ИНЦИДЕНТЪТ ПРИ ПРОХОДА НА ДЯТЛОВ: НАУКАТА ИЗЯСНЯВА ЕДНА ОТ НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ ЗАГАДКИ НА ХХ ВЕК

За инцидента с групата туристи, студенти от Уралския държавен технически институт, на 1 срещу 2 февруари 1959 г. в Северен Урал, има изписани множество страници [1], създадени са доста документални филми (аз съм гледал поне четири), миналата година излезе и руски сериен игрален филм (него не съм го гледал, но ми стои в списъка).

Теориите, свързани със случая, са изключително шарени: от най-баналната и най-вероятната (лавина) до най-фантастичната (НЛО).

Тук представям не нещо друго, а тази статия от “El Pais”, защото, от една страна, е свързана със съвсем скорошно научно изследване по въпроса, и - от друга, защото си опреснявам с превода испанския език, който доста съм позабравил.

Снимката, която виждате горе, е автентична, правена е на 1 февруари 1959 г., няколко часа преди екипът от - забележете! - изключително опитни туристи да спре за последния си лагер.

(Павел Николов)

ИЗТОЧНИК: EL PAIS

ПРЕВОД ОТ ИСПАНСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Не са извънземни, не е убийство, нито ядрени експерименти. Математически модели показват как може би лавина е отнела живота на деветимата [2] руски туристи сред снеговете преди шестдесет години.

Деветима млади руски планинари, две жени и седем мъже, загиват при странни обстоятелства по време на ски-поход в Урал приз първите дни на февруари 1959 г. Събитието, известно като инцидента при прохода Дятлов, наречен така по името на ръководителя на похода [3], се превръща в една от най-известните и най-интригуващи загадки на ХХ век. Последното, което се знае със сигурност за туристите, е, че нещо неочаквано - и досега неизвестно - е накарало младите хора да разрежат отвътре палатката през нощта на 1 февруари и да избягат в гората на повече от километър разстояние, без подходящо облекло, при изключително ниска температура, под -25°C, и силен вятър, духащ откъм гърба.

Историческите бележки по случая говорят, че двадесет и шест дни след трагедията издирващите екипи откриват първите замръзнали тела в гората. Последните тела са намерени три месеца по-късно, по долни дрехи, някои с осакатявания и следи от удари по гърдите и лицето. Според съветското криминално разследване от 1959 година причина за смъртта на групата е “непреодолима природна сила”. Въпреки тази констатацията руското правителство не предоставя доказателства и не обяснява случилото се. Малко след това делото е прекратено и е въведена забрана да се влиза в региона на инцидента няколко години.

Тази празнина в разследването, а също така свидетелствата за предполагаеми наблюдения на ярки оранжеви сфери, които се носят по небето през същата нощ, както и предполагаеми следи от радиоактивност, открити по дрехите на планинарите, карат близките на загиналите да не приемат официалната версия. При липсата на логично обяснение за причината на смъртта, конспиративните теории около делото Дятлов се разпространяват по цяла Русия. Едни твърдят, че туристите са загинали поради паника, предизвикана от инфразвук, други настояват, че са нападнати от диви животни (един от труповете е с извадени очи, друг е без език, на трети липсват веждите), а някои - че отговорни за смъртта им са представители на местните племена [4], които ги убиват. Говори се също така, че са изпитали върху себе си яростта на кръвожаден снежен човек, че са станали жертва на опити с ядрено оръжие или че съветските тайни служби (КГБ) са ги ликвидирали по политически причини.

Палатката на загиналите туристи върху склона на връх Холатчахл във вида, в който я намира първата пристигнала издирваща група

Коя е истинската причина скиорите да напуснат палатката? Как са загинали? С безпрецедентно решение прокуратурата на Русия реши да възобнови делото през 2019 година, а през 2020 година съобщи, че истинската причина за трагедията е снежна лавина. Обясненията отново не удовлетвориха малкото останали живи близки на жертвите и стотиците любопитни, които всяка години ходят на поклонение до мястото на произшествието.

Срещу новата официална хипотеза невярващите противопоставят четири аргумента, които поставят под съмнение възможното падане на лавина: 1) Издирващата група, която идва двадесет и шест дена след трагедията, не съобщава за очевидни признаци на лавина. 2) Средният ъгъл на наклона (под тридесет градуса), където е поставена палатката, не е достатъчен, за да предизвика падане на лавина. 3) Хипотетичната лавина е паднала поне девет часа след като туристите са направили своя лагер. 4) Травмите по гърдите и черепа на един от загиналите не са характерни за пострадал от лавина.

Йохан Гауме, директор на Лабораторията за снежни и лавинни симулации към Университета в Лозана, Швейцария, и Александр Пузрин, професор по геотехнично инженерство в Цюрихския университет, Швейцария, и специалист по снежни свличания, се заемат с проучване, което трябва да запълни един от пропуските, допуснат при руското разследване: липсата на поддаващ се на количествена оценка физически модел, който би позволил да се установи съвместима ли е хипотезата за лавина с очевидно противоречивите изводи, направени на мястото на инцидента. Резултатите от тяхната работа, публикувани в последния брой на списание Nature, показват, че малък снежен участък е можел да се откъсне от планината, да връхлети туристите, докато спят, и да ги принуди да напуснат спешно лагера.

Пузрин разказва по имейл, че симулациите в изследването са дали възможност да се установи, че “инцидентът е резултат от съчетание на три неблагоприятни обстоятелства: подкопаване на снежната плоча при разпъването на палатката, особен релеф и силен катабатичен вятър (въздушна маса, движеща се с голяма скорост надолу по склона), който е натрупал сняг и е претоварил плочата, чието откъсване е предизвикало лавина, стоварила се върху палатката”. За да обяснят какво се е случило, изследователите са изградили физически механизъм, имитиращ падането на лавини, предизвикани от постепенно натрупване на сняг, донасян от вятъра, върху склон, аналогичен на този, на който туристите са поставили своята палатка.

“Идентификацията на подобен механизъм - казва Пузрин - може да доведе до ново разбиране за природата на нестабилността, предизвикана от силните ветрове в снежната покривка, което е също един от важните мотиви за провеждането на това изследване”. Моделът на двамата изследователи дава представа също така за размера на откъсналата се снежна плоча, която е в състояние да нанесе сериозни, но не смъртоносни травми, подобни на раните, открити при аутопсията на загиналите младежи.

В допълнение към изясняването на причината за смъртта на деветимата туристи изследването има също така за задача да преосмисли проучването на снежните лавини. “Новите модели, разработени по време на нашата работа, позволяват да се разбере по-добре механизмът на естествените лавини, предизвиквани от бавно натрупване на сняг, а не от динамичното въздействие на скиори, транспортни средства и взривове” - казва Пузрин.

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. Наскоро даже излезе книга с наше участие - “1079: Стихийната сила на прохода Дятлов” (на руски и английски език) от Игор Павлов и Теодора Хаджийска. Не съм чел книгата и нямам намерение да я чета, достатъчни ми бяха рецензиите, за да ме откажат: става дума за съживяване на стара конспиративна теория, изсмукана от пръстите (според Хаджийска теорията е нова, но изобщо не е!).

2. Първоначално групата е от десет души, но преди решителното навлизане навътре в планината - на 28 януари - един от тях се разболява и се връща обратно.

3. В действителност групата не стига до прохода (в българската Уикипедия даже пише, че се движи по него!), който по това време няма име, а започва на 1 февруари да се изкачва по склона на връх Холатчахл (1079 м.), където поради приближаването на нощта и лошите метеорологични условия спира за лагеруване. Между другото, Холатчахл на езика на местното племе манси означава “Планина на мъртвите”.

4. Всъщност територията, на която става инцидентът, е обитавана от едно местно племе - манси. Теорията, че мансите убиват туристите, защото са навлезли в някакви техни свещени пространства, е сред най-несериозните.