ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН / ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН

ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК

Апостол Йоан е познат на ортодоксалните християни много по-добре от апостол Юда Тома. Това е свързано преди всичко с ареала на неговата дейност. Ако Юда Тома проповядвал извън пределите на Римската империя, Йоан проповядвал в римската провинция Азия, чиято столица бил Ефес [1]. “Там живял той, там в Ефес и свършили дните му” [2].

“Евангелието от Йоан” нарича шест пъти Йоан “любим ученик” на Исус и разказва, че по време на Тайната вечеря той сложил главата си на гърдите на Христос (Йоан, 13:23).

Това сладостно блаженство предизвикало по-късно зли догадки. Високопоставени европейски хомосексуални мъже търсели библейски аналогии за оправдаване на своите влечения и неизменно се натъквали на образа на Йоан, отпуснал се върху гърдите на учителя. “Исус имал своя Йоан, а аз си имам моя Джордж” - казал уж английският крал Чарлз I за своя възлюбен, херцог Бъкингам.

Ние обаче можем решително да опровергаем непристойните помисли на крал Чарлз I. Ранното християнство се отличавало с изключителен аскетизъм и званието “любим ученик”, за което претендирал Йоан, означавало съвсем друго нещо.

То било просто знак, че Йоан е особен избраник. Ако Юда Близнака претендирал отвъд Ефрат през 40-те години за званието “духовен близнак” на Исус, Йоан претендирал през 50-60-те години в римската провинция Азия за званието “любим ученик”.

Нещо повече - той претендирал за статута на Първосвещеник. Ето, ефеският епископ Поликрат твърдял в края на II в., че Йоан е носил златна табелка с Божието име.

“Йоан, който лежал на гърдите на Господ, свещеник, носещ петалон (πέταλον), мартус и учител, почива в Ефес” - пише той [3].

Петалон е в този случай табелката с Божието име, която украсявала венеца на юдейския първосвещеник. Истинският петалон можел да съществува само в един екземпляр и неговият оригинал бил направен за Аарон. “Думите на Поликрат означават, че Йоан е бил първосвещеник, приемник на Аарон” [4].

Петалонът, който носел любимият ученик на Исус, също като надписа на кръста: “Исус Назорей, цар Юдейски”, е достоверен и заслужаващ всякакво внимание детайл. Той не би могъл да бъде измислен от по-късните християни. Към III в. на тях не би им хрумнало да заявяват, че ученикът на Исус е претендирал за званието на юдейски първосвещеник.

Ортодоксалната традиция приписва също така на Йоан фантастично дълголетие: Ириней Лионски съобщава първи: “Йоан беше с нас до времето на Траян”, иначе казано - доживял е до матусаиловата възраст от сто и повече години [5].

За разлика от детайла с петалона тази традиция едва ли заслужава доверие и се обяснява вероятно с необходимостта да се припише на Йоан авторството на “Евангелието от Йоан”, което, както било известно още в античността, е написано наистина около 100 г. н. е. “Йоан проповядвал през цялото време устно и едва накрая се заел с писане” [6].

Затова пък традицията е запазила за нас още един детайл: апостол Йоан бил един от малцината апостоли, които починали от собствена смърт. Той не бил убит с изтезания, разпънат, разкъсан на части от зверове или подложен на други начини за екзекутиране. А просто, уморен от света, накарал да му приготвят гроб и легнал в него, но когато на следващия ден учениците му отворили гроба, той бил празен: като пророк Илия и Йоан бил взет жив във плът на небето. Така му обещал Исус, който казал, че Йоан ще пребъде до второто пришествие (Йоан, 21:23).

Гробницата му се намирала в Ефес; отначало се смятало, че е празна, но когато християнството победило, постепенно се наложила друга версия, а именно версията, че Йоан спи в своята гробница и диша.

Работата е в това, че поне от V в. нататък се говорело как в годишнината на неговото успение диханието му се превръща в излизаща навън манна.

Манната от диханието на Йоан имала чудодейни свойства. Тя лекувала треска, укротявала бури, правела раждането леко и като следствие от това била уникална местна услуга и ексклузивна свещена търговска марка, привличаща в Ефес благочестиви поклонници от целия християнски свят.

За излизането на манната споменава първи блаженият Августин през Vв. [7], а след него Григорий Турски през VI в. [8] През XII в. това чудо видял нашият съотечественик игумен Данаил. “И излиза прах свещен от гроба в деня на неговата памет, и събират верните хора този прах за изцеляване на всеки недъг” - свидетелства той [9].

Най-подробно описание на чудото, носещо твърд доход на местната епархия, е направил каталанския наемник Мунтанер, който през 1304 г. съобщава, че манната излизала на малки фонтанчета от девет дупчици, направени в надгробната плоча на спящия Йоан. Това чудо продължавало от вечерта на 7 май до залез слънце на следващия ден:

“Тази манна е толкова много, че, кагота слънцето залезе и изтичането спира, се събират цели три барселонски квартери. И тази манна помага чудодейно за много неща: ако някой например я изпие при първите пристъпи на треска, ще се избави завинаги от треската. По същия начин, ако бременна госпожа не може да роди и изпие манната с вода или вино, веднага ще роди. Или ако има буря в морето, достатъчно е да хвърлиш три пъти щипка от манната във водата в името на светата Троица, на Пресветата Богородица дева Мария,на благословения свети Йоан Евангелист и бурята веднага ще престане. Този, който страда от камъни в жлъчния мехур и изпие манната от името на гореспоменатите, веднага ще се поправи. И известна част от тази манна дават на поклонниците, които идват в Ефес; но тя се появява само един път в годината” [10].

БЕЛЕЖКИ

1. Ще припомним, че римската провинция Азия (някогашното Пергамско царство) заемала през I–II в. западната част на Мала Азия и граничела с Витиния, Ликия и Галатия.

2. Евсевий Кесарийский. Церковная история, 3, 1, 1.

3. nfv 3, 31, 3.

4. Richard Bauckham. The Testimony of the Beloved Disciple, Baker Academic, 2007. P. 44.

5. Ириней Лионский Против ересей, 2, 22, 5.

6. Евсевий Кесарийский. Церковная история, 3, 24, 7.

7. St Augustin Tractates on the Gospel of John, 124, 2 From Nicene and Post-Nicene Fathers, First Series. Vol. 7 / Edited by Philip Schaff Buffalo NY: Christian Literature Publishing Co., 1888.

8. Григорий Турский. О славе мучеников (De Gloria martyrum), 29.

9. Житие и хождение игумена Даниила из Русской земли. О городе Эфесе.

10. Ramón Muntaner, N. D. Hillgarth. The Catalan Expedition to the East: From the Chronicle of Ramon Muntaner. P. 59–60.

(Следва)