АВАНТЮРИСТЪТ ОТ ДИВИЯ ЗАПАД, КОЙТО НАРИСУВА ВСИЧКИ ПТИЦИ В АМЕРИКА

ИЗТОЧНИК: EL PAIS

ПРЕВОД ОТ ИСПАНСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

”Приготвихме оръжията и слязохме на брега в Кентъки”. Човекът, написал тези думи в своя дневник, след като напуска лодката, с която преминава по дивото течение на река Охайо по посока на Мисисипи и когото неотдавна са застигнали двама индианци осейджа с кану, е привлекателен на вид, със здраво телосложение, с орлов профил и поглед и с типичен вид на жител от граничните райони. В ръката си държи пушка, облечен е, както се обличат дървосекачите, ловците и горските трапери, на колана му виси голям нож, има дълги гъсти коси, натъркани до блясък с меча мазнина. Може да бъде сбъркан (и някои романтични души биха го направили) с Натаниел Бъмпо, Дългата карабина, героят от Последният мохикан на Джеймс Фенимор Купър, но той носи освен това далекоглед, чанта с хартия и принадлежности за рисуване. И като че ли се интересува повече от птиците отколкото от червенокожите. Да, наистина се вглежда с видимо вълнение в един прекрасен на вид орел рибар.

Това е Джон Джеймс Одюбон (1785-1851), натуралист, художник и авантюрист, пионер в орнитологията и една от ключовите и легендарните фигури в изучаването и класифицирането на птиците (на него дължим определянето на двадесет и пет нови вида). И в този момент, през октомври 1820 година, както разказва неговият Дневник от река Мисисипи, той предприема една от своите дълги експедиции, за да постигне най-необичайната цел, която си е поставял някой човек: да види, да идентифицира и да нарисува от натура и в естествена големина всички птици в Америка, както нарича Съединените щати, започващи да разширяват границите си по посока на непознатия Див запад. Амбициозният му замисъл, който трябва да “разшири знанията за птиците в моята страна”, достига своя връх с публикуването между 1826 и 1838 година на монументалното произведение Американските птици, едно от най-знаменитите постижения на науката, изкуството, любопитството и човешкия стремеж. Това е най-известният труд по орнитология за всички времена.

В тази сензационна книга, резултат от преодолени неизразими опасности и неудобства в някои от най-дивите региони на Северна Америка, Одюбон е изобразил, придавайки им безпрецедентна в живописта жизненост и наситен драматичен смисъл (той е поклонник на Ла Фонтен), четиристотин осемдесет и девет вида птици (общо хиляда шестдесет и пет екземпляра), сред които пет или може би шест вече несъществуващи днес, какъвто е например каролинският папагал, единственият местен американски папагал. Публикуването на книгата отнема години художествени и търговски усилия, търсене на нови методи в областта на художественото представяне, печата и гравюрата. Наречено Слонът на Одюбон заради своята големина, произведението е отпечатано в Англия, защото в САЩ не се намира никой, който да се заеме с този проект, и е продавано с абонамент (сред абонатите е и крал Джордж IV, който цени високо естествоизпитателя). Одюбон прекарва дванадесет години в кръстосване на Атлантическия океан напред и назад, за да наблюдава работата и да рекламира книгата сред заможните по това време кръгове, на които се харесват природните увлечения на авантюриста и историите, които разказва.

Копие на Американските птици е изложено за продажба от Christie's в Ню Йорк през 2000 година и е купено за 8,8 милиона долара. Единични неподвързани отпечатъци се оценяват на 100 000 долара. Четиристотин тридесет и пет оригинални акварела на Одюбон се пазят в Нюйоркското историческо дружество, намиращо се до Централния парк, превъзходно съвременно място за наблюдение на птици.

Дневникът от река Мисисипи в превод на Лусия Барахона, която е трябвало доста да се потруди с имената на птиците, те са стотици, привлича с това, че включва в старателно подготвеното и красиво издание шестдесет и четири рисунки на птици от Одюбон, сред които са знаменитото фламинго (макар че Стивън Джей Гулд се съмнява в положението на главата), пеликанът и скалният орел със заек в ноктите. Дневникът, който е част от това, което Одюбон пише по време на своите пътешествия, ни дава възможност да надникнем в един съвсем конкретен период от живота на натуралиста и читателят, който не познава персонажа, може да бъде малко озадачен, ако не е прочел предварително някакъв увод или някакви биографични бележки. Безбройните птичи видове и множеството повторени в бележките названия могат да объркат този, който не се интересува от птици. Трябва да отбележим също така, че за съвременната чувствителност убийството е шокиращо, а човекът, който ни кара да осъзнаваме ценностите на природата и несъмнено е обичал птиците, стреля по тях от близко разстояние с пушката си. Но тогава това е бил единственият начин (освен купуването от пазара, което Одюбон също прави) да се получат образци за идентификация и рисуване.

Въпреки това дневникът е изпълнен с много интересни неща: със сензационни епизоди, с описания на необикновени птици като зеленокрилата чирка, с изображения на граничните общества с лишени от сигурно препитание и жестоки хора, които живеят като животни и се хранят с еноти, с до висша степен художествени отклонения и други, в които авторът изразява съкровените си чувства, разкрива душата си и обяснява лични неща, а също така - с биографични фрагменти, които често озадачават. Много бележки свидетелстват за увлечението му по природата: “Видях една мечка и тичах без всякаква цел след нея”. Дневникът от река Мисисипи обхваща пътешествието на автора между есента на 1820 година и зимата на 1821 година, което за Одюбон, един Одисей в Дивия Запад, не преминава лесно. Той преживява моменти на икономически затруднения, почти мизерия (храни се с гмуркачи, които имат вкус на риба), старите му приятели се отвръщат от него, претърпели неуспехи в проектите, свързани с физически рискове, веднъж е ограбен и през цялото време тъгува много за своето семейство, за съпругата си Луси и двамата си синове, на които е посветил част от своя дневник. От друга страна, вижда безброй много златисти дъждосвирци, американски жерави, сини сойки, луизиански чапли, присмехулници и балтиморски авлиги.

Роден във френската колония Санто Доминго, незаконен син на женен преуспяващ капитан на кораб, търговец и плантатор от Нант и една от неговите любовници, която умира скоро след раждането му, Жан-Жак Одюбон е осиновен от баща си и съпругата му (за да бъде узаконен) и е изпратен още като дете да учи във Франция. От детските си години той проявява страст към природата и живописта и има вероятност да е учил при известния художник Жак-Луи Давид. Като юноша вече е изпратен в имението на баща си в Пенсилвания, за да бъде спасен от наполеоновия рекрут, прекръства се там на Джон Джеймс и намира една любов - към съседката си Луси, и още една любов - към птиците. За да ги рисува така, че да изглеждат като живи, младият човек изобретява система от жици, която му позволява да ги поставя в естествено положение и която по-късно доразвива.

Появява се и една тайнствената жена

През целия си живот Одюбон среща множество най-различни птици, от креолски орехчета до глухари, даже една “чудовищна пуйка, тежаща четиринадесет килограма”, както и някои по-други особи: има един епизод от неговото пребиваване в Ню Орлеан през 1820-1821 година с някаква загадъчна жена, мадам Андре, която го наела да я нарисува гола, а след това му дала пушка, което вече си е чиста метафора (в своя роман за Одюбон L'épervier d'Amérique [“Американският ястреб” - бел. П. Н.] Клод Шебел разглежда техните отношения доста еротично). При един друг случай той спира в дома на една дама, която - за негово голямо удоволствие, “прояви много френски навици”. Той се срещал също така с невероятно много известни хора, с Дениъл Бун и Уолтър Скот (обожава ги и двамата), с младия Дарвин, който присъствал на една от неговите лекции в Англия, с някакъв вожд на шауните. Удивително е да разберем, че робството му изглеждало напълно нормално. Експедициите му го отвеждали много далече, на териториите на мандан, сиу и черноногите, в далечния Форт Юниън, по горните краища на Мисури и Йелоустоун; срещал мечки, вълци, бизони, уапити, пуми, гърмящи зми и непрестанно рисувал, но и оставал без средства, както четем в Дневника от Мисисипи: в Ню Орлеан, освен че ловял птици в залива и в блатата сред черни симарони и каймани, той търсел отчаяно пари за препитание, рисувал портрети, давал уроци по живопис и даже по музика (бил добър виолончелист и флейтист), танци и фехтовка.

Одюбон, за когото днес особено активно напомня научното дружество, носещо неговото име, не престава да рисува и да изучава птиците през целия си живот, докато не го поразява през последните му години старческо слабоумие, от което губи всякаква връзка с реалността. Един негов приятел го описва в имението му Минис ленд на север от Манхатън (днес парк “Одюбон”) като възрастен господин с дълги бели коси, падащи на гърба му, без зъби, благороден дух в руини, крал Лир на орнитологията, хищно вперил поглед в небесата. Мило е да си помислим, че все още е търсел птиците, “птиците, моите скъпи птици на Америка, които заемат цялото ми време и почти всичките ми мисли”.