ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН / ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН;

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН

ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА

”Апокрифонът от Йоан”, като множество други християнски книги, е съставен от няколко написани по различно време части и една от тези части е диалогът за душата.

Йоан пита Исус какво ще стане с душите след смъртта.

“Господи - попитах аз, - когато душите се отделят от плътта, къде отиват?” [1]

Исус обяснява, че душата има пред себе си три пътя. Душите на тези, които са познали просветлението, се освобождават от оковите на плътта, получават вечен живот и става част от света.

Душите на тези, които не са достигнали напълно до светлината, се връщат на земята отново и отново, докато не се освободят от зевния свят чрез гносиса. Що се отнася до тези, които са достигнали до гносиса, но са се отвърнали от него, за тях няма спасение: “демоните на нищетата ще ги хвърлят там, където разкаянието е невъзможно” [2].

От гледна точка на днешния читател в тази картина няма нищо забележително освен това, че бъдещото християнско чистилище тук - поради причина, за която ще поговорим по-сетне - е заменено с колелото на самсара и с прераждането. А кой не зная, че след смъртта на праведника душата му отива в Рая? Ние срещнахме наскоро тази гледна точка и в “Деянията на Тома”.

Тоав обаче е само ан пръв поглед. Работата е там, че ранното ортодоксално християнство изобщо не обещава на хората безсмъртие на душата. В него - също като във “Втората книга Макавеи” - се утвърждава точно противоположната гледна точка.

Не Рай очаква спасилите се - иначе казано, не място извън този свят, - а вечен живот и физическо възкресение.

Физическото възкресение от мъртвите е основа на обещанията на Исус в каноничните Евангелия и крайъгълен камък в учението на апостол Павел.

“Ще има възкресение и за праведните, и за неправедните” - излага кратко същността на своето учение Павел (Деяния, 24:15). “Бог ще те възнагради, когато праведните възкръснат от мъртвите“ - казва Исус у Лука (Лука, 14:14).

Християнството е “учение за кръщенията, а също и за полагането на ръце, за възкресението на мъртвите и за вечния съд.” - твърди авторът на “Посланието до евреите” (Евреи, 6:2). “Тези хора оживяха и царуваха с Христос хиляда години” (Откровение, 20:4) - рисува бъдещето авторът на “Откровението на Йоан Богослов”.

Именно вярата във физическото възкресение на мъртвите, а съвсем не безсмъртието на душата, отличава привържениците на Исус от садукеите. “Същия ден няколко садукеи дойдоха при Исус, а садукеите не вярват във възкресението, и му зададоха такъв въпрос...” (Матей, 22:23).

“Вечен живот” (ζωήν αιώνιον), е словосъчетание, което се среща постоянно в Евангелията, и това е именно живот, физическо съществуване на възкръсналото тяло на земята. Даже “Евангелието от Йоан”, най-възвишеното и най-духовното, настоява непременно за физическо възкресение.

“Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден” (Йоан, 6:54). “Исус ѝ каза: аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, макар и да умре – ще живее” ( Йоан, 11:21).

Нещо повече: физическото възкресение на мъртвите трябва да стане всеки момент, още докато апостолите са живи. В Евангелията има несъмнено награда, която чака вярващите “на небесата” (Матей, 5:21). “Днес ще бъдеш в Рая” - обещава Исус на висящия до него разбойник, но тази награда има пределно краткосрочен характер.

Небесата за евангелистите са просто кратковременна спирка по пътя към всеобщото физическо възкресение, небесен петзвезден хотел, където, разбира се, дават венец и престол, но само за малко, до всеобщото възкресение. “И тогава тези хора ще отидат във вечно наказание, а праведните – във вечен живот“ (Матей, 25:46).

Физическото възкресение (а съвсем не безсмъртието на душата) остава и по-нататък основно обещание на ортодоксите.

“Ние се надяваме да получим обратно нашите тела, макар че са мъртви и заровени в земята” - излага същността на християнството Юстин Мъченик [3].

“Еретиците... като не признават спасението на своята плът... говорят, че веднага след смъртта си ще се възнесат над небесата” - негодува Ириней Лионски [4].

Възкръсва именно “тази плът, наситена с кръв, укрепена с кости, пронизана от нерви, преплетена от жили” - настоява Тертулиан [5].

“Апокалипсисът на Петър” твърди, че Месията ще нареди “на дивите зверове и птиците да възстановят всичката плът, която са изяли” [6].

В писмо на лионски християни, оплакващи се от екзекуции през 177 година, се отбелязва специално, че римските власти не позволявт да се погребват разкъсаните тела на убитите и парчета плът лежат дълго време на запустели места под военна охрана - несъмнен опит да се докаже нагледно, че християните преувеличават своите възможности за физическо възстановяване на труповете от техните части. “Изтерзани, овъглени късове, а също така глави и отсечени части от тела - всичко това много дни поред оставаше без погребение и се охраняваше с армейска старателност” [7].

През 306 година свети Филеас, епископ на Тмиус, спори с Кулкиан, префект на Египет, за същността на християнството. Кулкиан уточнява какво именно, от гледна точка на Филеас, подлежи на възкресение:

“Кулкиан: Само душата или и плътта също?

Филеас: И душата, и плътта.

Кулкиан: Тази плът ли?

Филеас: Да.

Кулкиан: Именно тази плът ли ще възкръсне? (повтаря изумено) Именно тази плът ли ще възкръсне?

Филеас: Именно тази плът ще възкръсне и плътта на тези, които са грешили, ще бъде наказана, а плътта на праведниците ще се спаси и ще живее вечно” [8].

Ефрем Сирин обвинява Бардесан именно в това, че не вярва във възкресението на мъртвите [9].

Това положение изглежда парадоксално. Средновековното християнство било буквално обсебено от идеята за Рая и Ада. Изображения на праведници с нимби и дяволи, които варят душите в адски котел, украсяват стените на безбройни църкви. Данте е описал Чистилището, Ада и Рая в своята “Божествена комедия”. Ако попитате съвременния редови християнин какво го чака след смъртта, той най-вероятно ще отговори: “Рай или Ад”. Съвсем не е факт, че ще си спомни за физическото възкресение на мъртвите в Края на дните.

Но именно физическото възкресение на мъртвите е основно обещание на ортодоксалното християнство още през III-IV век, и именно тезисът за всеобщото възкръсване на мъртвите е влязъл в Никейско-Константинополския символ на вярата.

Никъде в този символ на вярата с нито една дума не се споменава за безсмъртието на душата.

Твърдението, че след смъртта си праведникът не възкръсва физически, а - напротив - че се освобождава от тъмницата на плътта и пребивава в светлина, се смята още през II-IV век за страшна ерес и сатанинско богохулство.

“Ако се срещнете с такива хора, които... не признават възкресението на мъртвите и мислят, че душите им веднага след смъртта отиват на небето, не ги смятайте за християни” - предупреждава Юстин Мъченик [10].

Ето ти на!

БЕЛЕЖКИ

1. The Secret Book of John. On Human Destiny, 29. The Nag Hammadi Scriptures. P. 129.

2. The Secret Book of John. On Human Destiny, 29. The Nag Hammadi Scriptures. P. 129.

3. Юстин. Апология, 1, 17.

4. Ириней Лионский. Против ересей, 5, 31, 1.

5. Тертуллиан. О плоти Христовой, 5.

6. The Apocalypse of Peter The Ethiopic Text «The Apocryphal New Testament»; M. R. James Translation and Notes, Oxford: Clarendon Press, 1924.

7. Евсевий Кесарийский. Церковная история, 5, 1, 59.

8. The Acts of Phileas Bishop of Thmuis (including Fragments of the Greek Psalter); P. Chester Beatty XV (with a New Ed of P. Bodmer XX, and Halkin’s Latin Acta), Cramer, 1984.

9. Ephraem des Syrers Hymn Contra Haereses, 53, 4; E. Beck, Des Heiligen Ephraem des Syrers Hymnen Contra Haereses, Secretariat du Corpus Scriptorum Christianorum Orientalium. Vol. 169 (текст) and. Vol. 170 (перевод), (Scriptores Syri Tomus 76–77), Louvain 1957.

10. Юстин Мученик. Диалог с Трифоном иудеем, 80.

(Следва)