сланина; след това, чувствайки, че стомахът ѝ се стяга все по-силно, посегнала към второто, към третото и така тихичко, едно след друго, изяла всичките седем парчета.

Когато работата била вече свършена, Сапорита се замислила за последствията и започнала да си представя как седемте парчета сланина ще ѝ заседнат на гърлото, когато се върне майка ѝ. И намислила как да поправи нещата: взела една стара обувка, разрязала подметката на седем парчета и ги сложила в тенджерата.

И ето че майка ѝ се върнала, носейки в полата си една зелка, нарязала на дребно всичко, за да не пропадне нито едно парченце, сложила нарязаното във врящата вода, добавила мазнина, която ѝ дал кочияшът от запасите за смазване на каретата, разпънала парче плат върху разсъхналия се сандък, извадила от торбата си две парчета корав хляб и като го разтрошила, прибавила и него в тенджерата.

Но когато започнала да се храни, майка ѝ скоро разбрала, че зъбите ѝ не са като на обущар и че парчетата сланина, както става в “Метаморфозите” на Овидий, са се превърнали в биволска кожа. Тя се обърнала към дъщеря си и казала: “Какво си направила, свиньо проклета? Какви боклуци си наслагала в яденето? Смяташ стомаха ми за стара обувка, та си решила да му сложиш подметка? Веднага си признай, иначе ще съжаляваш, че си се родила; нито една кост няма да оставя по тебе здрава!”

Сапорита се опитвала да се отбранява, но понеже майка ѝ настъпвала все по-силно, хвърлила вината върху парата от тенджерата, която до такава степен замъглила очите ѝ, че допуснала непростима грешка. Тогава старицата, след като обядът ѝ бил окончателно провален, хванала метлата и започнала да налага дъщеря си от всички страни, все едно я върти на струг, като седем пъти започвала и спирала от умора, а след това с нови сили се залавяла да удря където ѝ попадне.

На воплите на девойката притичал в къщата един търговец, който случайно минавал оттам. Като видял ожесточението на старицата, той измъкнал метлата от ръцете ѝ и извикал: “Какво е направила нещастната девойка, че смяташ да я убиеш? Какво искаш - да я накажеш или да ѝ извадиш душата? Не те ли е срам да я измъчваш така?” “Ти не знаеш какви ги върши - отвърнала досетливата старица. - Тази безсрамница, макар че вижда моята нищета, не ме почита като майка изобщо; иска да ме разори за лекари и за лекарства. Казвам ѝ: днес е горещо, не работи много, за да не се разболееш, няма да мога да се грижа за тебе. А тя, упоритата, прави всичко напук на майка си - работи и работи като обезумяла и не иска да спре, докато не напреде седем вретена. А не мисли, че ако ѝ изскочи на сърцето пришка, ще легне за няколко месеца в леглото”.

Търговецът, като чул тези думи, решил, че девойката ще стане добра фея в неговата къща, и казал на старицата: “Спри се, аз ще избавя дома ти от тази напаст. Ще взема дъщеря ти за жена и ще я отведа при мене, където ще живее като принцеса! Защото аз, по милостта на Небето, имам кокошки, храня прасе, развъждам гълъби и у дома е съвсем тясно от многото неща вътре! Тъй като - да бъда благословен отгоре и зло око да ме подмине - имам там бъчви с пшеница, сандъци с брашно, делви с масло, гърнета с мас, парчета сланина, лавиците пращят от съдове, дървата са подредени на цепеници, въглищата са на купчини, а пълен шкаф с бельо и съпружеското ложе чакат; освен това от наеми и ренти живея като господар и на скорошния панаир ще вложа петдесет дуката, та ако ми провърви, ще стана истински богаташ”.

Виждайки какъв късмет се излял върху нея като дъжд, когато най-малко очаквала, старицата хванала за ръка Сапорита, приближила се до търговеца и казала, както е прието в Неапол: “Вземи я, тя е твоя от тази минута за много години; бъдете здрави и да имате добро потомство!”

Търговецът прегърнал Сапорита и я завел вкъщи, като зачакал с нетърпение деня на панаира, за да отиде там по търговски дела. А когато дошъл понеделник, станал прано сутринта, отишъл на мястото, където се събирали селянките, купил осемдесет къдели лен, откарал ги у дома и ги връчил на Сапорита със следните думи: “Сега преди колкото ти душа иска, в този дом няма такава злобна глупачка като майка ти - ти ѝ предеш пълни вретена, а тя ти троши ребрата! Затова пък аз за всяка една десета част от всяко вретено десет пъти ще те целуна, а за всяка изпредена къделя - сърцето си ще дам! Работи с най-голямо удоволствие! А като се върна от панаира, ще ми дадеш преждата и ще те накарам да ми ушиеш риза с червени ръкави, по краищата с кантове от зелено кадифе!” “Хайде, изчезвай по-скоро - процедила тихо, през зъби, Сапорита. - Ей сега ще напреда всичко. Ама ще има да вземаш. И ако чакаш, че ще ти шия ризи, по-добре не изхвърляй вехтата, че сигурно ще ти потрябва. Намерил на кого да го каже. Да не съм пила от черна коза мляко, че да изпреда толкова лен за двадесет дена? Дано потъне корабът, който те доведе в нашата страна! Върви, много дни има, а ще намериш вкъщи прежда, когато си видиш ушите!”

И така, мъжът ѝ заминал; а тя, колкото лакома, толкова и мързелива, не мислела за нищо друго, само вземала всеки ден от килера по една кесия брашно и една бутилка масло, печала сладки дзеполи и препърлени пици и от сутрин до вечер ту мелела със зъби като мишка, ту страдала от диария като малко прасенце.

Но дошъл денят да се връща мъжът ѝ и Сапорита започнал да я хваща запек, представяйки си гръмотевиците и мълниите, които ще се разразят над нея, когато търговецът види лена непокътнат, а сандъците и гърнетата празни. И ето че взела един дълъг прът, намотала на него четири парчета недарачен лен, надянала на горния край една кратуна, привързала пръта към перилата на терасата, и започнала да върти едно огромно вретено от терасата до земята, като вместо чинийка с вода поставила голяма тенджера с отвара от макарони [7].

И докато предяла нишки, тънки като корабни въжета, пръскайки при всяко потапяне на пръстите си във водата минувачите, както се прави в дните на карнавал, минали оттам по улицата три феи, които, виждайки абсурдната сцена, така се разсмели, че едва не се пукнали от смях. И като награда за отличното забавление се отблагодарили на Сапорита със следния вълшебен дар: всичкият лен в къщата се оказал не само изпреден, но и изтъкан, и избелен. Това станало мигновено, като с един жест на ръката; и Сапорита плувала в мазнината на радостта, виждайки какъв дъжд от дарове на Фортуна се е излял върху нея от Небесата.

А за да не последва ново засушаване от страна на мъжа ѝ, тя легнала в леглото, като насипала под чаршафа порядъчно количество орехи. Когато търговецът влязъл в дома си, Сапорита започнала да охка, обръщайки се от една страна на друга, и орехите така пукали под тялото ѝ, че все едно пукат костите ѝ. И когато мъжът ѝ попитал как се чувства, Сапорита отвърнала с жалостно-прежалостно гласче: “По-зле не може да бъде, мъжо; една костица не ми остана здрава. Ти да не мислеше, че това е шега, че да изпредеш осемдесет кадели лен за двадесет дена, а и плат да изтъчеш, е като за овцете наръч трева да наскубеш? Не ме доближавай, мъжо, не ме докосвай, остави ме на мира; не си платил за мене на майка ми; имаш щастие, че тя така сглупи, като ме даде на тебе. Внимавай, че ако умра, няма да ти роди друга. И повече не смей да ме награждаваш с такава безумна работа, защото не искам да намотавам твоя лен така, че да размотая до край нишката на живота си!”

И мъжът ѝ, като я милвал нежно, казал така: “Остани жива и здрава, жено, защото тъкачният стан на твоята любов ми е по-скъп от всичките платове на света! Сега разбрах колко права е била майката ти, която те наказваше за тежкия труд, виждайки, че си губиш здравето. Но бъди спокойна, скъпа; няма окото си да пожаля, само и само да те излекувам. Почакай, мигом ще доведа лекар!” И с тези думи изтичал да вика месер Катруополо.

В същото време Сапорита изяла орехите и изхвърлила черупките през прозореца. Лекарят дошъл, пипнал ѝ пулса, погледнал ѝ лицето, проверил ѝ урината, подушил нощното гърне и, като се посъветвал с Хипократ и Гален, казал, че болестта ѝ се състои в прекомерна кръв и недостиг на труд. Търговецът решил, че лекарят говори глупости, и като му дал един карлин, го изпратил да си върви; а когато поискал да потърси друг лекар, Сапорита казала, че няма повече нужда, защото от един само поглед на любимия всичките болки ѝ минали. И тогава съпругът ѝ, прегръщайки я страстно, обещал, че отсега нататък ще живее, без да се труди изобщо, защото не се сади на една земя и лозе, и зеле, и няма случай

и бъчвата да е пълна, и слугинята да е пияна.

1. В оригинала: “Non se dice mutto che non sia miezo o tutto”; което ще рече, че всяка поговорка е измислена и се употребява не напразно, а може да има и не един смисъл.

2. Герои от неаполитанския народен фарс, текстове от който влизали в състава на популярни издания.

3. Става дума за Paese di Cuccagna, Страната на изобилието - в италианския фолклор и популярната сатирична литература: гротесково изображение на несправедливостите и абсурдните явления в обществения живот.

4. С който върти своето колело.

5. Обилно смазаната галера означава трудолюбив и усърден в науките човек; маслото (подразбира се масло за лампа) е метонимия на нощното бдене над книгите.

6. Неаполитанска поговорка, която Базиле споменава нееднократно и чийто смисъл е: “Смелият няма да се уплаши и ще открадне, а полицейски служители стават страхливците”.

7. По време на предене предачката мокрела нишката с вода или със слюнка.

(Следва)